Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 06.01.2025, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 525/2023
Вид
Решение № 3
Подписан
06.01.2025
В сила
30.01.2025
Състав
Минка Иванова Китова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Харманли, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20235630100525 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** чрез процесуален представител Ф.И. против А. Л. З., ЕГН ********** от с.Овчарово, общ. Харманли.

Предявените искове са допустими, тъй като са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като същевременно липсват процесуални пречки (отрицателни предпоставки). Подадената искова молба е и редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

С исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на трето лице помагач на страната на ищеца - „Бруната България“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***.

Съдът след като е обсъдил предпоставките на чл.219, ал.1 от ГПК е конституирал с Определение № 394/03.07.2024г. по гр. дело № 525/2023 г на РС - Харманли търговско дружество в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца при наличие на предпоставките по чл. 219, ал. 1 от ГПК.

Отчел е, че искането е направено в законоустановения срок и е налице правен интерес от привличането на търговеца, извършващ отчитане на потребената топлинна енергия, доколкото евентуален неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна при участието на подпомагащата би довел до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца.

Ищецът твърди, че на 29.07.2022г. е депозирал заявление за издаване 1 на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника за следните суми: сумата от 2 512,70 лева, от които 2 191,57 лева- главницапредставляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 29.07.2022г. до изплащане на вземането, 265,52 лева- мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 21.07.2022г., както и суми за дялово разпределение: 46,13 лева главница за периода м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и 9,48 лева - лихва за периода 31.07.2019г. до 21.07.2022г., като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане, постановено по ч. гр. дело № 891/2022г., по описа на Районен съд Харманли, е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, ищецът предявява иск за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу А. Л. З. с ЕГН:***, като клиент на ТЕ, за топлоснабден имот: гр. София, П.К. 1309, обл. София, общ. Красна поляна, ж.к. *** за процесния период.

В исковата молба се твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът бил клиент на ТЕ и за него важели разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Ищецът посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ”Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от ”Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране и същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

2

Ищецът твърди, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.

150, ал.3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ”Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ — „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислявала лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпаднел в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от 33Д е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София“ ЕАД на адрес: http://toplo.bg/k.weHTPI/ проверка на сметка.

Ищецът твърди, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за аб. № 181428 било, че е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ сградата етажна собственост, в която се намирал топлоснабдения имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ”Бруната България” Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда — етажна собственост се извършвало0 по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от ”Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на 3 топлинна енергия в сградата — ”Бруната България” ООД гр. София на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр.

68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А. Л. З. с ЕГН:***, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер от 2 512,70 лева, от които 2 191,57 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 29.07.2022г. до изплащане на вземането;

265,52 лева мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 21.07.2022г., както и суми за дялово разпределение: 46,13 лева главница за периода м.06.2019г. до м.04.2021, ведно със законната лихва от 29.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и 9,48 лева - лихва за периода 31.07.2019г. до 21.07.2022г., като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който счита предявените обективно съединени искове за допустими, доколкото били подадени от активно легитимирана страна, за която бил налице правен интерес от завеждане на исковете, но оспорва изцяло същите, като неоснователни и недоказани.

Посочва с оглед датата на депозиране на заявлението за издаване на парично задължение – 29.07.2022г. прави възражение за погасяване по давност, доколкото претендираните задължения имали периодичен характер и вземането им се погасявало с предвидената в закона три годишна давност.

Заявява, че в качеството си на особен представител на ответника към момента не може да вземе становище, относно описаните в исковата молба обстоятелства, на които ищецът основава исковете си. От друга страна счита, че само изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че ответникът не е заплатил претендираните суми така, както са посочени в исковата молба, сами по себе си не доказвали неизпълнението от страна на длъжника.

Особения представител на ответникът моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове за периода от м.06.2019г. до 29.07.2019г., като погасени по давност, а в останалата част, като неоснователни и недоказани.

С оглед на изложеното счита, предявените обективно съединени 4 искове за недоказани, както по основание, така и по размер и моли да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД .

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и "Топлофикация София" АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал. 3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно § 1, чл. 42 от ЗЕ (отм.), потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.