Присъда № 15 от 30.11.2022, Районен съд - Средец

МОТИВИ към присъда № 15/ 30.11.2022 г. по НОХД № 37/2022 г. по описа на Районен съд -Средец, III наказателен състав.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП, ТО-Средец срещу М. Н. А., с ЕГН: **********, с който същият е обвинен в това, че:

1.3а периода от месец юни 2020г. до месец юли 2021г. включително в гр. Средец, след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 111/13.11.2013 г. по гражданско дело № 385/2013 г. по описа на PC - Средец, влязло в сила на 13.11.2013 г. да заплаща месечна издържа на свой низходящ - сина си Н. М. А. , роден на 10.07.2006г. , съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 14 /четиринадесет/ месечни вноски в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, възлизащи на сумата от 2100 лева/ две хиляди и сто лева/.- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

2. За периода от месец юни 2020г. до месец юли 2021г. включително в гр. Средец, след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 111/13.11.2013 г. по гражданско дело № 385/2013 г. по описа на PC - Средец, влязло в сила на 13.11.2013 г. да заплаща месечна издържа на свой низходящ - сина си И. М. А. , роден на 10.08.2012г. , съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 14 /четиринадесет/ месечни вноски в размер на 15 0 лв. /сто и петдесет лева/, възлизащи на сумата от 2100 лева/ две хиляди и сто лева .- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по общия ред с провеждане на пълно съдебно следствие с разпити на свидетелите и подсъдимия.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като прави предложение да му се наложи наказание „пробация“ със задължителните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Г., намира, че от събрания доказателствен материал се установява изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Излага съображения за приложението на чл.55 от НК, като предвиденото наказание пробация бъде заменено с глоба.

Подсъдимият не признава вината си за извършеното деяние. В дадената му последна дума моли съда, в случай, че го признае за виновен, да му наложи наказание „глоба“.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, намира за установено следното.

От фактическа страна:

В периода 2005г.-2013г. подсъдимият М. А. и свидетелката М. Ш. живеели на съпружески начала. От това съжителство на 10.07.2006г. се родил сина им -Н. М. А. , а на 10.08.2012г. се родил сина им -И. М. А.. През 2013г. подс. А. и св. Ш. се разделили, като св.

Ш. поела грижите за децата им. Със съдебно Решение №111 /13.11.2013 г. на Районен съд гр. Средец, постановено по гражданско дело № 385/2013 г. по описа на PC - Средец, влязло в сила на 13.11.2013 г. обв. А. е бил осъден да заплаща по 14/четиринадесет/ месечни вноски в размер на по 150 лв. за всяко от децата си. Видно от свидетелските показания на св. Ш., след развода двамата пак са живели заедно за кратък период от м.март 2020г. до м.юли 2020г.

Същата твърди, че подс. А. никога не е плащал издръжка, налагало се тя да води изпълнителни дела. За периода, визиран от обвинението от месец юни 2020г. до месец юли 2021г. включително подсъдимият не е заплатил дължимата издръжка на децата си в общ размер на 2100 лв. за всяко от тях или общо 4200 лв. С оглед неплащане на издръжката от подсъдимия за периода месец юни 2020г. до месец юли 2021г. , св. Ш. подала жалба до прокуратурата и било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по 1 чл.183, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство М. А. бил привлечен в качеството на обвиняем, а впоследствие делото било внесено с обвинителен акт в съда, по повод на който било образувано настоящото съдебно производство.

Междувременно свид.Ш. инициирала изпълнително производство при ЧСИ Илко Бакалов под № 20217050400092 от 15.03.2021г. , за събиране на дължимата издръжка, присъдена със съдебното решение на РС-Средец. В хода на същото бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на подсъдимия, като от същия са постъпвали регулярно суми, считано от 21.04.2021г., като в преводните нареждания не било посочено за кой месец се отнасят сумите за издръжка. ЧСИ разпределял част от тях за такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, а останалите изплатил на взискателя – свид. Ш..

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели и обясненията на обвиняемия, както и от останалите материали по досъдебното производство –съдебно решение от 13.11.2013г. по гр.д. № 385/2013г. по описа на РС-Средец, , справка от НОИ от 17.03.2021г., удостоверения за раждане на децата, справка задгранични пътувания, справка съдимост, материали по изп.дело № 20217050400092 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, извлечение от банковата сметка на М. Ш. при Банка ДСК ЕАД, удостоверение за родствени връзки, писмо от работодателя на подсъдимия - „Агрокорн“ ООД.

Преценяйки събраната доказателствена съвкупност съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице, като обясненията на подсъдимия остават изолирани от останалия доказателствен материал и съдът прие същите за защитна теза.

Действително през месец юни 2020г. същият е превел парична сума от 3 609,35лв. по банковата сметка на свид.Ш., като не е посочено основанието за това. Дори и да приемем, че процесното плащане касае издръжка, то не е посочено за кой период се отнася същата, поради което съобразно правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД това плащане следва да се отнесе към най-старото задължение, считано от м.декември 2013г. , доколкото няма писмени доказателства да е плащана издръжка изобщо след влизане в сила на съдебното решение, както и предвид това, че всички месечни задължения за издръжка са еднакво обременителни.

От правна страна:

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК по отношение на всяко от двете си деца, за което са му повдигнати две обвинения за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършени в един и същ период. Същите са извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23,ал.1 от НК, като квалификацията им на самостоятелни, отделни престъпления се налага от правната характеристика на задължението за издръжка на родителя към низходящия, което е винаги конкретно правоотношение и има конкретно пострадало лице. Поради това, след като подсъдимият дължи издръжка за две деца, ненавършили пълнолетие и съответно не плаща същата, налице са две извършени престъпления, които са в условията на съвкупност На първо място от обективна страна, безспорно с влизане в сила на съдебното определение на СрРС, за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща издръжка, в посочените в съдебното решение размери на всяко едно от децата. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено, чрез бездействие, т. е. чрез въздържане от дължимото поведение, предписано със съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на парични суми за издръжка за всяко едно от двете деца. Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК отношение на всяко от двете си деца в периода от м. юни 2020г. до м.юли 2

2021г., като е бездействал и не е изплатил 14 месечни вноски от присъдената за всяко от децата издръжка. В случая се касае за две престъпни деяния (по отношение на всяко едно от децата), всяко представляващо продължено престъпление, което се осъществява единствено във формата на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.

Целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата. В случай, че подсъдимият евентуално е имал финансови/здравословни затруднения, това обстоятелство не го освобождава от задължението му да дава издръжка на детето си.

Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т. нар.

"алиментен" характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

В случая е налице и другият обективен признак на престъплението, а именно да се касае за поне две неплатени вноски.

От субективна страна всяко от престъпленията по чл.183, ал.1 от НК е извършено при форма на вина "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването именно на тези последици.

Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на всяко едно от децата си с влязло в сила съдебно решение, предвиждане, че в следствие на бездействието децата му няма да получат дължимата издръжка за повече от два месеца, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, изразяващо се в неполучаване на паричните суми от страна на децата му.

Относно наказанието:

За престъплението по чл.183, ал.1 от НК, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация.

При избора на едно от двете предвидени наказания, съдът след като съобрази принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата на чл. 57, ал. 1 и 2 НК и като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, сравнително кратката продължителност на периода на неплащане на издръжка от страна на подсъдимия, посочен в обвинителния акт, както и целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК, намери, че най-подходящо по вид за всяко от двете престъпления се явява наказанието - "Пробация". При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието пробация за всяко от двете престъпления по чл.183, ал.1 от НК при прилагане на чл.58А, ал.5 вр. чл. 54, ал. 1 НК, тъй като в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия А . обстоятелства . Като смекчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало.

С оглед на така изложеното съдът определи наказанието пробация при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както следва:

-задължителна регистрация по настоящ адрес: гр.Средец, ул.Ангел Кънчев № 8, за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА с периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 /два/ пъти седмично, на основание чл.

42а, ал.2, т.1 от НК.

3

- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание , а именно наказание пробация , включваща следните пробационни мерки:

-задължителна регистрация по настоящ адрес: гр.Средец, ул.Ангел Кънчев № 8, за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА с периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 /два/ пъти седмично, на основание чл.