Определение № 1439 от 23.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1439 гр. София, 23.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002104526 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 2774 от 03.02.2025г., подадена от И. С. И., конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец С. И. В., чрез процесуалния представител адвокат Т. Х. от АК-София и касационна жалба с вх. № 3555 от 11.02.2025г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт на Областно пътно управление-П. М. М., срещу решение № 1347 от 19.12.2024г. по в.гр.д. № 1696/2024г. на Софийския апелативен съд.

И. С. И. обжалва въззивното решение, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 38/16.02.2024г. по гр. д. № 529/2022г. на Пернишкия окръжен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителен иск, с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. С. И. (син на първоначалния ищец), загинал на 23.08.2019г., около 22.00 ч., при инцидент, за разликата над присъдената на И. С. И. и М. С. И., сума от 40 000 лева, до пълно предявения размер от 120 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.08.2019г. до окончателното изплащане.

Агенция „Пътна инфраструктура“ обжалва въззивното решение, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 38/16.02.2024г. по гр. д. № 529/2022г. на Пернишкия окръжен съд, е уважен предявеният И. С. И. и М. С. И., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец С. И. В., против Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителен иск, с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на 1

С. С. И. (син на първоначалния ищец), загинал на 23.08.2019г., около 22.00 ч., при инцидент, в размер на сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.08.2019г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба на И. С. И. се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, в частта, касаеща присъждане на обезщетение на М. И. и неправилно, в останалата му обжалвана част, като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен изцяло със законните последици.

Оплакването за недопустимост на въззивното решение обосновава с твърдението, че САС е присъединил по въззивното дело другия наследник на първоначалния ищец, въпреки образуваното пред ОС-Перник друго дело по предявен от М. И. срещу АПИ иск за присъждане на сумата от 60 000лв. (частичен от сумата 250 000лв.), представляваща претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща С. И., който иск е бил предявен на 06.08.2024г. По тези съображения и на основание чл. 126 ГПК касаторът счита конституирането на М. И. в производството по настоящето дело за недопустимо, вкл. и с довода, че така М. И. ще получи два пъти обезщетение за едно и също нещо.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Кои обстоятелства следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт; По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68г.; решение № 88/09.07.2012г. по т. д. № 1015/2011г. на ВКС, II т. о.; решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, II т. о.; решение № 163/12.11.2014г. по т. д. № 3450/2013г. на ВКС, I т. о.; решение № 130/09.07.2013г. по т. д. № 669/2012г. на ВКС, II т. о.; решение № 104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о.; решение №50039 от 25.05.2023г. по гр.д.№2062/2022г. на ВКС, II г.о. и др.

Поддържа, че въззивният съд само привидно е описал кои обстоятелства е взел предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, както и че следва да бъде взета предвид и икономическата обстановка към момента на настъпване на увреждането, но не е анализирал как тези, а и останалите признаци, влизащи в понятието за справедливост, влияят на размера на обезщетението.

2.Как се определя съотношението на приноса на пострадалия и делинквента за настъпване на вредата и подлежащите на преценка обстоятелства за това; Касаторът счита, че приетото от съда противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 150 от 18.12.2017г. по т. д. № 1834/2016г., ВКС, II т. о.; решение № 44 от 23.06.2020г. по т. д. № 1879/2019г., ВКС, I т. о.; решение № 370 от 16.01.2019г. по т. д. № 896/2018г., ВКС, II т. о.; решение №50039 от 25.05.2023г. по гр.д.№2062/2022г. на ВКС, II г.о.

Поддържа, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че ако АПИ беше изградила парапет, синът на първоначалния ищец нямало да падне от надлеза, респ. не би се стигнало 2 до летален изход, както и че АПИ не е изпълнила задължението си по чл. 13, ал. 1 от Наредба №РД-02-20-2 от 20.12.2017г., т.е. имала е задължението при изграждането на този надлез да осигури възможност за пешеходно и велосипедно движение и ако беше осигурила, най-вероятно нямаше да се стигне до този фатален край за сина на първоначалния ищец.

3.Следва ли съдът служебно да следи за наличието на две висящи производства между същите страни, на същото основание и за същото искане; вероятната недопустимост на решението съставлява ли самостоятелно основание за достъп до касация; По въпроса се твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №46 от 08.04.2013г. по т.д.№96/2012г. на ВКС, II т.о., както и на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по т. д. № 1/2009г., ОСГТК.

Доводите, с които се обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос са основани на твърденията, относими към доводите за недопустимост на въззивното решение.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт на Областно пътно управление-П. М. М., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, респ. за неоснователност на касационната жалба.

М. С. И., действащ чрез своята майка и законен представител И. В. И., чрез процесуалния представител адвокат В. М. от АК-П., в представения писмен отговор в срока по чл. 287, ал.

1 ГПК, поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба, в частта й досежно твърдяната недопустимост на въззивното решение.

В касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ се поддържа, че обжалваното въззивно решение е нищожно, недопустимо и неправилно, като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло със законните последици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Задължен ли е въззивният съд в мотивите на постановеното от него решение да извърши анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните по очертаните от тях спорни въпроси, имащи правно значение за съществуването на спорното право; Касаторът счита, че приетото от съда противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 17 от 23.07.2014г. по т. д. № 811/2012г. на ВКС, II ТК; решение № 157 от 08.11.2011г. по т. д. 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. 1106/2010г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 126 от 13.07.2015г. по т. д. 2322/2014г. на ВКС, І ТО; т.19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК.

3

Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено неговия довод, че С. И. е паднал, вървейки по изграден тротоар, който се явява елемент от пътното платно (задължението за поддържането на който е на общината) и не е изложил ясни и подробни мотиви, когато е направил разлика между тротоар при мостови съоръжения и стандартен тротоар в урбанизирани територии. Същите доводи навежда и във връзка с констатацията на въззивния съд, че съоръжението, на което е настъпил инцидента, не е мост, а надлез.

Поддържа също така, че в нарушение на практиката на ВКС въззивният съд не е обсъдил възражението за съпричиняване, основано на установеното алкохолно опиянение на С. И..

Посочва, че е депозирал отговора на исковата молба на 17.02.2023г., а прокурорската преписка, която съдържа данни за това състояние на С. И. е приобщена към делото едва на 03.04.2024г., т.е. доказателствата са били предоставени след изтичането на срока по чл.133 ГПК.

2.Следва ли съдът при определяне на размера на дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди да вземе предвид всички критерии, обуславящи тези вреди не само чрез декларативното им посочване, но и да обсъди тяхното конкретно значение за размера на вредите; Касаторът счита, че приетото от съда противоречи на задължителната практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68г., тъй като не са посочени аргументи относно конкретните икономически условия към момента на настъпването на вредите и относно общественото разбиране за справедливост на дадения етап от развитие на обществото.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба И. С. И., чрез процесуалния представител адвокат Т. Х. от АК-София, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

М. С. И., действащ чрез своята майка и законен представител И. В. И., чрез процесуалния представител адвокат В. М. от АК-П., в представения писмен отговор в срока по чл. 287, ал.

1 ГПК, поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Пернишкия окръжен съд е сезиран с предявени от С. И. В., в условията на евентуалност, спрямо [община] и Агенция „Пътна инфраструктура“ искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.08.2019г., около 22 ч., в [населено място], на [улица], Промишлена зона, [населено място], С. С. И. – син на ищеца, се е движил по пътното платно с посока [населено място] [населено място], срещу движението на останалите превозни средства, управлявайки 4 велосипед. Достигайки поста на „ТЕЦ - Република“ преустановил движението си, подпрял управлявания от него велосипед между предпазната мантинела и намиращата се там стоманена решетка, отграничаваща края на пътното платно и предпазваща пешеходците от падане. Продължил хода си пеша и поради липса на участък от предпазната решетка паднал в пропастта след моста. С оглед получаването на травматични увреди, несъвмести с живота, настъпил летален изход. Тялото му било намерено 13 дни след инцидента, като били информирани органите на МВР. В рамките на образуваното досъдебно производство било установено, че смъртта е в причинна връзка с падането.