Решение № 839 от 09.08.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1035/2022
- Вид
- Решение № 839
- Подписан
- 09.08.2022
- В сила
- 23.06.2023
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Димитър Пенчев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128,ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.255 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т. 2, предл. 2 · Кодекс на труда
- чл.329 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1,т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1,т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 839 гр. Бургас, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100501035 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№18525/30.05.2022г., подадена от Т. ТР. К., ЕГН **********, чрез адв.Иван Янков-САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.,,Дамян Груев“№29, ет.2, срещу Решение №738/19.04.2022г., постановено по гр.д.№5499/2021г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил предявените от Т. ТР. К., ЕГН ********** срещу ,,Дитсманн“ АД, ЕИК 831914845, със седалище и адрес на управление: гр.София, ,ул.,,Козлодуй“№14, Административна сграда-Блок А, ет.3, искове да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед №93/02.06.2021г., да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност ,,Началник участък“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 31404.78 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 02.06.2021г., но за не повече от шест месе;ца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-02.08.2021г., до окончателното изплащане на задължението, включително иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2052.60 лева,
Със същото решение, съдът е осъдил Т. ТР. К., ЕГН **********, да заплати на ,,Дитсманн“АД, сумата от 200 лева, представляваща сторени по делото разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат доводи за неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон и се иска неговата отмяна.
На първо място се навеждат доводи във връзка с предявените искови претенции с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 във вр. с чл.255 от КТ. Навеждат се доводи относно извода на първоинстанционния съд за обективност на дадените от комисията по подбор оценки.
Излагат се подробни съображения, като се цитира ТР№3 от 16.01.2012г. по т.д.№3/2011г., ОСГК.
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Твърди се, че комисията поставила оценки и осъществила процедурата по подбор въз основа на субективен критерий, в разрез с изискванията на чл.329 от КТ. Подчертава се, че от събраните гласни доказателства (св.Н., св.Х.) не се установили конкретни нарушения на трудовата дисциплина (неспазване на работното време).
Посочва се, че съдът не обсъдил показанията на св.Б. и св.К., касаещи професионалните качества на ищеца(въззивник).
Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че за работодателя не съществувало правно задължение за заплащане допълнително възнаграждение с постоянен характер в размер на 30% от основната заплата на служителя (чл.70, ал.9 от КТД).
Заявява се, че колективният трудов договор се явявал обвъзрзващ както за работодателя, така и за работниците .
Излагат се аргументи за незаконосъобразност на извършената процедура по подбор и оценяване, както и на последващото прекратяване на трудовото правоотношение.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови предявените искови претенции да бъдат уважени. ново, с което
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез юрисконсулт Н.З., с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Излага становище във връзка с предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.255 от КТ.
Посочва, че ищецът в първоинстанционното производство не оспорил оценките, обективирани в протокола за извършен подбор. Твърди, че съдът правилно приел, че е налице съответствие между оценяването, извършено от работодателя и притежаваните от работника качества. Направен е подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства. Излагат се твърднеия за извършени нарушения на трудовата дисциплина(относно ,,спазване на работното време“ и надписване на извънреден труд).
Оспорват се доводите на въззивника, че поставената оценка не се оснававала на критериите 2 за подбор съгласно чл.329 от КТ.
Излагат се подробни съображения във връзка с иска с правно основание чл.128,ал.2 от КТ.
Навеждат се доводи относно разпределението на доказателствената тежест.
Изразява се несъгласие с твърденията на въззивника за липса на съгласувани със синдиката критерии, на база на които да се определя допълнително трудово възнаграждение на основание чл.70, ал.9 от КТД.
Подчертава се, че по делото се установило, че работодателят издавал ежемесечно заповеди, с които определял съответните суми за заплащане на всеки служител, с оглед натовареността и качеството на работа. Излага се становище досежно критериите за заплащане на допълнително възнаграждение.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на строените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящатата инстанция.
Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението на ищеца със заповед № 93/02.06.2021., издадена от ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 02.05.2021г. на основание чл.328, ал.1, т. 2, предл. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „началник участък“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 31404,78 лв. за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконосъобразното уволнение, както и за осъждането на ответника да му заплати сумата от 2052,60 лв., представляващо допълнително възнаграждение по чл.70,ал.9 КТД за м. април и м.май 2021г.
С обжалваното решение, районният е отхвърлил изцяло предявените искове, като е приел, че е налице реално съкращаване на щата и, че извършения от работодателя подбор е законосъобразен.
След служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от Г П К, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно, а и от данните по делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността 3
„началник участък“ в предприятието на ответното дружество.
С писмено предизвестие, връчено на ищеца на 02.06.2021г., ответният работодател го е уведомил, че поради съкращение на щата в предприятието и намаляване на щатните бройки за заеманата от ищеца длъжност, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ от КТ, едностранно прекратява трудовото му правоотношение с 30- дневно предизвестието, считано от деня, следващ връчване на предизвестието. Без да спази срока на даденото предизвестие, с атакуваната заповед № 93 от 02.06.2021г. ответният работодател е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 02.06.2021г. на основание чл.328, ал.1, т. 2, предл. 2 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 02.06.2021г. срещу подпис.
Предвид направеното от ищеца оспорване на заповедта за уволнение, законосъобразността й следва да се преценява от съда съобразно съответствието на посоченото в нея основание за това и действителното фактическо положение. Съобразно правилно разпределената от районния съд доказателствената тежест на работодателя е да докаже законосъобразно упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото в заповедта основание, т.е. да докаже, че е налице твърдяното реално съкращаване на щата чрез намаляване на заеманата от ищеца длъжност с един служител.
Досежно фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение - реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал.1, т. 2, предл. второ от КТ, по делото се установява, че със заповед № 89 от 27.05.2021 г. във връзка с взето решение за съкращаване на щата за длъжността „началник участък“ и с цел намаляване разходите и повишаване ефективността на работния процес в Оперативния център е наредено да се извърши съкращаване на щата в „Дитсамнн“ АД-Оперативен център гр.Бургас с една бройка на длъжността „началник участък“, считано от 01.06.2021г., а с последваща заповед № 90 от 27.05.2021 г. е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите, считано от 27.05.2021 г., като за Оперативен център - Бургас числеността за длъжността на ищеца - „началник участък ” е намалена от 4 на 3 служители. Въз основа на тези данни правилно районният съд е приел, че ангажираните по делото доказателства за утвърдено ново щатно разписание доказват реалното намаляване на щата.
С оглед обстоятелството, че извършеното съкращаване в щата касае намаляване на щатната численост на една щатна бройка на еднородни длъжности, в изпълнение на задължението си по чл. 329 от КТ работодателят е извършил подбор измежду всички служители, заемащи длъжността „началник участък“ с цел да уволни тези от тях, които са с най-ниска квалификация и работят най-некачествено.
С нарочна заповед на работодателя е възложено извършването на подбор на служителите, заемащи длъжностите, които се съкращават във връзка с утвърденото ново щатно разписание от 27.05.2021 г., състояща се от трима членове –оперативен мениджър на зона на Бургас, мениджър човешки ресурси и зам. управител и ръководител отдел НО. Установява се, че назначената комисия е съставила протокол от 28.05.2021 г. за извършения подбор при спазване на следните критерии: „образование и професионална квалификация“ /скала от 1 до 5/ и „оценка за работата“ /скала от 1 до 10/. От съдържанието на протокола е видно, че 4 подборът по отношение на длъжността „началник участък“ е извършен между всички лица, заемащи тази длъжност - общо 4 служители, в т.ч. и ищеца Т.К., Съгласно извършеното оценяване, ищецът е получил най-ниска осреднена оценка в размер на по 5.25 точки, образувана от оценките по първия показател „образование и квалификация“ - с оценка от максималните 5 точки, а по вторият показател „оценка на работата“ - с оценка от 5.5 точки от максимално възможни 10 точки.
Пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателства от страните.
Разпитани са в качеството на свидетели лицата С.Б. и Кирил К. от страна на ищеца и Д.Н. и Д.Х.-за ответника. Последните двама са част от комисията, извършила подбора.
Свидетелят Б. и К. са колеги на ищеца, като с първия работят в една фирма, но по различни договори, а с вторият-в различни фирми.
И двамата познават ищеца, преки впечатления нямат, пред съда изнасят това, което са чували за него, че си върши работата.
Свидетелят Д.Н. е мениджър човешки ресурси и втория член на комисията, извършила подбора. Пред съда съобщава как е било извършено оценяването-по зададени критерии с определена за всеки тежест.
Свидетелят Д.Х. към момента на съкращаването на щата е бил заместник-управител, а от месец е мениджър проекти и е третия член та комисията. Заявява, че е бил пряк ръководител на ищеца. Обяснява, че ищецът е професионалист, поради което е бил високо оценен по този критерий, но работата му в екип „куца“. Не създава необходимата организация на работа и се случва така, че ако той отсъства всичко спира, работи на парче. Плащани са неустойки заради изоставяне в графика, надписвал е извънреден труд на работници, което впоследствие е създало проблем.