Решение № 160 от 10.07.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Кърджали, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20235140200977 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 23-1300002433/10.11.2023 г., издадено от Началникгрупа в с-р „ПП“ при ОДМВРКърджали, с което са наложени административни наказания: по т. 1.- "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, по т. 2.- "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. "а" от ЗДвП, на А. Г. М. от ****, с ЕГН **********.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, като подробни съображения са изложени в представените писмени становища.

Жалбоподателят претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител – адв. Н. М. от АК- Кърджали.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

1

Съдът след като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.10.2023 г. мл.автоконтрольорите Й. И. Х. и Б. Р. М. и двамата служители от сектор “ПП” при ОД МВР-Кърджали са били на работа съгласно утвърден часови график за времето от 07:00 часа на 25.10.2023 г. до 19:00 часа на 25.10.2023 г. Около 14:40 часа дежурен ОДЧ при РУ-Кърджали съобщава на автопатрула за настъпило ПТП в гр. Кърджали в индустриалната зона - ул. „Четвърта индустриална“, кръстовището пред бензиностанция „Мариета“. На място установяват свидетеля С.С.М., която е заявила, че преди около един час и тридесет минути при излизане от района на фирма „Мариета“ и извършвайки ляв завой е изгубила контрол над МПС и е повредила пътен знак. Служителите на сектор „Пътна полиция“ - Кърджали се усъмнили в истинността на заявеното от свидетеля С.М. и провели разговор и със синът й жалбоподателят А. Г. М., който е бил на мястото на произшествието и пред полицейските служители заявил, че не неговата майка, а той е управлявал процесното МПС. Установен е следният механизъм на настъпилото ПТП: На 25.10.2023 г. около 14:40 часа в гр. Кърджали, ул.

„Четвърта индустриална“ при управлението на МПС марка „***“ с peг. № ***, губи контрол над автомобила, излизайки от бензиностанция „Мариета“ и извършвайки маневра „Завой наляво“, излиза извън пътното платно вдясно но посоката си на движение и се блъска в пътен знак, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети по автомобила. След настъпилото ПТП водача А. М. напуска местопроизшествието без да уведоми органите на МВР.

На 25.10.2023 г. на жалбоподателя А. М. е съставен АУАН серия GA с бланков №1088379/25.10.2023 г. за извършени нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал.

1, т. 2, б. А от ЗДвП. Съставен му е и АУАН серия G A с бланков № 1088380/25.10.2023 г. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, затова че МПС е било с износени до гладкост гуми, които не подлежат на измерване с техническо средство.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

За да представлява едно деяние- действие или бездействиеадминистративно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление.

По т. 1 от наказателното постановление: Отговорността на жалбоподателя А. Г. М. е реализирана за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с 2 релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съобразената скорост се определя само и единствено от факторите и условията на пътя, примерно изброени в чл. 20, ал.

2 от ЗДвП. Тя трябва да осигури безопасност за участниците в движението, поради което при нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП конкретната стойност на съобразената скорост не е константна величина, а зависи от различните фактори, с които водача на МПС е задължен да се съобрази. От изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че жалбоподателят А. М. не е съобразил скоростта на движението си с конкретните пътни условия, поради което е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 6 т. 30 от ДР на ЗДвП, тъй като е налице събитие, което е възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство довело до материални щети на управлявания от жалбоподателя автомобил. По зависещи от волята и поведението на жалбоподателя причина, а именно не се е съобразил с конкретните пътни условия при управление на МПС, които е видял, е настъпило деянието. При правилно изяснена фактическа обстановка и при тези факти, съдът намира, че съставът на посоченото от наказващия орган нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, задължаващ водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с пътната обстановка и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, е реализиран. Неспазването на горното задължение от своя страна е основание за налагане на санкцията по чл. 179, ал. 2, предл.1 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и настоящото административно нарушение, тъй като поради движение с несъобразена скорост е причинил пътнотранспортно произшествие. За да е съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато конкретно нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл. 179, ал. 1 или, ал. 2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят управлявайки МПС марка „***“ с peг. № **** при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с посочените изисквания в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно с пътните условия на движението. Това негово нарушение е станало и причина за настъпване на констатираното ПТП. Правилно е била ангажирана отговорността му на основание чл. 179, ал. 2 предл.1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган е наложил предвиденото в административнонаказателната разпоредба наказание в единствено възможния размер и вид, а именно глоба от 200лв.

Предвид всичко изложено до тук следва обжалваното наказателно постановление да се потвърди в тази му част като правилно и законосъобразно, тъй като се установи безспорно извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на установените процесуални правила, при което е наложено и наказание в законоустановен размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства. Ето защо, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в 3 тази му част.

По т. 2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. "а" от ЗДвП, който въвежда задължение за водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. Безспорно се доказа, че на 25.10.2023 г. в гр. Кърджали, на ул.

"Четвърта индустриална" водачът А. Г. М. е управлявал лек автомобил "*** ***" с рег. № ****, като при неправилно извършване на маневра завиване на ляво е причинил пътнотранспортно произшествие с леки материални щети по управлявания от него и посочен по-горе лек автомобил. По делото обаче не се установи на процесната дата и място да са пострадали хора при произшествието, за да възникне задължение за водача да уведоми компетентните органи така, както изисква посочената разпоредба. Такива твърдения няма и в акта и в наказателното постановление. Затова според настоящата инстанция жалбоподателят неправилно е наказан за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. "а" от ЗДвП, каквото не се доказа да е извършил.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление в частта относно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл. 179, ал. 2, предл.1 от ЗДвП .

Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая от страна на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатено договорено възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС, като от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това възражение е неоснователно, тъй като възнаграждението не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Според настоящата инстанция по съразмерност и съобразно уважената част от оспорването, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско 4 възнаграждение в размер на 480 лв., което се явява съответно на сложността на делото и неговата продължителност, съобразено е и с чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВРКърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе тези разноски по делото. Същевременно претенция за разноски е направена и от страна на административнонаказващия орган и затова в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1300002433/10.11.2023 г., издадено от Началникгрупа в с-р „ПП“ при ОДМВРКърджали, в частта, с която е наложено административно наказание: по т. 1."глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на А. Г. М. от ****, с ЕГН **********.