Решение № 260343 от 23.04.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер

ІІІ- 20 23.04.2021 година Град Бургас

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, Трети въззивен граждански състав

На девети февруари две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА

РАДОСТИНА ПЕТКОВА

Секретар:

Жанета Граматикова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов въззивно гражданско дело номер 56 по описа за 2021 година,

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.,,Победа“, ул.,,Ген. Владимир Вазов“№3, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Десислава Златева, против Решение№260514 от 27.10.2020г. постановено по гр. дело №

2910/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът е приел за установено, че К.С.Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Т. К.” №***, ет.*, ап.*, не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 06.08.2012г., въз основа на Заповед №

3425/03.07.2012г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5360/2012 г. по описа на БРС, както следва: сумата от 625,40 лв., представляваща задължение за доставена, отведена и пречистена вода на абонатен номер 702111, за периода на доставки 18.12.2009г. – 16.05.2012г., за които са издадени фактури в периода 18.02.2010г. – 23.05.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, от подаване на заявлението - 02.07.2012г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 125 лв. – разноски по делото, от които: 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Със същото решение, съдът е осъдил „Водоснабдяване и канализация ЕАД, да заплати на К.С.Л., сумата от 50

/петдесет/ лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски.

Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява въззивникът. Жалбоподателят намира обжалвания съдебен акт за неправилен. На първо място се заявява, че при постановяване на атакуваното решение, първоинстанционният съд не съобразил задължителната съдебна практика(ТР№2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г.,ОСГТК; Решение №170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д.№2382/2017г., ІV-то г.о.). Излага подробни съображения.

Навежда доводи, че в конкретния случай, относно вземането, бил приложим петгодишният давностен срок. В подкрепа на изложеното се позовава на практика на окръжните и районни съдилища.

Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия К.С.Л., ЕГН: **********, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се аргументи, че главницата по вземането се погасявала по давност в тригодишен срок. Навеждат се доводи в тази насока.

Иска се потвърждаване на решението на районния съд като правилно и обосновано.

Пред Районен съд

–Бургас е предявен иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК.

При извършена проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд-

Бургас е образувано по повод искова молба, уточнена с молба от 18.06.2020г., подадена от К.С.Л., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с която се претендира от съда да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 06.08.2012г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №3425/03.07.2012г., по ч.гр.д. №5360/2012г. по описа на БРС, а именно: 625,40 лв. – главница за доставена, отведена и пречистена вода, за която са издавани фактури в периода 18.02.2010г. - 23.05.2012г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 125 лв. – разноски по заповедно производство.

Ищецът твърди, че на 11.06.2020г. получил съобщение от Ч. И. Б., че дължи сумата от 1773,65 лв. по изпълнително дело №20207050400170. Към съобщението били приложени разпореждане за образуване на изпълнително дело и изпълнителен лист.

Заявява, че не дължи горепосочените суми, не е бил уведомяван, нито са му представяни фактури за плащане в посочения период, а и изобщо. Не е уведомяван, че срещу него се водят дела. Сочи се, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано на 07.11.2012г. изп. дело №20128040401460, по описа на Ч. Д. Н., което било прекратено на 03.05.2019г. Въз основа на същия изпълнителен лист, Ч. И. Б. образувал изп. дело №202017050400170 на 01.06.2020г.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на изпълняемото право, предмет на изпълнителния лист, която води до недължимост на сумите. Сочи се, че взискателят е бездействал по изп. дело №20128040401460, по описа на Ч. Д.

Н. Според ищеца, Ч. Д. Н. следвало да прекрати изпълнителното дело още на 13.11.2014г., поради бездействие, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Посочва се, че изп. дело №202017050400170 по описа на Ч. И. Б. е незаконосъобразно и следва да се прекрати.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението на ищеца, че вземането на „ВиК“ ЕАД е погасено по давност, като се твърди, че в хода на изпълнителното дело са извършвани принудителни действия, водещи до прекъсване на давността. Претендира се отхвърляне на предявения иск.

Претендират се направените в производството по делото разноски.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №

3425 от 03.07.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№5360/ 2012 г. на Бургаския Районен съд, е разпоредено длъжникът К.С.Л., да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД следните суми: 625,40 лв., представляваща задължение за доставена, отведена и пречистена вода на абонатен номер 702111, за периода на доставки 18.12.2009г. – 16.05.2012г., за които са издадени фактури в периода 18.02.2010г. – 23.05.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, от подаване на заявлението - 02.07.2012г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 125 лв. – разноски по делото, от които: 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че паричното вземане произтича от неплатени задължения за ползвани ВиК доставки и услуги, по данни на заявителя.

С

Разпореждане №17465/03.08.2012г., съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист, въз основа на издадената по ч.гр.д. №5360/2012г. по описа на БРС, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Изпълнителен лист е издаден на 06.08.2012г.

С молба от 07.11.2012г., въз основа на горепосочения изпълнителен лист от 06.08.2012г. „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е поискало образуване на изпълнително производство за събиране на вземането срещу длъжника К.С.Л..

На

13.11.2012г. е образувано изпълнително дело №20128040401460 по описа на Ч. Д. Н., с район на действие Окръжен съд – Бургас.

По изпълнителното дело са изготвени справки относно имущественото състояние и трудовите договори на длъжника.

С уведомление, изх. №

33792/14.12.2012г.,длъникът е уведомен за дължимите суми, като същото е връчено на адреса на Спортни имоти, паркинги и гаражи – Бургас, на ул. „Александър Батенберг” №2 /работодател/ на 18.12.2012г., чрез упълномощено лице – З. Илиева.

С молба от 05.04.2016., взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, поради неизпълнение на задължението му по изпълнителното дело.

На 13.05.2016г., Ч. Д. Н. е изготвил молба до Служба по вписванията Бургас за вписване на възбрана върху посочения от взискателя собствен на длъжника недвижим имот.

Възбраната е вписана в Службата по вписванията при РС- Бургас на 17.05.2016г., като не са налице по делото данни, длъжникът да е уведомен за наложената възбрана.

На 29.03.2019г., взискателят е депозирал молба до Ч. Д. Н. за прекратяване на изпълнителното производство.

С

Постановление от 03.04.2019г., Ч. Д. Н. е прекратил изпълнителното производство. Няма данни постановлението за прекратяване да е съобщено на длъжника.

С молба от 29.05.2020г., взискателят е поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника К.С.Л., въз основа на същия изпълнителен лист от 06.08.2012г.

На

01.06.2020г. е образувано изпълнително дело №20207050400170 по описа на Ч. И. Б.

По изпълнителното дело са извършени справки за имущественото състояние на длъжника и за трудовите му договори.

На 11.06.2020г., длъжникът е получил съобщение относно дължимите от него суми( изготвено на 01.06.2020г.).

Изпълнително дело №20207050400170, е спряно с Разпореждане изх. №3061/23.06.2020г. на Ч. И. Б., въз основа на издадена на 22.06.2020г. от РС- Бургас, обезпечителна заповед, с която е разпоредено спиране на изпълнението по изпълнителното дело.