Решение № 629 от 04.12.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Враца, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500208 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *** *** чрез юрисконсулт К. З. БНП против Решение № 260014 от 06.03.2023 г. на Районен съд - Мездра, постановено по гр. д. № 363/2021 г по описа на Районен съд Мездра.

Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са довели до неговата необоснованост, тъй като фактическите и правните изводи на съда не се подкрепят от събраните доказателства.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че процесният договор за кредит бил изготвен в противоречие на разпоредбата на член 10 алинея 1 от Закона за потребителския кредит, като твърди, че договорът е изготвен на шрифт Garamond с размер 12 Pt. Освен това районният съд не указал на ищеца, че в е в негова доказателствена тежест да докаже размера на шрифта.

Излага, че интересите на кредитополучателя не били нарушени доколкото процесният договор бил читаем, а съществените елементи на договора били ясно и недвусмислено формулирани. Сочи, че в чл. 10, пар. 1 и 2 от Директива 2008/48 е предвидено договорите за кредит да бъдат изготвени на хартиен или друг траен носител, като са посочени и данните, които следва да бъдат представени по ясен начин.

Излага, че разпоредбата на чл. 10, пар.2 от директивата следва да се тълкува във връзка със съображение 31 от същата. Твърди че по директивата няма задължение на страните да изготвят договора на шрифт не по малък от 12, а такова е въведено само по националното законодателство.

Позовава се на решение по делото Simmenthal дело С-106/77 за примат на 1 европейското над националното право и съобразно което националният съд следва да приложени европейското право без де е необходимо да изчака отмяната на национална разпоредба по законодателен или конституционен ред.

Сочи, че санкцията по националното право за неизпълнение на задължението за изписване на договора на шрифт по-малък от 10 е в чл. 23, вр. чл. 22, вр. чл. 10 от ЗПК, според който кредитодателят губи правото да получи лихви и разноски по кредита.

Излага, че в чл. 23 от директивата, вр. съображение 47 от същата е предвидено, че нарушенията на директивата водят до пропорционални санкции.

Излага, че в решението по дело номер 42/2015 година съдът на Европейския съюз приема, че член 23 от Директива 2008 / 48 следва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не се съдържат всички изисквани данни по член 10 параграф 2 от директивата, договор за кредит се счита сключен без лихви и без разноски, само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че процесният Договор за потребителски кредит бил недействителен по смисъла на член 22 от Закона за потребителския кредит поради факта, че същият не е отговарял на законовите изисквания инкорпорирани в член 11 , алинея 1, т. 10 и член 12 от Закона за потребителския кредит.

Излага, че нормата на член 11, ал. 1, т. 11 ЗПК и установява изискване договорът да съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържа съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми и, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Твърди, че процесният договор съдържа тази информация в погасителния план, а изискването за установяване на размера на главницата и лихвата в рамките на погасителната вноска е по чл. 11,ал. 1, т. 12 ЗПК само при предсрочно погасяване на кредит, поради което и не влияе на действителността на договора в който смисъл било Решение №106 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г. по описа на ВКС, Решение на СЕС по дело С-42/15 от 09.11.16 година.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не била спазена разпоредбата на член 11 ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит като твърди че ГПР е правилно изчислен при сключване на договора и в съответствие с приложилия чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Позовава и на съдебна практика Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в. гр. д. № 611/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 298 от 04.03.2020 г. по в. гр. д. № 2736/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, - Определение № 1067 от 07.07.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1246/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив относно начина на изчисляване на ГПР.

При условията на евентуалност твърди, че дори и да се приеме, че договорът е недействителен, то кредитополучателят дължи заплащане на чистата сума по кредита, а районният съд неправилно не е присъдил и никаква сума по договора за кредит. Пак при условията на евентуалност , в случай, че съдебният състав приеме, че процесният договор е недействителен на основание член 22 от Закона за потребителския кредит моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи връщане на чистата стойност на кредита на осн. чл. 23 от ЗПК.

Прави доказателствени искания за допускане на съдебно техническа експертиза със задача вещото лице, експерт, компютърен специалист по обработка на данни да 2 даде отговор на следния въпрос: „На какъв по вид и размер шрифт е изготвен договор за кредит номер PLUS *** от 17.1.2019 година?“

Прави искане за допускане изслушваното на Съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице, след извършена проверка по делото и при необходимост в счетоводството на ищеца да отговорят на следните въпроси“ Усвоения процесният кредит и в какъв размер? Какъв е бил размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по член 410 от Гражданския процесуален кодекс? Какъв е размерът на задълженията по кредита към момента на изготвяне на заключението?

Претендира разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК ответникът по жалбата е депозирал отговор чрез особения си представител адв. К. И. И. от АК-Враца, в който заявява и подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна и моли да бъде оставена без уважение и да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила обжалваното решение. Споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция.

Поддържа оспорванията на договора за потребителски кредит, и го счита за недействителен поради противоречие с императивните норми на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК. Позовава се на Тълкувателно решение номер 1 от 2013 година от 9 и 12 2013 година по тълкувателно дело № 1/2013 година по описа на ОСГТК на ВКС, където в точка 1 е прието, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по потребителски кредит.

Оспорва твърденията на въззивника, че били спазени разпоредбите на правото на ЕС като се позовава на засилената защита на потребителя, предвидена в Директива 93/13 ЕИО и Директива 2008/48 ЕО.

Моли съда да отхвърли въззивната жалба изцяло и да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивните жалби настоящият съдебен състав констатира, че същите са подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, при което следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждането им.

Доколкото с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по потребителки договор, в настоящето производство следва да бъде прието за съвместно разглеждане възражението за недействителност на договора поради противоречие с чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и т. 20 от ЗПК.

С определението за насочване на делото са допуснати исканите съдебни експертизи.

В съдебно заседание първоначалния въззивник и новоконституираният въззивник въззивникът не изпращат представител, но с писмени молби по делото поддържат жалбата.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява, но чрез особения си представител оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор на жалбата.

С заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 143/2021 по описа на РС Мездра е уважено заявлението на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, *** и разпоредено въззиваемата К. И. И. от гр. Мездра да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, *** суми по Договор за потребителски кредит № PLUS-***, сключен на 3

17.01.2019 г. между страните както следва: сумата от 6359,52 лв. главница по Договор за потребителски кредит № PLUS***, сключен на 17.01.2019 г. между страните; сумата от 4437,68 лв. възнаградителна лихва за периода 05.09.2019-05.12.2022 г., сумата от 744,91 лв. мораторна лихва за периода 05.10.2019-15.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава считан от 26.01.2021 г. (датата на постъпването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до окончателното изплащане на задължението, както и сумите 231,56 лв. разноски за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът не е открит на посочените по делото адреси, на регистрираните адреси и не в установено да има работодател чрез който да бъде връчен препис от издадената заповед за изпълнение, поради което и на заявителя са дадени указания за завеждане на иск за установяване на дължимостта на сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

Въз основа на подадената искова молба с която „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, *** претендира установяване на дължимостта на сумите за които е издадена заповед за изпълнение, а при условията на евентуалност ако установителните искове бъдат отхвърлени заемополучателят да бъде осъдена за заплати същите суми.

С обжалваното Решение № 260014 от 06.03.2023 г. на Районен съд - Мездра, постановено по гр. д. № 363/2021 г. РС Мездра е прекратил производството по осъдителните искове като недопустимо и е отхвърлил изцяло претенциите на ищеца по установителните искове за дължимост на сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, но не са допуснати исканите съдебни експертизи. Пред въззивната инстанция са допуснати и изслушана съдебна компютърно-техническа експертиза /СКТЕ/ с съдебно-счетоводна експертиза, чието заключения са приети като обективни, компетентни и неоспорени от страните.

Настоящият съдебен състав обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-*** от 17.01.2019г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, *** и К. И. И., се установява, че кредиторът е отпуснал на ответницата кредит в размер на 6500,00 лв. Договорено е заплащането на застрахователна премия в размер на 1674,40 лв., както и на такса ангажимент в размер на 227,50 лв. В договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 45,57%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 35,81 %, както и обща стойност на плащанията по договора в размер на 13923,28 лв. Ответницата се е задължила да възстанови заетата сума на 46 броя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 302,68 лв. В договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Крайният срок за издължаване на кредита е 05.12.2022 г.