Решение № 2004 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2004 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110122614 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Б. Х., ЕГН:

**********, адрес: гр. С, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с адрес: гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени за разглеждане при условията на пасивно субективно и обективно съединяване искове, както следва: 1./ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № .......... г. като сключена в противоречие със закона; 2./ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл България" ЕООД към договор за паричен заем № .......... г. като сключен при заобикаляне на закона, евентуално в противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 22.11.2022г. е сключил договор за паричен заем № 4648177 с „Изи Асет Мениджмънт" АД за сумата в размер на 2000,00 лева. Уговорили се видът на вноската да е седмична, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от процесния договор е било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Съгласно изискванията на кредитодателят е било необходимо поръчителят да отговаря на множество трудно изпълними изисквания. Твърди, че на датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, е сключил с втория ответник договор за предоставяне на гаранция № 4648177, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията му. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на 1 сключения договор за поръчителство се задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договорът за поръчителство е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което е било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.

Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено било овластено да приеме плащането. Твърди, че дружеството кредитодател и поръчителят са свързани лица, доколкото „Изи Асет Мениджмънт" АД бил едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България" ЕООД. Твърди, че клаузата на чл. 4 от Договора представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Счита, че поставяйки изначално изисквания, които са неизпълними от длъжника, кредиторът целял да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД дружество. Твърди, че разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Файненшъл България" ЕООД е сигурен и изначално известен за кредитора, поради което същият е следвало да бъде включен към ГПР. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Посочва, че в конкретния случай е бил посочен ГПР е 41,87%, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че доколкото възнаграждението за поръчителство не е било включено към ГПР е бил възпрепятстван да направи информиран избор дали да сключи договора. На следващо място счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 4648177 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не била предоставена услуга. Посочва, че съгласно договора при изпълнение на задължението от поръчителя, дружеството имало право на регрес спрямо него, поради което не получавал никаква услуга, а единствено задължение да заплати възнаграждение. На следващо място твърди, че съгласно чл. 138 договорът за поръчителство следвало да бъде сключен единствено между поръчителя и кредитора. Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство на накърнява добрите нрави, доколкото уговореното възнаграждение е в размер на повече от половината от сумата на отпуснатия заем. Освен това същият бил сключен с цел заобикалянето на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното моли съдът да признае за установено, че клаузата на чл.4 от договор за паричен заем № 4648177 е нищожна, както и да признае за установено, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство № 4648177 е нищожен. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата ответници.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД твърди, че договорът за заем е действителен, като отговаря на всички изисквания на ЗПК. Счита, че изискването да се предостави обезпечение е допустимо и законно. Твърди, че е действал добросъвестно, доколкото на ищеца е била предоставена информация, че следва да избере някое от предложените обезпечения за сключването на договора. В случай, че ищецът не е желаел да предостави обезпечение е можел да откаже сключването на договора, както и да се откаже от него 14 дни след сключването му. Оспорва, че ищецът не е можел да разбере икономическите последици, доколкото му е била предоставена цялата необходима информация, а освен е ползвал услугите на ответника и преди сключването на процесния договор. Твърди, че възнаграждението за поръчителство не следвало да бъде включено към ГПР, доколкото не представлявало общ разход по кредита, а освен това задълженията не представлявали пряк разход. Твърди, че осигуряването на поръчител не е било необходимо 2 условие за сключването на договора, както и са липсвали неблагоприятни последици при неизпълнение на това задължение. Оспорва възнаграждението за поръчителство да представлява и допълнителна услуга. Твърди, че годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че договорът е съдържал ГПР, както и общата сума, която потребителят следвало да върне. Сочи, че единственият разход за потребителя по кредита е лихвата. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Ответникът „Файненшъл България" ЕООД твърди, че договорът за поръчителство не представлява договор за потребителски кредит, поради което за него не се прилага ЗПК.

Посочва, че свързаността му е кредитодателя не е основание възнаграждението за предоставено поръчителство да бъде включено към ГПР. Счита, че договорът за поръчителство е валиден, доколкото отговаря на изискванията на закона и е спазено изискването за форма. Твърди, че дори договорът за заем да бъде обявен за недействителен, договорът за поръчителство е щял да продължи да бъде действителен, доколкото ищецът щял да продължи да има задължение за чистата стойност по кредита и съответно поръчителя щял да продължи да бъде задължено лице. Оспорва договорът за поръчителство да е без основание, доколкото по силата на договора дружеството се е задължило да отговаря солидарно с кредитопоучателя, каквото е била и основната дейност на дружеството. Оспорва твърдението за нищожност на договора, доколкото не бил сключен единствено между поръчителя и кредитора, доколкото договора между него и ищеца е бил отделно правоотношение, като липсвала забрана за възмездно поръчителство. Оспорва да е налице противоречие на добрите нрави, доколкото ищецът е имал възможност да избере дали да сключи договора или не, както и да избере вида на предоставеното обезпечение.

Посочва, че поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и върху разноските по събирането на вземането, поради което уговореното задължение е било справедливо. Освен това възнаграждението е било в размер на ¼ от главницата и 1/5 от обезпеченото вземане. Счита, че е действал добросъвестно, като е предоставил необходимата информация на ищеца. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените по делото разноски.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД е предявил насрещни искове срещу ищеца, с които претендира дължимите суми по процесния договор за заем. Посочва, че на 22.11.2022 г. между него и ищеца е бил сключен Договор за паричен заем № 4648177 , по силата на който е предал на ищеца сумата от 2000 лв., който от своя страна се е задължил да я върне при посочените в Договора условия, а именно – на 15 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 171,60 лв. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлизал на 574 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлизала на сумата от 2574,00 лв. Посочва, че при уважаването на главния иск ищецът дължи чистата стойност на кредита, а именно сумата 1313,60 лв., а в случай на отхвърлянето на главния иск ищецът дължи неплатена главница– 1558,82 лв., както и дължима възнаградителна лихва – 328,78 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната исковата молба от М. Х., с който оспорва иска. Прави възражение за недействителност на целия договор за кредит.

Посочва, че поради нищожността на договора за кредит дължи единствено чистата стойност на главницата- 2000 лв. Твърди, че плащанията за възнаграждение за поръчителство следва да бъдат отнесени към главницата по договора за заем.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 3

ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 5656 от 03.02.2025 г. съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следните факти: 1) на 22.11.2022г. е сключен договор за паричен заем № 4648177 между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт" АД за сумата в размер на 2000,00 лева.; на 22.11.2022 г. ищецът е сключил с втория ответник договор за предоставяне на гаранция № 4648177, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията му по договора за заем.

От представения по делото Договор за паричен заем № 4648177/22.11.2022 г. се установява, че същият е сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – като заемодател, и М. Б. Х. – като заемател. По силата на така сключения договор заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер от 2 000.00 лв., а Заемателят се задължава да върне същата при следните условия: Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт Easylncredo; Размер на месечна погасителна вноска: 171.60 лв., срок на заема в месеци: 15, Брой вноски : 15, Първа дата на плащане 22.12.2022г., последна дата на плащане 15.02.2024г., Фиксиран годишен лихвен процент : 40.00%, Обща сума, дължима от Заемателя: 2 574.00 лв. /главница и лихва /, Годишен процент на разходите : 49.03%.