Решение № 13942 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13942 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20241110109960 по описа за 2024 година

Ищцата Р. С. М. е предявила срещу ответника АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.

СОФИЯ (САС) осъдителен иск с правно основание чл.128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 1 296.00 лева, представляваща незаплатена разлика за дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Излага твърдения, че била служител на Върховния касационен съд (ВКС) от 2001 г. по силата на трудов договор, като заемала длъжността „чистач“. Поддържа, че от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договор в отдел „Стопанисване сграда на съдебна палата – гр. София“, при ВКС, били прехвърлени към САС по силата на Решение на ПВСС по т. 1 от Протокол 10/30.04.2020 г., което подробно описва. Навежда доводи, че във връзка с решенията на ВСС председателят на САС бил издал Заповед № А1102/01.12.2020 г. и Заповед № А-437/01.06.2021 г., като сочи, че нито тя, нито някои от другите служители били сключвали нови трудови договори, поради което правата и задълженията по договорите сключени с ВКС се запазвали, в това число и правата свързани със запазване и индексиране на трудовите възнаграждения. Излага съображения, че тъй като ответника й бил работодател, последният следвало да прилага закона еднакво спрямо всички, като сочи, че правилото на чл. 123 КТ не изисквало съгласие на служителя, но 1 това не означавало, че работодателят е следвало да прилага закона по различен начин накърняващ правата на работника или служителя – в частност досежно трудовото възнаграждение и неговото индексиране. Твърди, че е лишена от правата, които е имала преди това, като изменението на управлението на сградата на съдебната палата било без значение по отношение на трудовите правоотношения. Сочи, че ВСС нямал правомощия да прекратява трудовите правоотношения с действащия работодател и да я преназначава при друг, което да водело до вредоносни за нея последици. Поддържа, че трима от колегите й на длъжност „експерт“ били прехвърлите в САС, но възнагражденията им били индексирани по графи 5 и 6 от класификатора.

Инвокира доводи, че председателят на САС е поканен да разпореди заплащане на разликите в трудовото възнаграждение, но искането било счетено за неоснователно. Аргументира, че в апелативните съдилища длъжността била по-ниско заплатена, поради което се индексирала по т. 7 и 8 от класификатора, като сочи, че в отговора от САС било посочено, че председателят нямал правомощие да индексира на самостоятелно основание възнагражденията на съдебните служители, като освен това било посочено, че не били запазили статута си на служители на ВКС – с оглед приложимите точки от класификатора. Освен това й били посочили, че размера на възнаграждението не бил намален, а запазен, съобразно решение на СК на ВСС. Навежда съображения от правна страна, като сочи, че единствено е сключен трудов договор с ВКС, като с последващи анекси трудовото възнаграждение й било изменяно, като същото с последния анекс от 13.02.2020 г. било определено за сумата от 585.75 лева. Поддържа, че за периода от 2021 г. до 2023 г. възнаграждението й било актуализирано по т. 7 и 8 от класификатора, въпреки, че трудовото правоотношение не било прекратено, а прехвърлянето станало по силата на чл. 123 КТ. Излага подробно съображения за това как е следвало да се индексира трудовото възнаграждение според твърдени приложими правила на класификатора.

Ответникът АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР. СОФИЯ, в законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като неоснователни. Твърди, че от 15.07.2020 г. е работодател на ищцата, което обосновава с Решение на ПВСС и СК на ВСС и приложението на чл. 123 КТ. Поддържа, че съобразно правилата на § 1 от ПЗР на Правилата за прилагането на класификатора на длъжностите в администрацията на 2 съдилищата, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им на сходни или същите длъжности за съответната група съгласно класификатора. Навежда доводи, че възнагражденията на служителите следвало да се индексират след изравняването на заплатите им с тези длъжности, но за съответното ниво.

Развива подробни съображения, че е индексирал надлежно трудовото възнаграждение на ищеца, като прави извод за неоснователност на претенцията. Твърди, че съответно начислените трудови възнаграждения били надлежно изплатени. Сочи, че ако се приеме, че се дължи разлика в трудовото възнаграждение трябвало да се вземе предвид, че класификаторът приет с протокол от 17.08.2023 г. е в сила от 01.04.2023 г., а не както се претендирало в исковата молба от 01.01.2023 г. Претендира разноски.

Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника (служителя) е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че между ищцата и ВКС е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор от 01.04.2001 г., съгласно който ищцата е заемала длъжността „чистач“ с място на работа – Върховен касационен съд, на 3/4 от ЗУРВр.

Съгласно допълнително споразумение от 13.02.2020 г. основното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на сумата от 585.75 лв.

Видно от приложено копие от кратък протокол на Пленума на ВСС № 10 от 30.04.2020 г., Пленумът на ВСС е взел решение да отнеме възложеното стопанисване на Съдебната палата в гр. София от Върховния касационен съд и да го възложи на Апелативен съд – София на основание чл. 388 вр. с чл. 387 3

ЗСВ.

Въз основа на решение на СК на ВСС по протокол № 18 на 09.06.2020 г. на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ са съкратени 31 щатни бройки във Върховен касационен съд на Република България, от които 15 бр. за длъжността „чистач“, като същите, вкл. процесните длъжности са разкрити в Апелативен съд – София. С решение по т. 16.3. СК на ВСС е приела, че не възразява административните ръководители на Върховния касационен съд и на Апелативен съд - София да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата.

По делото е представена заповед № А-1102/01.12.2020 г., с която е утвърдено изменението на структурата на администрацията към Апелативен съд – София, като от тази заповед се установява, че в отдел „Стопанисване и управление на съдебното имущество“ са налице разкрити 18 щата за длъжността „чистач“.

След тези решения е сключено допълнително споразумение № 187/26.02.2021 г. между Апелативен съд – София и ищцата, с което са определени ново основно месечно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения за I ранг и за трудов стаж и професионален опит. А също така и допълнително споразумение № 199/15.04.2022 г. със същия предмет - определяне на нови размери на основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения за определен ранг и за трудов стаж и професионален опит. Определено е брутното трудово възнаграждение на служителя да се формира по следния начин: основно трудово възнаграждение в размер на 682.50 лв., допълнително трудово възнаграждение за I ранг – 225.00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 417.45 лв.

Представена е заповед № А-437/01.06.2021 г. на председателя на Апелативен съд – София, с която е отменена Заповед № А-1102/01.12.2020 г. и е утвърдена структура на администрацията на Апелативен съд – София, във връзка с решение на СК на ВСС по протокол № 18/09.06.2020 г.

По делото е представено извлечение от протокол № 19 от 16.12.2020 г. от заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС, от 4 който се установява, че е взето решение да бъде отхвърлено предложението на председателя на Апелативен съд - София за изменение на чл. 11 от ППКДАС, както и искането по отношение длъжностите от Раздел I „Ръководни длъжности“ и от Раздел III „Обща администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за служителите на Апелативен съд – София с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Указано е на административния ръководител, че може да организира структурата на администрацията, съобразно нуждите на съда, съгласно чл. 12 от ППКДАС.

По делото е представено и извлечение от протокол № 3/04.02.2020 г. на СК на ВСС, от който се установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2020 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел IV, чистач, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8. По делото е приложено извлечение от протокол № 6/23.02.2021 г. на СК на ВСС, от което се установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2021 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел IV, чистач, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8. От протокол № 15/11.04.2022 г. на СК на ВСС се установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2022 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел IV, чистач, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8. От протокол № 27/17.08.2023 г. на СК на ВСС се установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.04.2023 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел IV, чистач, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8.

Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изплатеното възнаграждение на ищцата за периода 01.01.2021 г. 31.12.2023 г. е определено съгласно колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата и възлиза на 40 967.83 лв. брутен размер, съответно 36 871.06 лв. нетен размер. Разликата в трудовите възнаграждение на ищцата за исковия период, изчислени съгласно колони 5 и 5

6 от Класификатора, и съгласно колони 7 и 8 от Класификатора, е в размер на 1 184.63 лв. брутен размер.

Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната собственост управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Като специални правила за управлението на имотите-държавна собственост за нуждите на съдебната власт са предвидени в гл. 19, раздел 4 от Закона за съдебната власт. Според чл. 387 ЗСВ ВСС организира управлението на имуществото на съдебната власт, като за целта е предвидена и възможността му да възлага стопанисването им на административните ръководители на органите на съдебната власт. Възлагането за стопанисване на отделен имот е правомощие на ВСС, което той упражнява при условията на оперативна самостоятелност, като преценката на кого да бъде възложено стопанисването на даден имот е въпрос по целесъобразност. Същественото в случая е, че стопанисването включва задължение за поддържане на предоставените имоти, поради което с посоченото по-горе решение по протокол № 18 от 09.06.2020 г.