Решение № 1089 от 21.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20241110213955 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от “*****“ ООД жалба срещу Електронен фиш (ЕФ) № 8504677776, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и с който на дружеството – жалбоподател е наложена за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал.

3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че обжалваният електронен фиш е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че е нарушена процедурата по ангажиране на административнонаказателна отговорност. В издадения електронен фиш липсвало дата на издаването му, като се твърди, че доколкото самото заснемане имало функцията на АУАН, а електронният фиш – на НП, срокът по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на електронен фиш започвал да тече от датата на заснемането с техническото средство, като електронният фиш в настоящия случай бил издаден след предвидения в закона срок. Оспорва се, че отговорността на нарушителя в случая не можела да бъде ангажирана със съставяне на електронен фиш, доколкото нарушението било по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В акта не било посоченото изпълнителното деяние – дали това било за допускане от собственика на движението на пътно превозно средство 1

(ППС) по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП и дали същото било от категорията по чл.

10б, ал. 3 от ЗП, какъв вид била дължимата такса. Възразява се, че не ставало ясно въз основа на коя разпоредба е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, което водело до неяснота и объркване, както и до нарушаване на правото му на защита. Не се установявало безспорно дали жалбоподателят е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата такса. Не става ясно по какъв начин се констатирало несъответствието с декларираното, т.е. какви са действителните брой оси, маса и екологична категория на ППСто. Не се посочвало в издадения фиш какъв е размерът на дължимата тол такса, който е следвало да бъде заплатен. Твърди се техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронна система за събиране на тол такси, в т.ч. на доставчика на ЕУЕСТ, който носел отговорност за дейността по предоставяне на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (тол такса) на територията на страната въз основа на сключения с конкретния потребител договор. Оспорва се компетентността на актосъставителя и че именно посоченото техническо устройство е заснело вмененото нарушение на посоченото място, като в случая не можело по категоричен начин да се установи и мястото на твърдяното нарушение, доколкото път А-6 обхващал голям участък.

Релевирано е възражение за изтичане на давностните срокове за преследване на нарушението и налагане на наказанието. Твърди се, че дори да се докаже извършено нарушение, същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на сторените по делото разноски в полза на жалбоподателя.

В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не е било представлявано.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – Агенция „Пътна инфраструктура“, е била представлявана от процесуален представител. Посочено е, че жалбата се явява неоснователна, а обжалваният електронен фиш – правилен и законосъобразен.

Изложени са твърдения, че актът отговаря на всички нормативни изисквания, 2 съдържа задължително изискуемите реквизити и е издаден от компетентен орган по утвърден образец. Направено е искане за потвърждаване на атакувания акт. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.07.2021 г. в 08,31 часа, пътно-превозно средство (ППС) специален автомобил *******, с рег. № ********, с технически допустима максимална маса 35000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, се движело в Столична община, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Процесното ППС било собственост на трето лице за производството, но дружеството-жалбоподател бил негов ползвател. Видно от приобщеното по делото становище (л. 49) за сегмент 1777911002 няма получена тол декларация и маршрутни карти, няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, за предходен и следващ сегмент. Нарушението било установено с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427.

За извършеното нарушение срещу дружество като ползвател на регистрираното ППС бил издаден на 17.02.2023 г. обжалваният електронен фиш. Същият бил връчен на нарушителя на 15.04.2024 г.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. От същите, представени от въззиваемата страна, се извеждат 3 обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В този смисъл неоснователни и бланкетни са възраженията в жалбата в този смисъл.

Видно от представения протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019 г. е било монтирано изправно измервателно техническо устройство. Не са събрани доказателства относно отклонение в годността на същото към процесния момент. В този смисъл неоснователни са възраженията в жалбата в този смисъл.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от административнонаказаващия орган, както и справката от ОДМВР-Пловдив, всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани заедно и поотделно.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът счита, че по несъмнен начин се установява, че 10.07.2021 г. в 08,31 часа, пътно-превозно средство (ППС) специален автомобил *******, с рег. № ********, с технически допустима максимална маса 35000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, се движело в Столична община, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не е заплатена пълната дължима сума и не е била налице тол декларация за заснетото. Доказва се, че атакуваният акт е бил издаден на 17.02.2023 г.

Мястото на нарушението е ясно обозначено с посочване на наименованието на конкретния път, отсечка от същия и посоката на движение.

Посоченото като местоположение достатъчно ясно дава индивидуализация за отсечката от магистралата, за да може наказаният да разбере параметрите на нарушението (мястото му на извършване), с оглед пълноценно упражняване на правото му на защита, още повече отчитайки обстоятелството, че става въпрос за пътна отсечка, намираща се извън населено място.

4

Снабдявайки процесното ППС с бордово устройство, жалбоподателят е обезпечил една част от изпълнение на задължението си по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. В допълнение обаче задълженото лице следва да заплаща необходимите такси и да осигурява надлежно условията за работа на устройството в неговото ППС. В този смисъл по делото не се доказа, че пропуск в годността на техническото измервателно устройство № 10182 е било причината за регистрираното нарушение. Напротив, събраните по делото доказателства еднозначно посочват неговата техническа изправност, като в доказателствената маса липсват основания за съмнения в тази насока.

Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административнонаказателното преследване, извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, предвид и Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на електронен фиш следва да намерят приложение сроковете, уредени в разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от НК. В обратния смисъл извършителят на административно нарушение би бил поставен в понеблагоприятно положение спрямо това на извършителя на престъпление.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина, за настоящия случай. Видно от датата на извършване на нарушението – 10.07.2021 г., към датата на връчване на електронния фиш обикновената давност не е изтекла, а към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност.

Неоснователен е и доводът за липса на компетентност на издателя на обжалвания акт. Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Следва да се отбележи, че доколкото издаденият акт не е наказателно постановление, а електронен фиш, не е било налице законоустановено изискване за наличие у акта на реквизита „дата на издаване“. В обжалвания акт ясно е разписана нарушената разпоредба, вменяваща определено 5 поведение на наказания, и въз основа на която е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като е обозначено и в какво качеството е бил санкциониран жалбоподателят, а именно – на ползвател, противно на доводите в жалбата. Съдът счита обаче, че доколкото санкционираното поведение се е състояло в липсата на валидна маршрутна карта или тол деклараия за преминаването, за прецизност, яснота и надлежно формирана представа у санкционирания за нарушението, което е извършил, в акта е следвало да бъде включено поне каква е дължимата такса, каква част от нея е платена и не е платена. Едва тогава наказаният би могъл да упражни надлежно правото си на защита.

Отбелязвайки горното, съдът счита, че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в актуалната към датата на нарушението редакция на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност да се издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.