Решение № 1 от 27.01.2021, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София , 22.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: полк. Димитър А. Фикиин

Членове: полк. Генко Д. Драгиев полк. Свилен Р. Александров при участието на секретаря ТАНЯ И. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от полк. Свилен Р. Александров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20206000600054 по описа за 2020 година и с участието на прокурора полк. Елин Алексов, образувано по жалба на адвокат А. Т. Р. от АК – Б., в качеството му на защитник на бивш ...... Д. Н. П. от в.ф. ..... – Б., срещу Присъда № 28/27.10.2020 г. по НОХД № 268/2019 г. на Софийския военен съд.

С горната Присъда подсъдимият бивш ...... Д. Н. П. е признат за виновен в това, че на 22.09.2019 г., около 00.20 ч. в гр. Б., по ул. „.......“, с посока на движение към ул. „.......“, управлявал МПС – лек автомобил марка „.......“, модел „.....“, с рег. № ........, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,7 промила, установено по надлежния ред /с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР № 7510, с № ИН 0019/, и на основание чл.

343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /ЕДНА/ година и ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ е отложено за срок от 3 /ТРИ/ години.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от „ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 2 /ДВЕ/ години.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК от наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ 1

ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ е приспаднато времето, през което за същото деяние ...... П. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 22.09.2019 г., когато с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от същата дата му е иззето свидетелството за управление на МПС, до влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 550.80 лв. /петстотин и петдесет лева и осемдесет ст./, от които 100,80 /сто лева и осемдесет ст./ лв. по сметка на Регионална служба „ Военна полиция“ гр.София, а останалите 450 лв /четиристотин и петдесет лева/лв. - по сметка на Софийския военен съд.

В жалбата и в допълнителната жалба към нея се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, тъй като същата противоречи на материалния и процесуалния закон. Адв. Р. счита, че първоинстанционният съд неправилно е признал подсъдимия бивш ...... Д. П. за виновен по повдигнатото му обвинение, тъй като от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че процедурата по установяване управлението на МПС от П. с концентрация на кръвта над 1,2 на хиляда не е извършена по законовия ред, регламентиран в текстовете на чл.

3, 3а, 6, 7 и 8 на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества или техни аналози /загл. изм. – ДВ, бр. 81/2018 г./, обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г. /Наредбата/, в относимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр.

81/02.10.2018 г. и по този начин е нарушена разпоредбата по чл. 303, ал. 1 НПК. Основният съд не е взел предвид възраженията на защитата, че контролните органи грубо са нарушили реда по установяване концентрацията на алкохол в кръвта на Д. П., като не са съставили протокол образец № 1 съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Съставили са протокол по образец по отменената наредба, който няма правна сила към момента на установяване на нарушението. Съдът не е взел предвид възражението, че контролните органи неправилно са установили нарушението само въз основа на резултата от направен тест с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, а съгласно Наредбата това е следвало да бъде установено или с „доказателствен анализатор“ или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Наредбата в редакцията и след изменението и допълнението с ДВ бр. 81/02.10.2018 г. не предвижда техническа и правна възможност концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда да бъде установена с Алкотест – Дрегер. При установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с техническото средство „доказателствен анализитор“ следва да бъдат извършени две поредни измервания и като краен резултат в протокола да бъде вписана средно аритметичната стойност. Различни са и талоните за медицински изследвания. С оглед констатирания резултат от 1,70 на хиляда, отчетен с Алкотест – Дрегер, употребата на алкохол в кръвта е следвало 2 задължително да бъде установена с доказателствен анализатор или медицинско изследване, които са били единствено възможните законоустановени способи съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Адв. Р. твърди, че тези възражения и правни доводи на защитата въобще не са подложени на анализ и преценка от състава на основния съд.

Прави се искане атакуваната присъда да бъде отменена и постановена нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание адв. Р. поддържа изцяло доводите в жалбата и допълнителната жалба.

Подсъдимият се присъединява към казаното от защитника си и предоставя на съда да реши въпроса за неговата вина.

Пред въззивната инстанция прокурорът изразява становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Твърди, че при установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия са спазени всички изисквания от контролните органи, която концентрация на алкохол е установена и със заключението на СМЕ. Пледира присъдата да бъде потвърдена.

Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани на досъдебното производство /ДП/ и пред първата инстанция доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимно лице и е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият ...... 1-ви клас Д. Н. П. – младши шофьор в самоходна минохвъргачна батарея на в.ф...... Б. постъпил на служба в БА на 26.02.2018 г.

На заеманата длъжност е от 01.01.2019 г. Като военнослужещ изпълнявал функционалните си задължения и задачите на задоволително ниво.

Колегиален към началниците си и другите военнослужещи. Проявявал дисциплинираност при изпълнение на поставените задачи. Не бил награждаван и наказван по време на службата си. Неженен, неосъждан, завършил средно специално образование. Правоспособен водач на МПС и се води на отчет в ОД МВР – гр. Б.. Притежава свидетелство за управление на МПС № 283781621/23.10.2018 г., категории В, М, С, ТКТ. Наказван за нарушения по ЗДвП с акт на 27.02.2019 г. и фиш от 07.09.2018 г., а така също има издадени актове и за настоящия случай – предмет на разглеждане на 3 делото /л.29,30 ДП/.

За периода от 20.30 часа на 21.09.2019 г. до 08.30 часа на 22.09.2019 г. служителите на РУ МВР гр. Б. свидетелите полицай С.Л.Л. и младши автоконтрольор Р.С.К. били дежурни като автопатрул и охрана на обществения ред за територията на цялата община Б. и селата. Около 00.20 ч. на 22.09.2019 г. в гр. Б. те спрели за проверка лек автомобил марка „....... .....“, с ДК№ ......., който се движел по ул.“.......“ в посока към ул.“.......“ и криволичел по пътя. Водач на автомобила бил ...... Д. Н. П., а автомобилът бил собственост на свидетелката М.И. П.а - съпруга на бащата на подсъдимия.

Тъй като водачът ...... Д. П. лъхал на алкохол, в 00.29 часа на 22.09.2019 г. той бил изпробван от свид. К. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест-Дрегер“ № 7510, с инвентарен номер /ИН/ 0019, за което П. не възразил. Техническото средство отчело 1,70 промила алкохол в издишания от водача въздух. Подсъдимият П. обяснил на служителите на МВР, че е пил 200-300 грама концентрат алкохол – мастика. Свидетелят К. му съставил Акт за установяване на административно нарушение № 247860 /АУАН/, с който от П. били иззети свидетелството му за управление на МПС и контролния талон /л.19 дос.пр./, Подсъдимият подписал акта, като в графа “възражения“ записал „не“, т.е. че нямал възражения по него. Свидетелят Л. бил посочен като свидетел на съставянето на акта и също го подписал заедно с актосъставителя. Свидетелят К. попълнил и Талон за медицинско изследване № 0061060, върху който зал eпил стикер с № А 011819. В талона за медицинско изследване били описани нарушението на П. и резултата от проверката му с техническо средство за употреба на алкохол. Актът бил даден на подсъдимия за подпис. Той обаче заявил, че не желаел да даде кръвна проба за изследване, саморъчно вписал в талона, че „приема“ показанията на техническото средство и положил подписа си. Тъй като проверяваното лице приело показанията на техническото средство, останалата част на талона не била попълнена от свидетеля К.. Въпреки, че подсъдимият отказал да даде кръвна проба, той бил съпроводен от двамата полицейски служители до филиала за „Спешна медицинска помощ“ в град Б., където пред медицинския специалист фелдшер свидетеля А.М.Ш. ...... П. отказал да даде кръвна проба за употреба на алкохол Това било удостоверено с Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.21-22 ДП/, който бил подписан от Ш., П. и свидетеля К., като била посочена и датата и часа – 22.09.2019 г. 01.30 часа. Впоследствие, на същата дата - 22.09.2019 г., свидетелят К. наложил със заповед принудителна административна мярка на подсъдимия - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца / л.20 ДП/. Резултатът от проверката с техническо средство на подсъдимия П. бил изваден на разпечатка и приложен на л. 25 от досъдебното производство. Видно от приложената справка на л. 26 дос.пр., техническо средството е минало на периодична проверка на 27.05.2019 г., като проверката е била успешна.

4

Съгласно заключението на съдебно - медицинската експертиза по делото № П -70/2019 г. /л.55 до л.60 ДП/, към 00.20 часа на 22.09.2019 г. в кръвта на Д. П. е имало приблизително същата алкохолна концентрация, която е измерена и в момента на тестването му в 00.29 часа на същата дата с техническо средство, а именно 1,70 промила алкохол. Горното сочи, че водачът е консумирал алкохол преди спирането му за проверка, бил е повлиян от действието му и се е намирал в обикновено алкохолно опиване / осъзнавайки действията си и можейки да ръководи постъпките си/, като е бил в началните стойности на средна степен на алкохолно опиване.

При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел, че с описаното деяние подсъдимият ...... Д. Н. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК.

За да стигне до този извод, основният съд е обсъдил и се е позовал на събраните на досъдебното производство и в съдебно заседание гласни и писмени.

След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, а доводите в жалбата, в допълнителната жалба и в пледоарията на адв. Р. за неоснователни.

По делото са събрани необходимите доказателства, които са дали възможност на съда правилно да оформи вътрешното си убеждение, което е отразени в мотивите. Те са обосновани, изчерпателни и кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и формалната логика. Изготвени са съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и в тях съдът по убедителен начин е отговорил на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК. Мотивите са аналитични и позволяват на страните и на въззивната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда.

Приетата от съда фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция.

Същата не се оспорва и от защитата на подсъдимия.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП постановява, че редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамвай и/или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. От 29.09.2017 г. и към настоящия момент това е Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ, бр. 61/28.07.2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 81/02.12.2018 г., изм. и доп. ДВ, бр. 99/20.11.2020 г. Към 5 инкриминираната дата Наредбата е била в сила в редакцията й с изменението и допълнението в ДВ бр. 81/02.10.2018 г.