Решение № 1056 от 23.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Д. Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. К.а като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100502519 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Е.

Б. чрез адв. А. Д. срещу Решение № 20206012 от 01.11.2021г.., постановено по гр. д. № 54822/2019г. по описа на Софийски районен съд, 153 с-в.

С обжалваното решение СРС в производство по делба в първа фаза е допуснал делба на недвижим имот - апартамент N. 9 в гр. София, ж.к. „*******“, ул. „******* с площ 61,91 кв.м. с идентификатор и адрес по ККР на гр. София, одобрена със Заповед РД-18-108/13.12.2016г.: ***; гр. София, ж.к. „*******“, бл. ******* , ет.

******* при квоти от ½ идеална част за жалбоподателя и 1/2 част за В. Т..

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения-неуважаване на доказателствени искания на жалбоподателя, имащи отношение към изготвената по делото съдебнографическа и почеркова експертиза на завещания, съставени от праводателите на двете страни по делото в полза на самите страни. Не били представени в оригинал нотариални дела 26 и 27 (и двете от 2009г.) на Нотариус Р. Д., чийто архив се съхранявал от Нотариус Л.Л.. Не било представено и заверено копие от регистъра на нотариус Д. за вписване на предаването за пазене на саморъчни завещания (чл. 28а, т. 3 от ЗННД). Тези доказателства били необходими с оглед на оспорването на двата 1 протокола за обявяване на процесните завещания. СРС попречил на доказването на ищцовата страна на нищожност на двете завещания, като не назначил повторна експертиза въпреки съмнения за необоснованост и неправилност на първата, защото не било ясно ползваните за сравнителни образци от вещото лице анкетни карти какво представляват и как вещото лице се сдобило с тях? Защо заявленията за издаване на лични документи на завещателите са унищожени, а тези анкетни карти (съставени много преди заявленията) са запазени? Не било изяснено какво представляват два документа –почерков образец от завещателите от 17.11.2009г.? В каква връзка са изготвени, как вещото лице се сдобило с тях. Не било възможно тези документи да са представени на вещото лице от завещателите, както пишело в експертизата, защото завещателите са починали много преди експертизата. Освен горното документите били и недостатъчни за експертиза по мнение на жалбоподателя. Оспорва и достатъчността на използваните от вещото лице методи и технически средства.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

След проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК СГС намира същото за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

След преценка на събраните по делото доказателства с оглед на оплакванията в жалбата и твърденията и възраженията на страните СГС намира решението за правилно по следните фактически и правни съображения:

Няма спор, че Л.Б. и Й.Б. са били съпрузи и по време на брака са придобили собствеността върху процесния апартамент при което същият е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

Установява се от удостоверенията за наследници на Л. и Й. Б., че ищцата е дъщеря на Л.Б., а ответницата е дъщеря на Й.Б.. Страните по делото не са общи деца на починалите Л. и Й..

През 2009г. Л.Б. и Й.Б. са направили саморъчни завещания, с които всеки от тях е завещал в полза на своето дете собствената си ½ идеална част от апартамента.

Действителността на двете завещания е спорна между страните по настоящото дело. Ищцата е изложила възражения, че те са нищожни, поради това, че не са написани саморъчно и подписани от завещателите, при което квотите не са по ½ за всяка от тях, а за ищцата ¾ и ¼ за ответницата.

Й.Б. е починала през 2013г. В този момент е прекратена СИО върху апартамента и е породило действие завещанието, което тя е оставила в полза на ответницата (ако се приеме, че то е валидно). Нейни наследници по закона за наследството се явяват Л.Б. и 2 ответницата.

През 2015г. е починал Л.Б.. Негов единствен наследник е ищцата. В този момент се е породило действието на оставеното от него завещание в полза на ищцата (също ако се приеме, че е валидно).

Решаващо значение за квотите на страните в съсобствеността има само валидността на завещанието на Й.Б.. Ако това завещание е валидно и при липсата по делото на възражения за накърнена запазена част на Л.Б. чрез завещанието, то със смъртта на Й.Б. ответницата би получила в собственост, като наследник по завещание ½ от имота, а ако е невалидно завещанието, тогава ответницата, като наследник по закон на Й.Б. би получила ¼ от имота, а Л.Б. ¾ (1/2 поради прекратена СИО и ¼ като наследник на Й. с равни права с ответницата по силата на чл.9, ал. 1 от Закона за наследството).

Завещанието на Л.Б. няма значение за правата на страните в съсобствеността.

Евентуална негова невалидност или валидност не може да доведе до квоти различни от онези, които биха се явили последица от евентуалната невалидност/валидност на завещанието на Й. с оглед на хронологията на осъществяване на юридическите факти релевантни по делото и принципа, че не могат да се прехвърлят/придобият повече права от тези които има праводателя. Смъртта на Й. има за последици прекратяване на СИО и едновременно пораждане действието на нейното завещание и предхожда смъртта на Л. и пораждане действието на неговото завещание, а независимо дали като наследство по закон или по завещание, то ищцата може да придобие само правата възникнали за Л. и съществували към смъртта му, а тези права в случая върху имота възникват от прекратяването на СИО и наследяването/ненаследяването (при валидно завещание на Й.) на Й. от Л. и обема им зависи изцяло от валидността на завещанието на Й..

Ето защо оспорването на завещанието на Л. направено при това от лицето, в чиято полза е съставено, е лишено от смисъл и правен интерес и не следва изобщо да се разглежда, както и свързаните оспорвания относно обявяването му и приемането му от нотариус за съхраняване и не подлежат на обсъжданите събраните във връзка с това оспорване доказателства, включително експертизите по делото в частта им относно неговото завещание.

По отношение валидността на завещанието на Й.Б. СГС намира следното:

Приемането на едно саморъчно завещание за съхраняване от нотариус, както и неговото обявяване нямат никакво отношение към правното действие на завещанието.

Изискванията за валидност и следователно за правното действие на завещанието са изчерпателно посочени в чл. 25, ал. 1 от ЗН. Саморъчното завещание може да се предаде за пазене от нотариус, но това е само възможност за завещателя, а не условие за действие на завещанието. Този извод се налага и от чл. 27 от ЗН който изрично 3 урежда възможност саморъчно завещание да се намира и у друго лице, различно от нотариус.

Обявяването на завещанието също не е факт от значение за действието на саморъчното завещание, а само за даване на гласност на завещанието и представлява упражняване правата по завещанието. (Решение № 208 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 820/2011 г., I г. о., ГК Решение № 254 от 31.V.1996 г. по гр. д. № 935/95 г., I г. о.) Следователно са без значение за спора и оплакванията свързани с протоколите за приемане и за обявяване на завещанието на Й..

По въпроса за автентичността на текста и подписа на завещанието на Й.Б. са приети единична СГрЕ пред СРС и тройна такава пред настоящият въззивен състав. И двете експертизи дават заключение, че ръкописния текст и подписа на това завещание са положени именно от Й.Б..

СГС намира, че експертизите следва да бъдат кредитирани. Неоснователни са възраженията на адвокат Д.-пълномощник на ищцата. Те са насочени към това, че вещите лица от състава на тройната експертиза не са ползвали оригиналите на документите-сравнителни образци (анкетни карти от МВР; „Почерков образец“ от Й.съдържащ се в нотариалното дело).

Вещите лица в ОСЗ на въззивния съд са посочили, че за нуждите на експертизата не им е необходимо да ползват оригинали. Същевременно вещото ли по единичната експертиза в ОСЗ пред СРС е посочило, че са му предоставени анкетните карти в МВР, а заверени от МВР преписи на тези анкетни карти са представени и приети от настоящият състав в ОСЗ на 09.03.2023г. без да са оспорвани от ищцата. Представени са и са приети в същото ОСЗ заверени от нотариус Л. (съхраняващ архива на нотариус Д.) преписи от почерков образец на Й. и той не е оспорен от адв. Д.. Като сравнителен материал не е оспорен и нотариалния акт приложен към исковата молба (и не би могло тъй като страните черпят права от него).

Предвид това СГС намира, че няма основание да не се кредитират двете заключения, като следва да се имат предвид изявленията на вещите лица (и от тройната и от единичната експертиза), че за нуждите на експертизата оригинали не са били необходими и неоспорването на сравнителните образци. Именно вещите лица и именно защото имат специална компетентност в тази научна област, а съдът не разполага с такава, са тези които могат да преценяват какви материали са им нужни и какви методи да прилагат, като носят и наказателна отговорност за заключенията си.

Следва да се има предвид във връзка с ползвания като сравнителен образец „Почерков образец“ от Й.Б.-съхраняван в нотариалното дело, че тройната експертиза при изследване на подписа на Й. е посочила, че той е вариантен, като обаче има: „… съхраняване на стереотипа на движение характерен за пишещият, който стереотип на движение има своя изразеност и при изпълнение на някои букви и буквени елементи в 4 ръкописните текстове използвани като сравнителен материал за почерка на Й.…“ (л.

83, последните два абзаца от делото). Заключението на тройната СГрЕ е, че подписа и ръкописния текст са на Й..

По делото сравнителен материал за почерка на Й. е само т.нар. „Почерков образец“ съхраняван по нот. дело 27/2009г. на Нотариус Р. Д. (починал).

Тоест с оглед констатациите на експертите сравнителния материал е изпълнен от Й., а вещите лица заключват, че почерка на самото завещание съвпада с този от сравнителния материал.

По делото не са били представени други документи като сравнителен материал за почерка, но това не може да доведе до извод, че почерка не е на Й. с оглед изложеното по-горе.

Предвид горното завещанието оставено от Й.Б. в полза на В. Т. е валидно и е породило правно действие, като В. Т. е придобила в своя собственост ½ от недвижимия имот-предмет на делото.

Другата една втора е безспорна като собственост на ищцата, която тя е придобила от Л.Б. (дали по наследяване по закон или по завещание няма значение за делото).

Ето защо и квотите от правото на собственост върху имота са по ½ идеална част за всяка от страните по делото.

Като е стигнал до същите изводи СРС е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Страните не са правили искания за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Водим от горното СГС, II „А“ с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20206012 от 01.11.2021г.., постановено по гр. д. № 54822/2019г. по описа на Софийски районен съд, 153 с-в.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6