Решение № 307 от 09.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110102229 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. И. А. и Г. А. Г., в която се излагат твърдения, че съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН са наследници на А. Г. А. - бивш жител на ***, починал на *** Изтъква се, че по време на брака П. А. и А. А. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност апартамент и гараж, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, както и незастроено дворно място, представляващо ***, в *** по плана на ***. Твърди се, че ответникът действащ като представител на наследодателя съгласно пълномощно от ***, на *** сключил със себе си договор за продажба на 1/2 идеална част от имотите при цена от 5000 лв., предоставени минали грижи и издръжка и задължение да полага грижи и да издържа дядо си А. А. до края на живота му, като прехвърлителят си запазил правото на ползване спрямо апартамента. Изтъква се, че договорът е сключен без представителна власт, тъй като не е спазена процедурата за съставяне на пълномощното, в него липсва съдържание за сключване на конкретната разпоредителна сделка и към момента на изготвянето му пълномощникът е бил във влошено здравословно състояние като не е могъл да разбира и да ръководи действията си. Навеждат се доводи, че с продажбата е извършено разпореждане от единия съпруг с имоти в режим на съпружеска имуществена общност, което предвид оспорването му не е породило прехвърлителен ефект спрямо ищеца П. А.. Поради изложеното се отправят искания до съда за постановяване на решение, с което пълномощното от *** да бъде унищожено, а договорът от *** да бъде прогласен за недействителен по отношение на ищците П. А. и Г. Г. като сключен без представителна власт, а при условията на евентуалност продажбата да бъде прогласена за недействителна спрямо ищеца П. А. по реда на чл. 24, ал. 4 СК. Налице е и претенция за разноски.

1

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е изразил становище по основателността на исковете като в съдебно заседание ги оспорва и отправя искане за отхвърлянето им с присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, чл.

42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 24, ал. 4 от СК.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

П. А. и А. А. сключили граждански брак на ***, по време на който с договори за продажба от ***, *** и *** придобили самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с адрес на имота ***, ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с адрес на имота ***, *** и ***, в *** по плана на ***, вилна зона ***, с площ 1090 кв. м. Съпрузите живели заедно като ползвали семейното жилище, намиращо се в ***, ***. С решение на ТЕЛК от 2015г. на А. А. са определени 85,5 % трайно намалена работоспособност поради инфаркт на миокарда и двустранен неврит на слуховите нерви, във връзка с които са извършени ангеопластична имплантация и слухово протезиране.

Последвал период на постепенно влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в тремор на дясна ръка, агресивност, обърканост, повишена тревожност, промяна в поведението, забравяне, безсъние, като през юни 2022г., май 2023г. и януари 2025г. са констатирани съответно мозъчна атеросклероза, съдова деменция и смесено тревожнодепресивно разстройство, във връзка с които е назначена медикаментозна терапия. За периода от 12-ти до 15-ти февруари 2025г. А. А. постъпил за лечение в Университетска болница „Софиямед” поради коремно-болков синдром, при което е извършено едноскопско протезиране с полупокрита билеарна протеза и е констатирана туморна формация в главата на панкреаса. Придружител при лечението му била неговата дъщеря Р. Г., пред която той проявил агресия, тревожност и обърканост, което наложило прилагане на успокоителни медикаменти. След изписване от болничното заведение здравето на А. А. продължило да се влошава и той нямал възможност самостоятелно да се обслужва. Грижи за него започнали да полагат П. А., Р. Г. и Р. П.. Близки на семейството също помагали при пазаруване на продукти като при контактите си с наследодателя на ищците установили обърканост в поведението му и нарушения на паметта. На *** по искане на П. А. и Р. П. в жилището на А. А. пристигнал нотариус. В тяхно присъствие той провел разговор със съпруга на П. А. и след като се убедил във волята му за упълномощаване на ответника да се разпорежда с паричните му средства и да сключи като представител договор за прехвърляне на горепосочените имоти и земеделски земи срещу задължение за гледане и издръжка, представил проекти за две пълномощни и декларации. А. А. ги подписал, след което нотариусът направил заверка на подписа му и на съдържанието на пълномощното за сключване на разпоредителна сделка. След няколко дни възникнал конфликт между П. А., Р.

Г. и Р. П. във връзка с отказа на съпругата на А. А. да прехвърли имуществото си на ответника. На *** Р. П. като пълномощник на дядо си сключила със себе си договор, за 2 който е съставен нотариален акт *** на нотариус Д. Р. с район на действие района на Великотърновски районен съд, относно прехвърляне на 1/2 идеална част от правото на собственост на процесните имоти при цена от 5000 лв., предоставени от приобретателя минали грижи и издръжка и задължение той да продължи да полага грижи и да издържа А.

А. до края на живота му, като прехвърлителят си запазил правото на ползване спрямо апартамента. На същия ден тя посетила дома му, където го намерила в неадекватно състояние, изискващо специализирани грижи. Поради невъзможността за полагането им от роднините на А. А. и възникналия конфликт между тях, той незабавно е настанен в Дом за стари хора. На *** прехвърлителят починал като е наследен от съпругата П. А. и децата Р. Г. и Г. Г.. От заключението на съдебната графическа експертиза се установява, че подписът и ръкописният текст, с който са изписани имената на упълномощителя в пълномощното от *** за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, са положени от А. А..

Вещото лице е извършило анализ като е съпоставило подписа и ръкописния текст на пълномощното с тези в сравнителните образци, сред които и декларации за сключване на оспорения договор, като предвид устойчивото съвпадение в частните признаци и голямата им идентификационна стойност е достигнало до обоснован извод, че подписите на всички документи и изписаният текст са положени от наследодателя на ищците. Този извод се подкрепя и от признанието на П. А., че съпругът й е подписал документи в присъствието на нотариус на ***, както и от констатираните различия в общите признаци на почерка и подписа, дължащи се на възрастта и здравословното състояние на А. А. и на положението на тялото му и на документите при писане и подписване. По делото е извършена съдебна психиатрична експертиза, по която вещото лице след анализ на здравословното състояние и поведението на А. А. е достигнало до извод, че предвид факта че е страдал от съдова деменция, към момента на съставяне на пълномощното от *** той не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си както и да ръководи действията си. През 2022г. са установени промени в паметта и в поведението на упълномощителя, които впоследствие са се задълбочили. Заболяването е съпътствано с отслабване на контрола върху емоциите, деградация на социалното поведение и невъзможност за адекватна преценка на обкръжаващата действителност поради лесна манипулируемост и трудност при анализ на документи и осъзнаване на същността им, дължащо се на нарушенията в краткосрочната памет. Вещото лице е изяснило, че това е трайно и необратимо състояние, прогресиращо с течение на времето, независимо от проведеното лечение, което не изключва адекватно поведение на А. А. при контакт с нотариуса. В тази насока са всички събрани писмени и гласни доказателства като липсва противоречие в показанията на свидетелите или данни за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Ищците са наследници по закон на А. А. съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, което обуславя правният им интерес да претендират унищожаване на сключената от него упълномощителна сделка по отношение на пълномощника, както и прогласяване недействителността на сключения въз основа на нея договор по отношение на приобретателя.

3

Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че унищожаем е договорът, който е сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира или да ръководи действията си. Според чл. 44 от ЗЗД тя намира приложение и за упълномощителните сделки.

Лицето не може да разбира действията си, когато не съзнава съдържанието и правните последици от извършваните от него действия, а не може да ги ръководи, когато макар и да съзнава съдържанието и последиците от тях не може да контролира волята си. Тези две предпоставки са дадени алтернативно, но не е изключено и кумулативното им съществуване.

Посочената в разпоредбата невъзможност може да бъде продължителна или краткотрайна, като трябва да е последица на физиологично или психично състояние на лицето, което да се дължи на различни причини, а определящо е тя да се е проявила към момента на извършване на сделката. Унищожаването на договора, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си може да се иска само приживе на лицето, чиято воля е опорочена. От това правило има две изключения, които са въведени с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД - унищожаването на такъв договор може да се иска от наследниците на сключилото го лице, ако преди смъртта на последното е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. В разглеждания случай липсват данни спрямо наследодателя на ищците да е образувано производство по чл. 336 от ГПК, което води до отпадане на първото изключение. При второто изключение от значение е недееспособността на упълномощителя да бъде извлечена от съдържанието на едностранното му изявление.

Сключването на сделката трябва да е лишено от всякаква житейска и правна логика като съдържанието й да свидетелства за неспособността на лицето да действа разумно.

Разглежданото пълномощно обективира воля за сключване на договор за прехвърляне на вещни права на упълномощителя спрямо недвижими имоти в полза на пълномощника при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, срещу задължение за гледане и издръжка и при запазване правото на ползване спрямо жилище. В съдържанието на сделката няма налудни мотиви или безсмислени изисквания като то съответства на фактическото положение, в което се е намирал упълномощителят към момента на извършването й - в напреднала възраст и в тежко здравословно състояние, налагащи грижи и разходи за лечение, които не са били по възможностите на съпругата му, а пълномощникът е негов внук, който го е посещавал и предвид положените минали грижи е имал морално задължение и възможност да предостави на дядо си помощ и подкрепа. От изложеното се достига до извод за наличие на основателна и разумна причина за сключване на сделката, целяща да осигури необходимите за упълномощителя грижи и издръжка, и гарантираща запазване на правото да ползва жилището си, а оттам и че психичното му състояние не го е възпрепятствало да разбира и да ръководи действията си, поради което предявеният иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.