Решение № 180 от 10.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Русе, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Галина Магардичиян

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20244500500222 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 1581 от 10.11.2023г. по гр. д. № 518/2023г. прогласява нищожността на Договор за паричен заем № 565185/31.08.2021 год., сключен между П. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

Русе, ул. „*** представлявана от адвокат К. Б. от АК- Русе, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*** представлявано от НПП

Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от „Сити Кеш“ ООД – София, представлявано от управителя НПП подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт ЦБ против Решение № 1581/10.11.2023г., постановено пo гр.д. № 518/2023г. пo описа на PC - Русе, VІ-ти гp.c. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и моли да бъде отменено изцяло. Иска от окръжния съд да обяви договора за паричен заем за действителен и да присъди сторените разноски в производството.

1

Постъпил е по реда и в срока по чл.263 ГПК писмен отговор на въззивната жалба от П. К. Н., подаден чрез процесуалния й представител адвокат К. Б. от АК – Русе, в който се взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и следва да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено възнаграждение за адвоката в размер на 1000 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Предмет на делото е установителен иск, предявен от П. К. Н. срещу „Сити Кеш“ ООД, да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 565185/31.08.2021 год. като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПКр , а в условията на евентуалност и ако бъде прието, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, искането е да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него – чл.3, ал.1,т.7 и чл.11 от същия договор.

Ищецът е представил по делото договор за потребителски кредит № 565185, сключен на 31.08.2021г. в гр. Русе, по силата на който „Сити Кеш“ ООД предоставя на П. К. Н. кредит в размер на 500 лв. П. К. Н. се задължила да върне кредитната сума на 23 седмични вноски, започвайки от 7.09.2021г.

Уговорени били 2 вноски по 3,89 лв. и 21 вноски по 25,90 лв. Кредитът се предоставя при фиксиран лихвен процент 40,05%. Годишният процент на разходите е 49,8 %. Посочена е общата сума за плащане 551,68 лв.

Съгласно чл. 4, ал.1 от договора П. К. Н. с полагането на подписа си в договора удостоверява, че надлежно е получила в рой заемната сума от 500 лв. Кредитополучателят не оспорва факта на получаване на кредитната сума.

При така установената фактическа обстановка, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция прави следните правни изводи.

Съгласно чл. 5 от договора кредитът ще бъде обезпечен с безусловна 2 банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на определени условия. Кредитополучателят трябва да представи обезпечението в срок до 3 дни от сключване на договора. Не се спори, че кредитополучателят не е представил обезпечение. В чл. 11 е уговорена неустойка в размер на 276,32 лв. в случай на неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, която сума ще се заплати разсрочено. В приложение 1 погасителен план към договор за кредит № 565185 към всяка погасителна вноска е прибавена част от неустойката, при което размерът на вноската става 36 лв. Погасителният план завършва с обобщение на дължимите по договора суми: главница 500 лв. + лихва 51,68 = 551,68 лв. като последната сума е посочена и в текста на договора. С прибавяне на неустойка 276,32 лв. общата сума за връщане става 828 лв. Лихвата и неустойката оскъпяват кредита с 65,6% спрямо чистата сума за връщане.

Жалбоподателят твърди, че след като първоинстанционният съд приема, че уговорената клауза за неустойка се явява нищожна, то би следвало да прогласи само нея за нищожна, а не целия договор за паричен заем. Така съгласно чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗЗД в тази си част договора за паричен заем е следвало да се приеме, че не е породил действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение по нея.

Частичната нищожност само на клаузата за неустойка по чл. 11 от договора не може да се приложи в случая, защото тя представлява разход по кредита. Правилно районният съд е приел, че неустойката 276,32 лв. трябва да се включи в годишния процент на разходите.

Жалбоподателят сочи, че формулата за изчисляването на ГПР е уредена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, като непосочването на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин само по себе си не е от естество да обоснове порок на клаузата от договора, уреждаща ГПР, тъй като смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на финансовата институция под формата на ГПР, което изискване в случая е спазено (чл. 3, т. 12 от договора за кредит и приложения погасителен план към него). Това виждане на жалбоподателя не съответства на Чл. 11, ал.1 т. 10 от Закона за потребителския кредит, който постановява договорът да съдържа годишния процент на разходите по 3 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 3, ал. 2 от договора е уточнено, че ГПР включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва, но това уточнение е подвеждащо, защото годишната лихва е 40,5%, а годишният процент на разходите е 49,8%, следователно за кредитополучателят не е ясно откъде идва разликата. Договорът за потребителски кредит трябва да бъде написан по ясен и разбираем начин – чл.

10, ал.1 ЗПК.

Жалбоподателят твърди, че неправило районният съд приема, че в ГПР следва да бъде включен и размерът на уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Подобно твърдение било в пряко противоречие, както с разпоредбата на чл.

19, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО, според която „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“, така и на транспонираната в същия смисъл разпоредба на чл. 19, ал.

3, т. 1 ЗПК, според която „при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.“ Следователно, процесната неустойка не попада в общите разходи по кредита и не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР. Оттук следва, че неустойката не следва да се калкулира в посочения размер на ГПР и същата не може да се приравнява на лихвата, тъй като според уговореното между страните, тя няма такава функция.

Окръжният съд счита, че приетото от районния съд не противоречи на директивата и закона. Ясно е, че при действие на договора за потребителски кредит, ако кредитополучателят допусне неизпълнение на свое задължение, паричните санкции в тази връзка като последващо възникнало основание за договорна отговорност не може да се включи изначално в размера на ГПР.

Това е така, защото при описание в договора на допусканията, при които е изчислен ГПР, никога не се включва допускането, че кредитополучателят ще 4 бъде неизправен. Напротив, допускането е, че договорът ще се изпълнява точно. Тук нещата са обърнати. Договорът е сключен без предварително проучване кредитоспособността на кандидатстващия за кредит и без представяне на обезпечение в момента на сключването. Представянето на такова обезпечение е отложено до три дни след сключването. Предвидените обезпечения са несъразмерно тежки за кредит в такъв малък размер и още при сключването на договора е било ясно, че тези изискванията няма да бъдат изпълнени от кредитополучателя. Уговорена е неустойка в размер 55,26% от размера на кредитната сума за неизпълнение на това задължение, която изначално е включена в погасителния план като разсрочени вноски.

Следователно това предизвестено неизпълнение и свързаната с него неустойка от самото начало е включена в общите разходи по кредита и е трябвало да бъде включена и в ГПР. Ако това беше направено, размерът на ГПР щеше да надхвърли максимално допустимия размер пет пъти размера на законната лихва по чл. 19, ал.4 от ЗПК. С други думи, ако неустойката сама по себе си е нищожна поради противоречие с присъщата й обезпечителна функция, няма как да се избегне въпроса с нищожността на клаузата за ГПР, без която не може да има потребителски договор. Ето защо правилно районният съд е обявил за нищожен целия потребителски договор.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на доказателствата извод за основателността на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.

Мотивиран така Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1581 от 10.11.2023г. по гр. д. № 518/2023г. на Русенки районен съд.

5

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** представлявано от НПП да заплати на адвокат К. И. Б. от АК- Русе, ЕГН ********** гр. София, ул. „*** офис-партер, сумата 400 лв. (четиристотин) на основание чл. 38, ал.2 ЗА чл. 7, ал.2, т.1 от наредбата.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6