Решение № 6491 от 18.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6491 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506468 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1664 от 04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 25385/2021 г. на Софийски районен съд, е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. К. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 2 339,06 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ******* с аб. No 268342; сумата 39,91 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК — 29.07.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата 282,47 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 19.07.2019 г., за които суми по ч. гр. дело No 43624/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.08.2019 г. Отхвърлени са исковете за главница за топлинна енергия за разликата над сумата 2 339,06 лв. до пълния предявен размер от 3 150,25 лв., или за размера от 811,19 лв., и за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 39,91 лв. до пълния предявен размер от 53,21 лв., или за размера от 13,30 лв.; иска за мораторна 1 лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 282,47 лв. до пълния предявен размер от 393,01 лв., или за размера от 110,54 лв., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 10,97 лв. за периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г.

Ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Решението, в уважителните му части, е обжалвано от ответницата М. К. П., като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованo.

Въззивницата счита исковете за изцяло недоказани, в това число и обстоятелството, че последната е потребител на топлинна енергия. Счита, че след смъртта на наследодателя „Топлофикация София“ ЕАД следва да установи договорни задължения с всеки от наследниците, което не е направено. Сочи, че абонатният номер на апартамента не е на нейно име. Счита, че представните от ищеца извлечения от сметки не отразяват действителното положение, а фактури не са представяни по делото. Поддържа, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възраженията срещу извършеното дялово разпределение и срещу годността на инсталираните от ищеца измервателни уреди.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не е депозирал отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу М. К. П. искове за установяване съществуването на негови вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 43624/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, за сумите:

3 150,25 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; 393,01 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 19.07.2019 г.; 53,21 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г.; 10,97 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г., ведно със законна лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.07.2019 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД се твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата М. К. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

2

София, ж. к. ******* с аб. No 268342, като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от датата на публикуване на общата фактура на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и обезщетение за забава върху всяка от главниците. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. К. П., действаща чрез законния си представител - К. А. П. /баща/, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не е доказано да е собственик или ползвател на процесния имот, респ., да има качеството потребител на топлинна енергия по отношение на него. В тази връзка посочва, че не е наследник на М. Д., починала на 29.06.2010 г., а само на Г.. П., починала на 25.10.2008 г., поради което би могла да отговаря единствено до размера на съответната идеална част, наследена от последната.

Оспорва процесният аб. No 268342 да се води на нейно име. Оспорва да е монтиран годен измервателен уред, който да е преминал метрологичен контрол. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Оспорва извършването на услуга за дялово разпределение. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Н.” ЕАД, което заявява становище, че отчитането и разпределянето на топлинна енергия за имота в процесния период е извършено в съответствие с действащата в периода нормативна уредба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С оглед представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 71, том 2, нот. дело No 271/1992 г. /л. 18-19 от първоинстанционното дело/, удостоверение за наследници на Н.У., първоинстанционният съд е приел, че ответницата е собственик на ¾ ид. части от процесния топлоснабден имот, по силата на наследствено правоприемство от Г.. П. (1/4 ид. част) и М. У. (1/2 ид. част). Като е взел предвид определението на „потребител“, дадено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съдът е приел, че ответницата е потребител на услугите на „Топлофикация София“ ЕАД, в 3 качеството си на собственик на ¾ ид. части от топлоснабдения имот, с оглед на което е обвързана от влезлите в сила в срока по чл. 150 ЗЕ общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, тъй като не са събрани доказателства да е възразила срещу приемането им или да е уговорила индивидуални такива. За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия до процесния имот, собственост на ответницата, съдът е взел предвид приетото по делото без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Взел е предвид извършения от вещото лице анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, и неговия извод, че общият топломер и неговите елементи в абонатната станция са преминали изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. Съгласно приетото заключение, то доставената топлинна енергия, съобразно 2 броя изравнителни сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, възлиза на 3 150,20 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., която сума представлява сбор между начислените суми по прогнозните фактури, които не са били платени /2 496,68 лв./ и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки, изготвяни в края на отчетните периоди /653,22 лв./. С оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът е приел, че реално дължима е сумата, в размер на 3 118,74 лева, от предявените 3150 ,20 лева, тъй като вземането за месец 05.2016 г., в размер на 31,46 лева, е погасено по давност. От тази сума съдът е счел, че на ответницата се следват ¾ от това задължение, а именно 2339,06 лева. Приел е, че върху сумата се дължи обезщетение за забава за периода от 14.09.2017 г. до 19.07.2019 г., е в размер н 376,63 лева, определени съгласно чл. 33, ал. 1 от действащите към момента Общи условия, в сила от 10.07.2016 г.

По иска за сумите за дялово разпределение, съдът е съобразил разпоредбите на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, чл. 145 ЗЕ, протокол от общо събрание на етажната собственост от 17.09.2002 г., списък към него, договор от 02.10.2002 г. /л. 21-25 от делото/, представените констативни протоколи за извършен отчет и справки за топлинна енергия /л. 70-72 от делото/, и изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, при което е счел, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. София, ж. к. „******* са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице помагач - „Н. И.“ ООД /понастоящем „Н.“ ЕАД/. Като се е позовал на разпоредбите на чл. 36 от общите условия и чл. 61, ал. 1 от Наредба No 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, съдът е счел, че ответницата дължи сумата за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение, в размер на 39,91 лева (3/4 от претендираните и непогасени по давност 53,21 лева). По отношение на обезщетението за забавено изпълнение върху задължението за плащане на услугите за дялово разпределение, съдът е приел, че липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на този 4 вид услуга, поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а такава не е доказана по делото, поради което този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. В случая не се установява да са налице твърдените във въззивната жалба пороци на обжалваното решение и въззивният съд намира, че същото е правилно.

По съществото на спора и по наведените с въззивната жалба възражения, съдът намира следното:

С обжалваното решение съдът се е произнесъл по предявените допустими искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл.

153, ал. 1 от ЗЕ – за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответницата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 43624/2019 г. на СРС. По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия, съобразно действащите към този момент разпоредби.