Определение № 41 от 29.01.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Кърджали, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20255100500384 по описа за 2025 година ГПК. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото производство е с правно основание с чл.274, ал.1, т.2 от Постъпила е чрез процесуален представител частна жалба от В. П. Б. и Л. В. М., в качеството им на длъжници по издадената по ч.гр.д. № 747/2025 г. по описа на Районен съд – К., Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. №555/24.10.2025 г. Жалбата е насочена срещу постановеното по същото дело Определение № 344/19.11.2025 г., което жалбодателите намират за неправилно. В жалбата по отношение на сумата за претендираното адвокатско възнаграждение излагат съображения, че заповедният съд приел, че не дължи произнасяне по подаденото едновременно с възражението им по чл.414а от ГПК искане с правно основание чл.248 от ГПК, и така приел, че всяка от длъжниците следва да заплати на заявителя Етажна собственост адвокатско възнаграждение за заповедното производство по 325 лева, или в общ размер от 650 лева. Твърдят също, че бил неправилен и изложеният от заповедния съд довод, че следвало да се подаде частна жалба срещу разноските в срока по чл.414, ал.1, което не било направено. Твърдят, че потвърждавайки постановената процесна заповед в частта й за претендираното адвокатско възнаграждение с вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се доводи, PC - К. ги лишил от правото на защита срещу издадената заповед в частта й за разноските.

Считат, че законово установеният в ГПК ред за намаляване на присъдените разноски е именно този, поради което и на основание чл.248, ал.З, предл. второ от ГПК молят да бъде отменено обжалваното определение в частта му, в което са уважени направените от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер по 325 лв. за всяка от тях, или общо 650 лв., като същите бъдат определите в намален справедлив и обоснован размер.

1

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуален представител, е постъпил от Етажните собственици в ЕС, находяща се в жилищна сграда на адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бул.“А.“ № *, представлявани от „В.“ ЕООД, отговор на частната жалба, в който са изложени обстойни съображения за неоснователността й, с искане за потвърждаване на атакуваното определение в обжалваната му част.

Въззивният съд, по повод депозираната частна жалба, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното :

От прочита на ч.гр.д. № 747/2025 г. по описа на Районен съд – К., се установява, че по Заявление с вх.№ 2085/23.10.2025 г., на 24.10.2025 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. №555, и с нея всяка от длъжниците Б. и М., е задължена да заплати на заявителя Етажна собственост, главница в размер на 47.50 лв., съставляваща ежемесечни такси, ведно със законната лихва за периода от 23.10.2025 г. до изплащане на вземането, главница в размер на 282 лв., съставляваща разходи за ремонт, дължима за периода от 23.10.2023г. до 20.11.2023г., и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 325 лв. и държавна такса в размер на 10.62 лв. Заповедта е връчена на Б. на 31.10.2025 г., а на М. на 11.11.2025 г.

В срок, а именно на 11.11.2025 г./с вх.№№ 2275; 2276/, пред заповедния съд е подадена чрез процесуален представител от длъжниците Б. и М. молба с посочено в нея правно основание- чл.248 от ГПК. В същата те сочат, че дължимите към Етажната собственост главници за ежемесечни такси и за извършен ремонт заплатили след връчване на препис от процесната заповед за изпълнение, писмените доказателства за което приложили към депозираните едновременно с молбата им Възражения по чл.414а от ГПК /с вх.№№ 2298 и 2299 /. В молбата същите излагат и изрични съображения, че определеното в процесната заповед адвокатско възнаграждение е прекомерно, защото, същото е равно на претендираното вземане и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, и защото е неправилно определено, като несъответстващо на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.0.204 г.

В изпълнение на своето задължението по чл.414а, ал.4 от ГПК, заповедният Районен съд – К. изпратил препис от така депозираната молба на заявителя за становище. В срок, по делото е постъпило становище, с което заявителят е признал извършено плащане на главниците, и е изложил доводи, че търсеното адвокатско възнаграждение е правилно определено с оглед конкретните фактически и правни условия на производството, и съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба № 1/2004 г.

С обжалваното в настоящото въззивно производство Определение № 344/19.11.2025 г., заповедният съд по реда на чл.414а, ал.5 от ГПК е обезсилил процесната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. №555, в частите й, с които длъжниците Б. и М. са осъдени да заплатят определените главници в размер от 47.50 лв. и в размер на 282 лв., и е прекратил производството в тази му част, приемайки, че същите са платени. В своето определение обаче, заповедният съд като е приел, че не дължи 2 произнасяне по молбата на длъжниците по чл.248 от ГПК и като е приел, че не е сезиран и с надлежно възражение срещу постановената заповед в частта й за разноските, изрично не се е произнесъл по възразените пред него разноски, вкл. и относно тяхната съразмерност с обезсилената и/или необезсилена част на издадената от него заповед. Определението е връчено на длъжниците на 26.11.2025 г., и същите в срок са депозирали процесната частна жалба.

Констатирайки изложеното, настоящата инстанция изгради своето становище :

Съгласно т.7 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, приложимостта на чл.248 от ГПК в заповедното производство е обусловена от това, дали заповедният съд изобщо е пропуснал да се произнесе по искането за разноски или е извършил грешно, несъобразено с правилата на чл.78 от ГПК произнасяне.

Т.е., в казуса доколкото заповедният съд не е пропуснал изобщо да се произнесе по търсените в производството разноски, то той правилно е приел, че пред него не е налице хипотезата на чл.248 от ГПК, но неправилно е приел, че не дължи изрично произнасяне по направените възражения по чл. 414а от ГПК изцяло. Така дължимо негово произнасяне следва да обективира волята му дали приема или не тези възражения, включително и досежно разноските, както и като последица обезсилва ли издадената заповед и в кои нейни части, вкл. и относно разноските. Както беше посочено в обжалваното в настоящото производство Определение № 344/19.11.2025 г., заповедният съд по реда на чл.414а, ал.5 от ГПК е обезсилил процесната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. №555, в частите й, с които длъжниците Б. и М. са осъдени да заплатят определените им главници и е прекратил производството в тази му част, приемайки че същите са платени.

Заповедният съд обаче неправилно е приел, че не е сезиран с надлежни възражения срещу постановената заповед и в частта й за разноските, поради което и в постановения от него акт отсъства изрично произнасяне по така възразените разноски, вкл. и относно присъждането им, съразмерно с обезсилената и/или необезсилена част на издадената заповед. Заповедният съд е следвало да съобрази, че в едновременно депозираните молба и възражения по чл.414а от ГПК, е инкорпорирано и възражение относно заповедта за изпълнение в пълнотата й, вкл. и в частта й за признатите с нея разноски за адвокатско възнаграждение.

Поради това, че заповедният съд не се е произнесъл по възражението по чл. 414а от ГПК изцяло – липсва произнасяне по възражението на длъжниците Б. и М. в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, то преди същият да се произнесе по основателността на цялото възражение по чл. 414а от ГПК, вкл. и в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, било то относно дължимостта им изобщо, относно прекомерността им или относно тяхната съразмерност с обезсилената и/или необезсилена част на издадената заповед, настоящата въззивна инстанция, водена от параметрите на сезиращата я частна жалба, намира, че няма предмет на контрол и произнасяне.

Предвид изложеното, обжалваното определение в частта му за 3 разноските за адвокатско възнаграждение, следва да се обезсили, делото да се върне на РС - К., който следва да се произнесе изрично по възраженията по чл.

414а от ГПК в тази му част, като се произнесе изрично относно дължимостта им изобщо, относно прекомерността им и/или относно тяхната съразмерност с обезсилената част по чл. 414а, ал. 5 от ГПК.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 344/19.11.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 747/2025 г. по описа на Районен съд-К., в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение и ВРЪЩА делото на заповедния Районен съд-К., който като съобрази мотивите на настоящия акт, изрично да се произнесе по направеното от длъжниците възражение по чл. 414а от ГПК, в частта му относно разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Кърджали, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20255100500384 по описа за 2025 година ГПК. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото производство е с правно основание с чл.274, ал.1, т.2 от Постъпила е чрез процесуален представител частна жалба от В. П. Б. и Л. В. М., в качеството им на длъжници по издадената по ч.гр.д. № 747/2025 г. по описа на Районен съд – К., Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. №555/24.10.2025 г. Жалбата е насочена срещу постановеното по същото дело Определение № 344/19.11.2025 г., което жалбодателите намират за неправилно. В жалбата по отношение на сумата за претендираното адвокатско възнаграждение излагат съображения, че заповедният съд приел, че не дължи произнасяне по подаденото едновременно с възражението им по чл.414а от ГПК искане с правно основание чл.248 от ГПК, и така приел, че всяка от длъжниците следва да заплати на заявителя Етажна собственост адвокатско възнаграждение за заповедното производство по 325 лева, или в общ размер от 650 лева. Твърдят също, че бил неправилен и изложеният от заповедния съд довод, че следвало да се подаде частна жалба срещу разноските в срока по чл.414, ал.1, което не било направено. Твърдят, че потвърждавайки постановената процесна заповед в частта й за претендираното адвокатско възнаграждение с вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се доводи, PC - К. ги лишил от правото на защита срещу издадената заповед в частта й за разноските.

Считат, че законово установеният в ГПК ред за намаляване на присъдените разноски е именно този, поради което и на основание чл.248, ал.З, предл. второ от ГПК молят да бъде отменено обжалваното определение в частта му, в което са уважени направените от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер по 325 лв. за всяка от тях, или общо 650 лв., като същите бъдат определите в намален справедлив и обоснован размер.

1

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуален представител, е постъпил от Етажните собственици в ЕС, находяща се в жилищна сграда на адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бул.“А.“ № *, представлявани от „В.“ ЕООД, отговор на частната жалба, в който са изложени обстойни съображения за неоснователността й, с искане за потвърждаване на атакуваното определение в обжалваната му част.

Въззивният съд, по повод депозираната частна жалба, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното :

Разпечатката съдържа 46 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd8176d7-68be-43fc-b741-1d198c6882c5