Решение № 572 от 08.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 6181/2023
- Вид
- Решение № 572
- Подписан
- 08.08.2025
- В сила
- 08.08.2025
- Състав
- Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Антон Николаев Урумов, ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 212 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 214 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 128 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 137 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 159 - 163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 159 - 163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 159 - 163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 159 - 163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 159 - 163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 223, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 572 гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:
Антон Н. Урумов
ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606181 по описа за 2023 година
С Присъда № 143 от 28.03.2023 г., постановена по НОХД 1478/2022 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 121-ви състав, подсъдимата Б.
С. С. е призната за виновна в това, че на 13.03.2019 г., в гр. София, бул. „********, в нотариалната кантора на нотариус К.К., с рег. № 064 на Нотариалната камара, с район на действие СРС, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у С.Б. С., че ще сключат нов предварителен Договор за покупко – продажба на поземлен имот в гр.
София, район „Витоша“ – неурегулирано празно дворно място с площ 1 000 кв.м., находящо се в землището на с. Владая, м. Яслите, като вместо това представила пред нотариуса Договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД от дата 13.03.2019 г., с който договор С.Б. С. продава на Б. С. С. изцяло наследствените си права и задължения, останали в наследство от наследодателя му Р. П. С.а, за продажна цена 5 000 лв., каквато била уговорена за предварителния Договор, и с това направила опит да причини на С. С. имотна вреда в големи размери – 150 790 лева – общата стойност на придобитото от същия наследство, а именно: апартамент № 8, находящ се в ж.к. „********, на стойност 120 450 лв. и неурегулирано празно дворно място с площ 1000 кв.м., находящо се в землището на с.
Владая, м. Яслите, на стойност 30 340 лв., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 18, ал.
1 от НК, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 18, ал.
1 от НК, вр. чл. 54 от НК, подс. Б. С. С. е осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години.
1
С така постановената Присъда и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, е приспаднато времето, през което подс. Б. С. С. е била задържана със Заповед за задържане на лице № 513зз–90/13.03.2019 г., за срок до 24 часа на полицейски орган при 03 сектор ОИП – СДВР – при евентуално изтърпяване на наложеното й наказание.
С Присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата Б. С. С. е осъдена да заплати по сметка на СДВР сума в размер 804.45 лева – представляваща разноски в досъдебното производство, както и по сметка на СРС – сума в размер на 1 092 лева – разноски в съдебното производство.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от подсъдимата Б.
С. С., чрез упълномощения от нея защитник – адв. С. З. – от САК. В така депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната Присъда се излагат твърдения за нейната неправилност, неоснователност и незаконосъобразност.
В жалбата се излагат твърдения, че повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Изтъква се, че в показанията на разпитаните по делото свидетели са налице многобройни противоречия и несъответствия, както и, че пострадалото лице е демонстрирало арогантно отношение на досъдебна и съдебна фаза на процеса. Излагат се аргументи, че от представения по делото предварителен Договор става ясно, че пострадалото лице доброволно го е подписало и е получило сума от 10 000 лева, като впоследствие пред нотариуса е положило подпис в нотариалния акт.
Твърди се, че в този момент в нотариалната кантора са дошли служители на МВР и поради това сделката не е била осъществена. Развиват се доводи, че подсъдимата не е осъществила измама или друго инкриминирано Д.ие. Излагат се аргументи и, че от прочетените показания на починалия св. В.Ц. се установява, че подс. Б. С. не е имала нищо общо с продавача на инкриминирания имот. Твърди се, че подсъдимата е имала единствено уговорка с починалия свидетел да закупи процесния имот на свое име, след което да го продаде с печалба на лицето, дало капаро по предварителния Договор.
Отправя се искане обжалваната Присъда да бъде отменена – като неправилна, незаконосъобразна и неоснователна, и да бъде постанови нова такава, с която подс. Б. С. С. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник на подс. Б. С. С. – адв. Е. П. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения. Развива доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимата да е въвела в заблуждение св. С. да подпише Договор за прехвърляне на наследствените му права, с което да е направила опит да му причини имотна вреда. Аргументира се, че между подсъдимата и св. С. е бил сключен предварителен Договор за покупко – продажба на един единствен имот и за сключване на окончателен Договор, като по силата на този Договор подс. С. е превела капаро в размер на 10 000 лева, за да гарантира, че С. ще получи и остатъка от договорената цена. Сочи, че св. С., разпитан на двете фази на производството, не твърди подс. С. да е изготвила Договор за продажба на цялото му наследство, нито да го е карала да подпише такъв Договор, като изрично заявява, че пред нотариуса не е подписвал Договор за продажба на наследство; не знае за този подпис от негово име и не знае как се е озовал там. Твърди, че липсват доказателства за това С. да е изготвила Договора за продажба на наследство и да го е предала за подпис на С..
Изтъква, че извод за доказаност на обвинението не следва и от показанията на нотариуса, тъй като лицето, което е следвало да подпише Договора, е бил св. С., който е имал възможност да прочете Договора, който му се предлага за подпис и не може да бъде въведен в заблуждение относно съдържанието му. Сочи се, че св. С. не твърди, че 2 нотариусът му е прочел Договор за продажба на наследство, с който той не е бил съгласен, и е категоричен, че не е подписвал Договор пред нотариуса. Аргументира, че по делото е установено – от заключението на назначената Психолого–Психиатрична експертиза, че св.
С. е разбирал свойството и значението на извършеното, и е могъл да ръководи постъпките си – както към момента на подписване на предварителния Договор, така и към датата на явяването му пред нотариус К..
Защитникът развива доводи, че св. С. не е бил въведен в заблуждение, тъй като е имало уговорка същият да получи още 90 000 лева, които той е очаквал да получи. Сочи, че няма данни да е имало практическа невъзможност С. да получи тези пари след продажбата, тъй като подс. С. му е била отворила банкова сметка. Сочи, че единственият пропуск на С. е бил, че обнадежден, че ще получи сумата от 90 000 лева, не се е задълбочил относно естеството на имущественото разпореждане, което прави, но за това подс. С. няма вина.
Аргументира тезата, че Д.ието, вменено във вина на подсъдимата, се явява несъставомерно, тъй като не е установено към момента на започване на изпълнителното Д.ие С. да не е имала намерение да изпълни поетото задължение. Твърди, че С. не е заблудила св. С. и по делото не е доказано да е създала у същия неверни представи.
Отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда.
Подсъдимата Б. С. С., при упражняване правото си на лична защита, поддържа тезата на защитата си. Отправя искане Присъдата на първия Съд да бъде отменена, като сочи, че не е виновна и не е извършила престъпление.
В последната си дума желае Присъдата на първия Съд да бъде отменена, като сочи, че не е виновна и не е извършила престъпление.
Представителят на СГП намира депозираната въззивна жалба и аргументите, изложени от защитата в хода на съдебните прения, за неоснователни. Развива доводи, че решаващият първоинстанционен Съд е провел пълно съдебно следствие; разпитал е всички лица, възприели факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване; анализирал е показанията им по отделно и в тяхната съвкупност, и е достигнал до правилни изводи по фактите и тяхната правна оценка, като правилно е приел, че е извършено престъпление и негов автор е подс. С..
Намира, че от заключението на Съдебната Психолого–Психиатрична експертиза се установява, че при св. С., поради здравословното му състояние, е налице свидетелска годност, но същият е с нарушена възможност бързо да се ориентира в динамична среда и трудно възприема обкръжаващата го среда. Сочи, че св. С. е бил близък и се е доверявал на св. М., която е участвала във водените преговори между него и подс. С., и е била наясно с постигнатата договорка за сключване на предварителен Договор за продажба на недвижим имот. Излага, че такъв предварителен Договор действително е бил сключен и на св. С. е била предадена уговорената парична сума, но той не е бил изпълнен в срок, поради което между подсъдимата и св. С., в присъствието на св. М., е била постигната уговорка да се сключи нов предварителен Договор, като при сключването му на С. да бъде предадена сумата от 5 000 лева. Акцентира, че в деня на изповядване на сделката, св. М. не е била допусната в нотариалната кантора. Излага, че предвид намерените в дома на С. документи и изготвения по нейно поръчение Договор за продажба на наследство, следва да се приеме, че единствено намесата на органите на СДВР и съдействието на ангажирания нотариус, е причина започнатото престъпление да остане на фазата на опита.
Предлага на Съда да упражни правомощията си по чл. 338 от НПК.
3
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, НАМИРА за установено следното:
За да постанови Присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, и обсъдил – обясненията на подсъдимата Б. С. С., снети в о.с.з. на 28.03.2023 г. (л. 127 – л. 128 от съдебното производство); показанията на свидетел В.В.Г., снети в о.с.з. на 27.06.2022 г. (л. 53 – л. 55 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (, т. 1, л. 180 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел И.Х.П., снети в о.с.з. на 27.06.2022 г. (л. 55 – л.
56 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 181 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел К.Л.К., снети в о.с.з. на 27.06.2022 г. (л. 56 – л.
57 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 38 – л. 40 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел Н.М. М., снети в о.с.з. на 27.06.2022 г.
(л. 57 – л. 58 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 20 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел С.Б. С., снети в о.с.з. на 27.06.2022 г. (л. 59 – л. 63 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 19 и л. 77 – л. 78 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел К.Т.К., снети в о.с.з. на 24.11.2022 г. (л. 105 – л. 108 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 73 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел Е.Д.М., снети в о.с.з. на 24.11.2022 г. (л. 108 – л. 109 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 186 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел А.Б..В., снети в о.с.з. на 24.11.2022 г. (л. 109 – л. 110 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 185 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.