Решение № 11619 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11619 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110140069 по описа за 2025 година

Ищецът „***“ АД против З. Д. К. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата в качеството и на наследник на К. И. К. да заплати сумата от 908.05 евро/1776 лева, представляваща останала непогасена главница по договор за паричен заем № ***/22.07.2024г, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 10.07.2025г до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 22.07.2024 г. между К. И. К. и „****“ АД е бил сключен договор за паричен заем № ****/22.07.2024г, по силата на който на К. е била предоставена в заем сума в размер на 2000 лева, като същият се е задължил да я върне ведно с начислена възнаградителна лихва. С оглед така уговореното общия размер на дължимите по договора суми бил 2516.40 лева – главница и лихва. Поддържа се, че от страна на К. е била заплатена сумата от 224 лева, с която е погасено част от задължението за главница. Твърди се, че на 08.10.2024г ответницата К. е уведомила ищцовото дружество, че К. К. е починал, като се е ангажирала да върне заетата сума. Ищецът подчертава, че със смъртта на К. К. на основание чл. 6, т. 2 от договора същият е бил прекратен, поради което се дължи връщане на заетата главница. С оглед изложеното след приспадане на платената сума от 224 лева, ищецът претендира връщане и на останалата част от предоставената в заем сума. Моли се предявеният иск да бъде уважен, като в полза на дружеството да бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. К. не е депозирала отговор на исковата молба и не е изразила становище по делото. Ответникът К. не се е явила и в проведеното открито съдебно заседание, нито е изпратила свой процесуален представител. Не е била депозирана и 1 молба за разглеждане на делото в отсъствието на ответника.

Същевременно с изрична молба от 08.06.2026г от името на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, като е поискано и присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.

239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

Претендира се присъждане на разноски за исковото производство за заплатена държавна такса -36.32 евро и юрисконсултско възнаграждение – 100 евро. По делото е представено доказателство за заплатената държавна такса в размер на 36.32 евро/71.04 лева, която сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца. По отношение на искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт настоящият състав приема, че предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата минимум от 200 лева/102.26 евро. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „****“ АД извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба и подаване на молба за откритото съдебно заседание, без явяване на процесуален представител, като е отправено искане за неприсъствено решение съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде 51.13 евро. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 87.45 евро за исковото производство.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 о т ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА З. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. „***“ бл.*, ет.*, ап. *, да 2 заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „**“, бул. „*“ № *, бл. *** „***“ ет. *, офис № ***, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 908.05 евро/1776 лева, представляваща останала непогасена главница по договор за паричен заем № 6056665/22.07.2024г, сключен между „*****“ АД и наследодателя на ищцата – К. И.

К., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 10.07.2025г до окончателното плащане.

ОСЪЖДА З. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. „***“ бл. **, ет.**, ап.**, да заплати на „****“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „***“, бул.

„***“ № **, бл. *** „***“ ет. *, офис № **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 87.45 евро – разноски, сторени в производство пред Софийски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3