Решение № 5549 от 02.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5549 гр. София, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20241100112559 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ от К. Н. Т. срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на К. Н. Т. неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, с постановление от 16.07.2021 г. по пр.пр. №102/2018 г. на СП, влязло в сила на 14.02.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.02.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в хода на образувано срещу В.М. ДП № 152/2015 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, са прилагани специални разузнавателни средства, като в продължение на няколко месеца от края на 2014 г. до 16.03.2015 г. са подслушвани телефонните разговори на В.М., вкл. с К. Т.. Впоследствие делото е изпратено на Специализирана прокуратура, където се води като ДП № 5/2015 г. на ТС „БОП“ - Варна.

С решение № 4686-НС/31.03.2017 г. са обявени избраните народни представители в 44-то Народно събрание, сред които е и К. Т..

С постановление от 30.05.2017 г. на ОП - Варна наказателното производство е изпратено по компетентност на СГП, тъй като били налице доказателства за осъществени престъпления по чл. 213а, вр. чл. 26, ал. 1 НК, от лицата В.М., К. Т., П.Х., които са избрани за народни представители в 44-то Народно събрание.

С постановление от 02.06.2017 г. на СГП наказателното производство е прието по компетентност, като е образувана пр.пр. №15695/2017 г. на СГП, Специализирано звено „Антикорупция“ и спряно на основание имунитета на В.М., К. Т., П.Х. като народни представители.

След като на 28.06.2017 г. К. Т. подава заявление, с което изразява писменото си съгласие за снемане на имунитета й на народен представител в 44-то Народно събрание, наказателното производство е възобновено.

С постановление от 14.07.2017 г. К. Т. е привлечена като обвиняема по ДП № 152/2014 г. на ОСлО – Варна, пр.пр. № 15695/2017 г. по описа на СГП, СЗА за това, че от края на 2013 г. до края на 2015 г. в гр. Видин и гр. София, с цел да принуди конкретно лице да поеме имуществено задължение - да се задължи да купува при неизгодни условия 1 лекарства и лекарствени средства от „Фармнет“ АД (с член на Съвета на директорите В.М. и изпълнителен директор С.М.), като го заплашила с противозаконни действия с тежки последици за него - чрез целенасочен административен натиск и нелоялни търговски практики, ще доведе до фалит дружеството му и ще го принуди да преустанови упражняваната дейност, като деянието е извършено от три лица - В.М., К. Т. и П.Х. престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Твърди, че й е наложена мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитана в качеството на обвиняема, наред с лицата П.Х. и В.М..

С постановление от 17.01.2018 г. на СГП наказателното производство е изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура, тъй като е прието, че били налице данни за престъпления по чл. 214, ал. 2 НК и чл. 321 НК, където е прието по компетентност като пр.пр. № 102/2018 г. на СП, ДП № 207/2018 г. на СО-СП и е спряно на основание имунитета на В.М., К. Т., П.Х. като народни представители.

С искане от 08.11.2018 г. главният прокурор на Република България С. Ц. е поискал Народното събрание да даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу К. Т. за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК, която на 14.11.2018 г. подава заявление, с което изразява писменото си съгласие за снемане на имунитета й на народен представител. Същата е била привлечена като обвиняем с постановление от 20.12.2018 г. на следовател при СО-СП за това, че през 2012 г., като регионален мениджър на „Фармнет“ ООД за областите Стара Загора, Хасково, Кърджали и Пловдив се сговорила с повече от едно лице, а именно с В.М. управител на „Фармнет“ ООД и П.Т. - регионален мениджър във „Фармнет“ ООД за областите София, Плевен, Ловеч, Враца, Видин, Монтана, Перник, Кюстендил и Благоевград, да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от 3 години, а именно такива по чл. 213а НК, чрез които се цели да се набави имотна облага за „Фармнет“ ООД и за съдружниците в него – заплашвали са управляващите на търговски дружества, стопанисващи аптеки, с увреждане на имуществото с цел да принудят другиго - управляващи на търговски дружества, да поемат имуществено задължение - да закупуват при неизгодни условия лекарства и лекарствени средства от „Фармнет“ ООД (преобразувано на „Фармнет“ АД) - престъпление по чл. 321 ал.

6 НК.

С постановление от 20.02.2020 г. на административния ръководител на СП наложената на К. Т. мярка за неотклонение „подписка“ е отменена поради изтичане на максималния срок, в който налагането й е допустимо в досъдебната фаза, но постановлението за отмяна на мярката „Подписка“ не й било връчено, а четири месеца покъсно К. Т. е призована и се явява на разпит като обвиняема на 03.06.2020 г., едва когато е уведомена, че мярката й за неотклонение „подписка“ е отменена.

С постановление от 16.07.2021 г. на СП досъдебното производство по пр.пр. № 102/2018 г. на СП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, като е приета несъставомерност на деянията от обективна и от субективна страна.

Срещу постановлението за прекратяване на досъдебното производство на 05.08.2021 г. е подадена жалба от защитника на К. Т. заради противоречиви мотиви, като с Определение № 13/10.01.2022 г. на СпНС, 6 състав по н.ч.д. № 3935/2021 г., постановлението за прекратяване на досъдебното производство е потвърдено и като необжалвано е влязло в сила на 14.02.2022 г.

Предвид гореизложеното ищецът твърди, че в периода от 30.05.2017 г. до 14.02.2022 г. срещу К. Т. е водено наказателно производство по обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления от общ характер, което впоследствие е прекратено поради липсата на извършено престъпление. Счита, че е налице основанието на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България, предявила и поддържала обвинението срещу К. Т..

Поддържа, че в резултат от неоснователното обвиняване на К. Т. в тежки умишлени 2 престъпления от общ характер са накърнени честта, достойнството и доброто й име като почтен гражданин за дълъг период от време - 4 години, 9 месеца и 15 дни. Нелепа и особено травмираща за нея е абсурдността на обвиненията, свеждащи се до твърдения за нейна дейност в дружество, в което тя никога не е работила („Фармнет“) и при упражняване на дейност, аналогична на реалната й професионална ангажираност като регионален мениджър, занимаващ се със свързана с лекарствени продукти дейност, която тя всякога е упражнявала законосъобразно и добросъвестно. Правото й на личен живот и неприкосновеност били нарушени чрез използването на специални разузнавателни средства подслушването и документирането на телефонните разговори, водени от нея с В.М..

Създадено й е непрекъснато неудобство и необходимост да се съобразява с наложената й мярка за неотклонение „подписка“ и дори отмяната на мярката й създава тревога и я ангажира, тъй като й е съобщена с четири месеца закъснение и то като, вместо да й бъде връчено постановлението от 20.02.2020 г. на административния ръководител на СП, К. Т. е призована и се явява лично на разпит със своя защитник, като разпитът се състои единствено в това да й се съобщи за отмяната на мярката.

Преживяното й създавало стрес и постоянна напрегнатост за продължителен период от време, нарушен е обичайният й ритъм на живот. Повдигнатите срещу нея обвинения били широко отразявани в медиите (включително в новинарските емисии на националните телевизии), като често са придружени и с нейни снимки и били широко дискутирани в публичното пространство, включително били предмет и на коментар от самата Прокуратура.

Излага, че в хода на цялото наказателно производство, продължило близо 5 години, К. Т. е търпяла постоянен стрес, напрегнатост, унижения и ограничения, а допълнителни вреди тя търпяла и от неразумния срок на производството. Сочи, че огромна част от извършваните от прокуратурата процесуални действия се изразяват в многократното удължаване на сроковете за разследване и непрестанното прехвърляне на производството по компетентност между ОП - Варна, СГП и Специализирана прокуратура и исканията до Народното събрание за възбуждане на наказателно преследване срещу нея за различни престъпления. Бавното производство я карало да се чувства в безизходица и да смята, че животът й е подчинен на делото. Ситуацията предизвикала у нея гняв и усещане, че повдигнатите й обвинения са политически, а не правно мотивирани. Страхувала се, че, щом като е обвинена, може да бъде и предадена на съд и осъдена за нещо, което не е извършила.

В следствие от повдигнатото й обвинение сериозно бил накърнен политическият имидж на ищеца и възможността й да развива политическата си кариера. Като последица от двукратно възбужданото срещу нея наказателно преследване съществено се променила средата, в която тя работи като народен представител и отношението на останалите членове на НС, които подхождат към нея с недоверие и неуважение. Накърняването на доброто й име и публичното й злепоставяне чрез повдигнатите й обвинения се отразило лошо и на последвалите предизборни кампании на местните избори през есента на 2019 г. и на парламентарните избори през март 2021 г., тъй като мнозина близки и познати от личните и професионални среди на К. Т. се разколебават в добрите си отношения към нея, поставят под съмнение личните й качества и се отдръпват.

Изпитвала силно притеснение за отражението на случващото се върху семейството си. Сочи, че повдигнато незаконното обвинение срещу нея и постоянни коментари, обсъждане и негативни реакции от жители на гр. Стара Загора, я разстройвали, накарала е да ограничи съществено излизанията си и контактите си с хора, а заради постоянните одумвания и коментари в града и задаваните въпроси и нападки към децата й в училище била принудена да напусне гр. Стара Загора и да се премести заедно с цялото си семейство в гр. София, което довело до множество трудности, както заради пълната промяна на средата на цялото семейство и нуждата от адаптация, особено за нейните деца, така и от финансово естество.

Гореописаните неимуществени вреди ищцата оценява на 100 000 лв., която сума 3 претендира като обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.

131 ГПК оспорва исковата претенция като неоснователна, защото не са доказани твърдените вреди.

Излага, че при преценката за продължителност на производството следва да се има предвид, че наказателното производство в досъдебната му фаза е протекло в разумни срокове, като е взета и най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ в периода 14.07.2017 г.

- 20.02.2020 г., а делото не е преминало през съдебни инстанции. Обвиняеми са били още две лица В.Н.М. и П.Т. Х., чието поведение и това на процесуалните им представители, също било от значение за продължителността на производството.

Приложените медийни публикации не налагат извод, че органи на Прокуратурата на РБ неправомерно са предоставяли манипулативна или невярна информация за процесното досъдебно производство, което е от категорията дела, за които органите на съдебна власт имат задължение да предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по въпроси с обществено значение /чл. 39-41 от КРБ, чл. 10 ЕКЗПЧОС/, като липсват данни Прокуратурата на РБ да е разгласявала невярна информация от наказателното производство.