Решение № 679 от 19.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Пловдив, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Г.а като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300500746 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Делото е образувано по постъпил въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр.

Пловдив, ЕИК: 129009870, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от Директора Й. Д. Р., чрез юрисконсулт И.П., срещу решение № 241/24.01.2022 г. по гр.дело № 15560 по описа на РС Пловдив за 2021 г.

С постъпилата въззивна жалбата се обжалва изцяло постановеното решение № 241/24.01.2022 г. по гр.дело № 15560 по описа на РС Пловдив за 2021 г., с което се осъжда Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив да заплати на И. П. М. сумата 1301,18 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1265,2 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода 01.09.2018 г. - 30.09.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 29.09.2021 г. в размер общо на 244,05 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.10.2021 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 410 лева с ДДС, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив се присъждат сумата от 102, 08 лева държавна такса и 130 лева депозит за ССЕ.

Жалбоподателят счита решението неправилно и необосновано, поради противоречие на материалния закон. Излага съображения, че е налице неправилно субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г., въпреки специалната и пълна законова уредба – чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Твърди, че с издадената въз основа на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР наредба е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР извънреден труд и нощен труд и няма празнота в закона, като липсата на норма, която да предвижда преизчисляване на часовете нощен труд не е законодателен пропуск, а е целенасочено уеднаквяване на начина на изчисляване и отчитане на работното време и постигане на по-голяма яснота по отношение на отработеното време и положения труд извън установеното работно време. Оспорва се правилността на решението 1 по отношение на определената цена на исковете, като счита, че същите са завишени, тъй като не е отчетено заплатеното за отработеното време възнаграждение на ищеца като дневен труд. Възразява се, че не е взето предвид и последното изменение на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР с ДВ 60/17.07.2020 г., според което нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа.

В съдебно заседание поддържа изложените съображения в жалбата, подробно развити в писмена защита и моли да бъде отменено като неправилно обжалваното решение и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като недоказани по основание и размер, или само по размер, алтернативно моли да бъдат отхвърлени исковете за третото тримесечие на 2020 г. и до края на исковия период, предвид изменението на ЗМВР. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна. В съдебно заседание въззиваемия, чрез пълномощника си адв. Г., моли да бъде потвърдено обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, като му бъдат присъдени разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

При служебната проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от И. П. М. от гр. К., чрез адв.

Р.Г., обективно съединени искове по чл. 178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен такъв за периода 01.09.2018 г. – 30.09.2020 г. в размер на 1301,18 лв. (след допуснато изменение на размера на иска от 1000 лв.) мораторната лихва за забава в размер на 244,05 лв. (след допуснато изменение на размера на иска от 200 лв.) за периода 01.09.2018 г. – 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.

Безспорно е по делото, че ищецът е работил и полагал труд на длъжността *** в „***“ към РУ – *** при ОДМВР –Пловдив, като е работил на ненормиран работен ден при изпълнение на служебните си задължения на смени – дневни и нощни, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени и утвърдени от Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Положеният от ищеца нощен труд не е бил преобразуван в дневен, като не е било заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че през процесния период ответникът не е прилагал Наредбата за структурата и организацията на работната заплата относно превръщането на нощния труд в дневен с коефициент 1,0143. През периода 01.09.2018 г. – 30.09.2020 г. ищецът е положил 1107 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент К 1,143 е равен на 1265,2 часа. Разликата от 158,2 часа според заключението представлява положен извънреден труд, който в стойностно изражение е в размер на 1301,18 лева. Мораторната лихва, изчислена върху всяка тримесечна сума на извънредния труд, считано от падежа до завеждането на исковата молба – 01.10.2021 г., възлиза общо на 244,05 лева.

При така установеното от фактическа страна районният съд е уважил предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, като е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г., положеният от ищеца нощен труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1,143 и съответно – да бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен положен от ищеца нощен труд. Съобразено е депозираното по делото заключение на в.л. Кичуков, неоспорено от страните, при което е установен размерът на положения 1107 часа нощен труд при разлика от 158,2 часа, явяваща се извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и остойностен в размер на сумата от 1301,18 лева, с начислена мораторна лихва в размер на 244,05 лева.

Настоящият състав на съда споделя направения извод от първоинстанционния съд по 2 следните съображения:

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗВМР през процесния период нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР. Работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 във вр. с ал. 6 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 часа и 6,00 часа, се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официалните празници и за времето на разположение. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. През процесния период е действала Наредба № 8121з776/29.07.2016г., в чл. 3, ал. 3 от която е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В същата наредба е предвиден и редът за отчитането на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа с изготвяне на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, но липсва изрична разпоредба, предвиждаща преобразуване на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в чл. 31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен нощен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се умножава с коефициент 0,143. С оглед на това настоящият състав на съда намира, че е налице непълнота в ЗМВР и специалните актове по приложението му, поради липсата на предвиден механизъм за преизчисляване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР. Тази непълнота следва да бъде преодоляна по предвидения в чл. 46, ал. 2 от ЗНА ред, чрез прилагане на разпоредби, отнасящи се до подобни случаи, каквато е разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.

Допълнителен аргумент в подкрепа на направения извод е разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00ч. и 06,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, като това препращане също предпоставя извод за субсидиарно прилагане на регламента в НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. При принципно утвърдения режим на работа през деня логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8, 12 и 24часови дежурства към дневния, посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.

Разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл също препраща към общата уредба в трудовото законодателство, като предвижда, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В конкретната хипотеза се касае за специална закрила на нощния труд по КТ, поради което общите правила следва да намерят приложение във всички случаи и по отношение на държавните служители. И тъй като размерите на допълнителните 3 възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.