Решение № 6285 от 15.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6285 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100512026 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20154035 от 08.07.2021 г. СРС, 72 с-в, по гр.д.№ 33254/2020 г. е признал за установено по предявения от „Г.з.“ ЕАД иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ, че ответникът „Д.з.“ АД дължи сумата от 378,82 лв.- регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Любим дом“ за настъпило на 04.10.2019 г. застрахователно събитие-авария в апартамент № 24 в гр.Варна, жк „****“, ул. ****, довела до вреди в застрахования ап.20 със законната лихва от 27.03.2020 г. до изплащане на вземането, присъдено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15166/2020 г. по описа на СРС, 72 с-в.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Д.з.“ АД.Въззивникът твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.Твърди, че ищецът не е провел пълно доказване на всички предпоставки за валидно суброгиране в правата на застрахования по реда на чл.411 КЗ.Твърди, че не е доказано, че е налице покрит риск по договора за имуществена застраховка 1

„Любим дом“, поради което застрахователното обезщетение е платено без основание.Поддържа, че причина за измокрянето е навлизащата влага под плочки в банята през компроментирана фуга около подов сифон в банята на ап.24, като не е установен проблем от водопровод и канализация, която причина не попада в приложното поле на т.8.2.11 доколкото не се касае за случайно и внезапно спукване на водопроводни, канализационни или парапроводни инсталации, както и на присъединените към тях съоръжения, уреди и аксесоари в резултат на тяхната нормална експлоатация.Излага твърдения, че събитието, от което се твърди, че са настъпили обезщетените от ищеца вреди, не се покрива и от сключената пакетна застраховка „Дом“ доколкото същото попада в приложното поле на изрично договореното в т.11.7 от Общите условия по застраховка „Домашно имущество“ на „Д.з.“ изключение от застрахователното покритие.Не е доказано и валидно извършено плащане на застрахователното обезщетение.Твърди, че в случая бенефициент по договора е конкретно трето лице-Банка „ДСК“ ЕАД и е налице договор в полза на трето лице, поради което съгласно чл.22 ЗЗД единствен носител на правото да получи застрахователно обезщетение е само бенефициента, а плащането от ищеца е направено в полза на друго лице.Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.

Ответникът по въззивната жалба-„Г.з.“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено при съобразяване на материалния и процесуалния закон.Поддържа становище, че по делото е установено наличието на фактическия състав на чл.411 КЗ.Излага твърдения, че лицето, получило застрахователното обезщетение е посочено като застраховано лице, установено е и сключването на пакетна застраховка „Дом“ между ответника и Й.Г., като сред покритите рискове е и рискът от изтичане на вода и пара, покриващ щетите в резултат на изтичане на вода и пара от резервоари, тръбни инсталации и включените към тях уреди, които се получават при спукване, пробиване или счупване на резервоар, водопроводна, канализационна, отоплителна инсталации, забравени отворени кранове /съгласно ОУ, клауза Б5, т.1 и т.2/, както и гражданската отговорност на застрахования за причинени щети на трети лица в резултат на настъпило събитие, покрит риск по застраховката.Въззиваемият твърди, че оплакванията на въззивника са неоснователни и че е доказал всички факти, за които му е 2 разпределена доказателствената тежест.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 КЗ.Ищецът- „Г.з.“ ЕАД твърди, че със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15166/2020 г. на СРС, 72 с-в длъжникът „Д.з.“ АД е осъден да му заплати сумата от 387,82 лв.-главница, представляваща невъзстановена сума по заплатено от кредитора застрахователно обезщетение със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК и на ищеца е указано да предяви иск за установяване на вземането си.На 04.10.2019 г. вследствие авария в апартамент № 24 в гр.Варна, жк „****“, ул. ****, собственост на Й.Т.Г., в апартамент № 20, находящ се в същата сграда на ет.5, точно до ап.№ 24, са настъпили вреди.За апартамент № 20, собственост на Т.Г.С. към момента на събитието е била сключена застраховка „Любим дом“ с „Г.з.“ ЕАД по полица № 8501030618084797.На 04.10.2019 г. в ищцовото дружество е постъпило уведомление от застрахованото лице Т.С. за настъпило застрахователно събитие по посочената полица, по което е образувана преписка по щета № 85011900499 и застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 387,82 лв.За процесния апартамент № 24, собственост на Й.Г., към момента на събитието е била сключена застраховка „Дом“ с покритие „Гражданска отговорност към трети лица“ в „Д.з.“ АД. по полица № 0811190068020603 с период на покритие от 08.09.2019 г. до 07.09.2020 г.С писмо изх.№ 20-03-17/02.01.2020 г. ищецът е уведомил ответното дружество да му заплати претендираната сума от 387,82 лв., но доброволно плащане не е извършено.Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.422 ГПК вр. чл.411 КЗ да признае за установено, че „Д.з.“ АД дължи на ищеца сумата от 387,82 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 85011900499, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15166/20 г. на СРС, 72 с-в със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до изплащането.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че не са представени доказателства за наличие на валидно застрахователно 3 правоотношение по имуществена застраховка, тъй като представената полица за застраховка „Любим дом“ не съдържа всички реквизити, посочени в чл.345, ал.1 КЗ.Не е налице и покрит застрахователен риск.Твърди, че причината за настъпване на обезщетените от ищеца вреди не попада в приложното поле на т.8.2.11 от ОУ, както и че застрахователното обезщетение не е изплатено на третото ползващо се лице.Описаното в исковата молба събитие не се покрива и от сключената в ответното дружество пакетна застраховка „Дом“ доколкото попада в т.11.7 от ОУ по застраховка „Домашно имущество“ изключение от застрахователното покритие.Оспорва и твърдението, че вредите са настъпили от авария в застрахования при него апартамент, както и размера на иска.

Със заявление вх.№ 3018853/27.03.2020 г. „Г.з.“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу „Д.з.“ АД за процесната сума.На 19.05.2020 г. СРС, 72 с-в, по ч.гр.д.№ 15166/2020 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.В срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение.Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 22.06.2020 г.Исковата молба е подадена на 22.07.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

Видно от застрахователна полица № 8501030618084797 Т.Т.Г. е застраховала по застраховка „Любим дом“ апартамент № 20, находящ се в гр.Варна, кв. „****“, ул. **** с покрити рискове-пожар и природни бедствия, земетресение, злоумишлени действия, умишлен палеж, кражба, късо съединение за периода от 25.10.2018 г. до 25.10.2019 г.Като ползващо се лице е посочено „Банка ДСК“ ЕАД.

С уведомление вх.№ 2300026288/04.10.2019 г. Т.С. е уведомила ищцовото дружество за настъпило събитие-изтичане на вода и пара в застрахования апартамент.

В констативен протокол от 28.11.2019 г. е отразено, че при проверка на проблем за теч на адреса са констатирани избило петно от влага на таван в кухня на ет.5, ап.20 вследствие навлизаща влага под плочки в баня през компрометирана фуга около подов сифон в баня на ет.6, ап.24, в ап.24 няма проблеми по водопровод и канализация.Отправена е препоръка за отстраняване на установените проблеми-префугиране около подов сифон в баня на ет.6, ап.24.Стойността на СМР за отстраняване на щетите е определена на 387,82 лв. и е изплатена с платежно нареждане от 18.10.2019 г.

От застрахователна полица № 0811190068020603 е установено, че Й.Т.Г. е сключила пакетна застраховка „Дом“ с „Д.з.“ АД с обект на застреховане4 апартамент № 24 в гр.Варна, ул. **** с период на покритие от 08.09.2019 г. до 08.09.2020 г.

С регресно писмо изх.№ 20-03-17/02.01.2020 г. ищцовото дружество е отправило покана до ответника за заплащане на сумата от 387,82 лв. по щета № 85011900499 в 30-дневен срок.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав счита, че е налице правен интерес от предявяване на установителния иск и същият се явява допустим, тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на вредите.

Съгласно чл.411, ал.1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и собственика на увреденото имущество, плащане на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

Настоящият съдебен състав намира, че липсва елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.411 КЗ, а именно-надлежно плащане на застрахователното обезщетение.Видно от представената полица № 8501030618084797 Т.Т.Г. е застраховала по имуществена застраховка „Любим дом“ увредения апартамент с покрити рискове, като ползващо се лице по полицата е „Банка ДСК“ ЕАД.Ищецът е платил на застрахованото лице, а не на бенефициента, поради което не е налице валидно плащане по застрахователното правоотношение и своевременно въведеното с отговора на исковата молба възражение от ответника в тази връзка се явява основателно.

Ирелевантно за ангажиране отговорността на ответника е обстоятелството дали трето ползващо се лице е кредитор на застрахования.

Поради изложените съображения искът се явява неоснователен.

Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени, като вместо това се постанови решение, с което искът да се отхвърли като неоснователен.

5

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 225 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и за държавна такса по въззивната жалба.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20154035 от 08.07.2021 г. на СРС, 72 с-в, по гр.д.№ 33254/2020 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: