Решение № 12 от 03.06.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Бургас , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева

Благой Г. Потеров при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600076 по описа за 2021 година

С присъда № 260001 постановена на 02.02.2021г. по НОХД № 406/1012г. по описа на Ямболския окръжен съд, подсъдимия Б. Д. Г. от гр.Ямбол е признат за виновен за това, че на 23.07.2019г., около 20.40 часа на ул. „Преслав“ до дом № 141 в гр. Ямбол при управление на товарен автомобил марка и модел „МАН ТГЛ 12.210 БЛ“ с per. № * **** ** собственост на „Ямбол -Комерс“ ООД- гр. Ямбол е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.25, ал. 1, чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 88, ал. 2 от ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. С., като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б."б", предл.1, вр.с ал.1 буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, вр. с чл. 54 и чл. 58а НК, е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК, наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от четири години.

На основание чл. 343 „г“ от НК Б.Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, като е осъден да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД МВР гр.

Ямбол, сумата от 2469.32 лв.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319 ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба от частните обвинители Г. ИВ. СТ. и Н. С. Д., чрез техния повереник - адв. А.Б. от АК-София. С жалбата в бланкетна форма се иска от БАС, чрез изменение на присъдата по реда на чл. 337 ал. 2 т 1 от НПК, на подсъдимия да бъде наложено по високо наказание лишаване от свобода, както и увеличение на срока на наказанието лишаване от правоуправление, съобразно повишаването на срока на основното наказание – лишаване от свобода, аргументирано с твърдението, че подсъдимият изключително грубо е нарушил 1 правилата за движение. Иска се и присъждане на разноски на досъдебна фаза и пред съда за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на въззивната жалба от подсъдимия Б. Д.

Г., чрез защитника му - адвокат М.Б. от АК Ямбол. В отговора се иска въззивната жалба на Г.С. и на Н.Д. да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда на Ямболския окръжен съд - да бъде потвърдена изцяло. Становището на защитника на подсъдимия е, че присъдата на първоинстанционния съд е законосъобразна и правилна. Същата е постановена с оглед събраните писмени и гласни доказателства по делото, с личността на подсъдимия, както и със състоянието на пострадалия към момента на деянието. Твърди се, че в съдебното заседание не са били оспорени доказателствата по делото и производството е протекло по реда на глава 27 от НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от АП Бургас заявява, че по делото няма никакъв спор по отношение на фактическата обстановка, правната квалификация и доказаността на обвинението срещу Г., поради което ги поддържа изцяло, както са изложени в присъдата и мотивите. Счита, че първоинстанционният съд е приложил института на съкратеното съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са подкрепени от всички гласни, писмени доказателства и от заключенията на експертизите тъй като Г. е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл.88, ал. 2 от ППЗДвП, и е осъществил неправилна маневра: изпреварване на пострадалия велосипедист, без да осигури достатъчно странично разстояние от него за безопасно извършване на маневрата, вследствие на което по непредпазливост е причинил неговата смърт. Счита, че безспорно е доказано и бягството от местопроизшествието, като приема аргументите, изложени в мотивите на първоинстанционния акт.

Прокурорът от АП Бургас заявява, че по делото има спор основно относно размера на двете наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да се управлява МПС“, като частните обвинители искат тяхното увеличаване и съответно следва да се прецени дали да се приложи или не разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Според прокурора размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е правилно е определен, като е съобразен значителния превес на смекчаващите вината обстоятелства. Приложен е правилно и чл. 58а, ал. 1 от НК, като наказанието е редуцирано с 1/3 до две години „лишаване от свобода“.

Според прокурора, е необходимо да бъде увеличен размера на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“, тъй като нарушенията са груби, причинена е смърт, при това от очевидно недисциплиниран водач на МПС, какъвто е Г., предвид множеството му наказания за нарушения по ЗДвП, а и наличието на квалификация за бягство от местопроизшествието.

Относно искането за увеличение размера на наказанието „лишаване от свобода“, а от там и приложението на чл. 66, ал. 1 НК счита, че следва да се съобразяват единствено фактите по делото, закона и съдебната практика. По настоящото дело са нарушени три нормативни разпоредби и се касае за едно основно нарушение - неправилно изпреварване, дължащо се на неправилната преценка на пътната ситуация от страна на подсъдимия и по-скоро, на 2 неправолинейното движение на пострадалия велосипедист по пътното платно. Според прокурора, при тази преценка много сериозен е елементът на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия, който се е движел криволичейки по пътното платно и което е обяснимо с много високата концентрация на алкохол в кръвта му 2.88 промила – тежка степен на алкохолно опиянение.В този смисъл прокурорът не счита, че подсъдимия е лице с висока степен на обществена опасност и не вижда необходимост той да търпи ефективно наложеното му наказание, за да се поправи. Счита, че подсъдимия не е опасен за околните и не трябва да бъде изолиран, още повече че се касае за водач, който е неосъждан и за непредпазливо престъпление. В тази насока се солидаризира със становището на прокурор в ЯОС, който също е искал прилагане на чл. 66 от НК. Според прокурора от АП Бургас, единствено се налага да бъде увеличен размерът на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ до 3 или 4 години, поради изложените аргументи.

При условията на алтернативност, моли да бъде потвърдена обжалваната присъда изцяло, както и мярката за неотклонение „подписка“, като съответна на деянието и становището му за прилагане на условно осъждане.

По делото е постъпила молба от адв. Р.М. - повереник на частните обвинители Д. СТ. Й. и Н.

Д. СТ., с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност няма възможност да се яви в съдебно заседание, като моли да се даде ход на делото и същото да се разгледа в тяхно отсъствие. Заявява още, че няма да сочат нови доказателства и моли да се потвърди обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и справедлива.

По делото е постъпила и молба от адв. А.Б. - повереник на частните обвинители и жалбоподатели - Г. ИВ. СТ. и Н. С. Д., с която уведомява съда, че по същото време е ангажиран по други дела, поради което няма да присъства в съдебно заседание, като моли делото да се гледа в негово отсъствие и в отсъствие на доверителите му, като изрично посочва, че доверителите му са запознати с настоящата молба и са съгласни делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Заявява още, че от името на доверителите си оспорват подадения от подсъдимия отговор на въззивната жалба, който считат за неоснователен.

Поддържат подадената от тях въззивна жалба и молят да се постанови решение, с което да се измени обжалваната присъда на ЯОС, като се увеличи размерът на наложените наказания и се присъдят разноските, направени от неговите довереници.

В съдебното заседание пред въззивиня съд подсъдимият Б.Г. участва лично и със защитник адвокат М.Б. от АК гр.Ямбол, чрез който пледира, че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява се съгласие с правната квалификация на деянието. Излагат се подробни съображения за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същия е управлявал велосипед по пътното платно с тежка степен на алкохолно опиване, с концентрация на етилов алкохол 2,88 на хиляда към 21,40часа, което като се преизчисли към часа на ПТП следва да се получи 3,03 на хиляда.

Моли съда, да не бъде уважена жалбата на частното обвинение, тъй като в своята присъда и мотивите ЯОС, изключително подробно е обсъдил всякакви доказателства по делото, 3 включително и аргументите си за постановяване размера на съответната присъда, както по отношение на „лишаване от свобода“, така и по отношение „лишаване от право да се управлява МПС“.

Акцентира и на обстоятелството, че при огледа е установено, че велосипедът е с паднала верига, и това според защитата е едно неочаквано, непредвидимо обстоятелство, което е възникнало. Защитникът твърди,че ако подзащитният му е видял, че пострадалият велосипедист е с паднала верига и спира, за да оправи веригата, може би е щял да осигури съвсем друго разстояние безопасно за пострадалия. Но, това падане на веригата се е случило след подминаване на пострадалия. Причината за настъпване на ПТП, според защитника е контактът между управляваното МПС и пострадалия, а именно скъсяване на страничното разстояние от страна на пострадалия към управляваното МПС.

По отношение на квалификацията на деянието: “избягал от местопроизшествието“ не счита, че в такава степен е изявено, както при наистина избягване, напускане на произшествие с цел укриване, тъй като подзащитният му не е осъзнал какво е станало. В нито един момент той не е заявил, че е видял паднал велосипедист. Продължил е движението си зад управлявания автомобил на единия от свидетелите по делото. Движел се е със скорост съгласно тахошайбата, приложена под формата на експертиза, праволинейно.

Не е правил опити да се укрие в касъците и улиците на гр. Ямбол, които позволяват в този участък. Отишъл е на работното си място. Не е предприел никакви действия по заличаване на следите или укриване на следи, които биха допринесли за промяна на фактическата обстановка и неговото оневиняване.

По отношение на справката за подсъдимия като водач на МПС в която са посочени предходни наказания по ЗДвП,счита, че същия е водач от 26 години - от 1994 г. За този период има общо осем акта и наказателни постановления за нарушения, които са леки – без колан, неносене на свидетелство за правоуправление, тоест тези нарушения не са в степен, които да утежнят в преценката за личността на подзащитния му, която да допринесе за потежки наказания. В заключение моли да бъде потвърдена присъдата на ЯОС като правилна, законосъобразна, както с оглед личността на извършителя, така и на обективните факти и обстоятелства по делото. В подкрепа на искането да не бъде увеличавано наказанието на подсъдимия, представя два броя разпореждания от ТП на НОИ град Ямбол от които е видно, че майката на подсъдимия - И. П. Г.а с ЕГН *********** е пенсионер за осигурителен стаж и възраст от 29.03.2013г. с месечна пенсия в размер на 333.58 лв, а бащата на подсъдимия Д. И. Г. с ЕГН *********** е пенсионер за осигурителен стаж и възраст от 30.06.2008г с месечна пенсия в размер на 155.98 лв.

Упражнявайки правото си на лична защита, подс. Г. че се присъединява към пледоарията на защитника си. Моли Съда да потвърди присъдата на ЯОС.

Въззивната жалба, подадена от лица, с правата по чл.318 ал. 4 от НПК– конституираните като частни обвинители Г. ИВ. СТ. и Н. Ст. Д., съответно съпруга и дъщеря на пострадалия С. Д. С. - в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

4

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от жалбоподателите и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата на частните обвинители за основателна в частта и по отношение на искането за увеличение на наказанието по чл. 343 Г НК.