Решение № 779 от 22.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Пловдив, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330107070 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх. В, ет.7, общ.

Столична, обл. София (столица) против Н. Й. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., УЛ.Б****, общ. П., обл. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД и чл. 9 и сл. ЗПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва, а именно: главница 1416,12 лв. /хиляда четиристотин и шестнадесет лева и дванадесет стотинки/; договорно възнаграждение - 440,08 лв. /четиристотин и четиридесет лева и осем стотинки/ за периода от *** г. до **** г.; възнаграждение за услуга *** - 424,91 лв. /четиристотин двадесет и четири лева деветдесет и една стотинки/; възнаграждение за услуга *** - 850,00 лв.

/осемстотин и петдесет лева/; такси за събиране на вземането - 30,00 лв. /тридесет лева/, начислени на 16.11.2021 г.; лихва за забава - 322,06 лв. /триста двадесет и два лева и шест стотинки/ за периода от *** г. до *** г.; законна лихва - 103,28 лв. /сто и три лева двадесет и осем стотинки/ за периода от *** г. до **** г., ведно законна лихва за периода от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3072/2023г. по описа на ПРС.

Претендират се и разноски за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че на **** г. ответникът е депозирал искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри, като на ответника е предоставена преддоговорна информация, за което са подписани и съответните декларации. С оглед принципа на 1 свобода на договаряне и по собствена воля ответникът е заявил допълнителни услуги „***“ и „****“. Предоставената в заем сума в размер от 1500 лв. е преведена по сметка на ответника.

Ответникът е получил одобрение да закупи и заявените от него допълнителни услуги, за които, както и за договорното възнаграждение и уведомено още при сключване на договора за кредит. Твърди се, че договорът за кредит е сключен при следните параметри – сума на кредита – 1500 лв., срок на кредита – 18 месеца, размер на месечната вноска по кредита – 111,21 лв. , дата на погасяване на вноска – 1 –во число на месеца, ГПР – 48,76 %; ГЛП- 41 %, лихвен процент на ден – 0,11 и обща дължима сума по кредита -2001,53 лв. Относно закупените допълнителни услуги, то тяхната стойността е по услугата *** – 450 лв, по услугата **** – 900 лв., като размерът на вноската по допълнителната услуга е 75 лв.

Общото задължение по договора за кредит, ведно с допълнителните услуги се сочи, че е 3351,53 лв., обща размер на месечната вноска – 186,21 лв. и дата на погасяване -1-ви ден на месеца.

Посочва се, че ответникът е направил само едно плащане в размер от 186,30 лв., с което е платил пълно първата вноска в размер от 186,21 лв. и частично сумата от 0,09 лв. от втората вноска.

Поради прекратяване на плащането са начислени лихви за забава.

С оглед изпадането в забава и на основание уговореното в договора за кредит, кредитът е обявен за предсрочно изискуемо, за което на ответника е връчено уведомление. Ищецът счита всички задължения по договора за кредит за предсрочно изискуеми от **** г. Не се претендира договорно възнаграждение за периода след датата на обявяване на предсрочната изискуемост.

Твърди се, че договорът е съобразен с императивните изисквания на ЗПК, като излага подробни доводи, касаещи допълнителните услуги, като сочи, че ответникът е ползвал част от тези услуги.

Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, който оспорва исковете.

Ответникът счита договорът за кредит за нищожен на основание чл. 11, ал.1, т.10 във с чл.

22 ЗПК, като излага подробни съображения за това, че липсва ясно посочено ГПР, както начина на определяне.

Твърди се заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК с оглед предвиждането на заплащане на допълнителни услуги, които не са включени в ГПР.

Твърди се, че не е посочен и приложимият лихвен процент и условията на прилагането му, каквито са изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, което сочи, като още едно основание за нищожност на договора.

Оспорва се като недействителна и на самостоятелно основание клаузата, предвиждаща заплащане на пакет на допълнителни услуги в общ размер от 1350 лв. поради противоречие 2 с добрите нрави, както и със законовата разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК .

Моли да се отхвърли предявените установителни искове. Претендира разноски за заповедното и настоящото исково производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Приет е като писмено доказателство стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от **** г. В него е отразен общ размер на кредита 1500 лв., срок 18 месеца, дължима сума по кредита 2093,92 лв., ГПР – 48, 77 %, фиксиран годишен лихвен процент 41 %. Към СЕФ е приложена и подписана от ответника допълнителна преддоговорна информация за допълнителни услуги „****“ и „****“.

Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, че на ***** г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № *****, по силата на който е предоставена в полза на ответника обща сума в размер от 1500 лв.

Уговорен е срок на кредита 18 месеца, размер на вноската по кредита 111,21 лв., ГПР – 48,76 % и годишен лихвен процент 41 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 2001,53 лв. Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение, както следва: за услугата „****“ – 450 лв. и за услугата „***“900 лв.

В чл. 12. 1 от общите условия е предвидено, че при просрочване на месечната вноска, се начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото задължение. Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план, от който е видно, че падежът на последната погасителна вноска е настъпил на **** г. т.е. на датата на постановяване на разпореждането, с което е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Видно от приетото платежно нареждане сумата по кредита е преведена по посочената от ответника банкова сметка на ***** г.

От приетото по делото като писмено доказателство извлечение се установява, че по договора за кредит е платена обща сума в размер от 186,21 лв., с която ищецът сочи, че е погасил главница в размер от 83, 88 лв., лихва в размер от 27,33 лв., допълнителни услуги на стойност 75,09 лв.

Прието е като писмено доказателство уведомление за предсрочна изискуемост, което е изпратено на длъжника от ***** г., като липсват данни за връчването му. Във върнатото 3 известие е отразено на ***** г., че пратката не е потърсена.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че платената по договора за кредит сума е в размер на 186,10 лв., като същата е постъпила на ***** г. Установява се, че с тази сума в счетоводството на ищцовото дружество е отразено, че е погасена главница в размер на 83,88 лв., платена лихва в размер на 27,33 лв. и платена вноска по допълнителни услуги в размер на 75,09 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи.

С оглед заявените от ответника възражения за недействителност на договора за кредит, следва да се посочи, че потребителят може да релевира възражение за неравноправност на клауза в договора за потребителски кредит в исково производство, вкл. и в съдебен процес, образуван въз основа на предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Тъй като правните норми, които уреждат действителността на правните сделки, са от императивен, повелителен порядък, то възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, като може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат.

Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на 4 императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът за потребителски кредит Профи кредит Стандарт от ***** г. само формално отговаря на тези изисквания, доколкото в същия е посочен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, тъй като посоченият процент на разходите по кредита не съответства на действителните такива, съобразно поетите от потребителите задължения.

Съгласно изложеното в договора и допълнителната информация относно закупените допълнителни услуги „****“ и „****“, както и общите условия се установява, че заплащането на уговорените възнаграждения се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.