Решение № 256 от 11.09.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Сливен, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20232200100165 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Д. Б., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв. Г. К., против УМБАЛ „ДЕВА М." ЕООД, ЕИК ********, с която са предявени осъдителни искове от ищцата против ответното лечебно заведение да й бъде заплатена на осн. чл. 49 ЗЗД сума в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на противоправно, небрежно, немарливо и нехуманно поведение на медицински служители на лечебното заведение, довели както до смъртта на първородното й дете, така и до последващото влошаване на психическото й състояние, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 02.10.2016 г. до окончателното й изплащане.

Обстоятелствата и фактите, на които се основават предявените права са следните:

През януари 2016 г. ищцата Д. Д. Б. забременяла, като първоначално бременността й се проследявала от медицински специалист в гр. С..

Впоследствие, с оглед обстоятелството, че нейните и на бащата родители живеят в гр. Б., добрата реклама, в т. ч. възможност за неограничени посещения от близки, както и добрите впечатления при извършено посещение на място, взела решение бременността да бъде наблюдавана в УМБАЛ „Дева М." ЕООД, където да се осъществи и раждането на бебето. Избрала за наблюдаващ специалист д-р С. Т., която извършила първи преглед на 23.06.2016 г., като ищцата представила всички документи за извършени прегледи и изследвания, в т. ч. резултати от кръвни изследвания и становище на д-р Р. – хематолог във ВМА, който установил наличие на хетерозиготна 1 бета таласемия и я насочил за лечение към наблюдаващия бременността специалист – гинеколог. В издадения от д-р Т. амбулаторен лист (АЛ) диагнозата от д-р Р. не била отразена, като й било обяснено от д-р Т., че не било. След направени по-късно и по настояване от майката на ищцата, на 08.09.2016 г. д-р Т. назначила кръвни изследвания и въз основа на резултатите д-р Т. назначила „Биозин мама“, „Абофолик“ и „Ферофолгама“.

Бременността на ищцата протичала нормално, без сериозни оплаквания и не били назначавани допълнителни изследвания, освен да се явява в МЦ „Света С.", гр. Б. през деветия месец от бременността за слушане на детски сърдечни тонове (ДСТ). Устно й било съобщавано, че резултатите са добри, като било обяснено, че записите се предоставят на д-р Т.. Бил определен вероятен термин на раждане (ВТР) на дата 28.09.2016 г.

На 20.09.2016 г. бил последният преглед на ищцата в МЦ „Света С.", до който момент не били открити никакви показатели за протичане на бременността в отклонение на нормата, ищцата получила указания от д-р Т., че ако до датата на термина - 28.09.2016 г. не настъпи раждане, трябва да се яви на преглед при нея в 08:00 часа сутринта в УМБАЛ „Дева М.", за да й даде указания, какви действия следва да се предприемат по-нататък.

На 28.09.2016 г. при липса на всякакви индикации за настъпващо раждане, ищцата отишла на преглед при д-р Т.. Очаквайки, че ще бъде приета в болницата, носила със себе си необходимите за постъпването в болницата лични вещи. Била придружена от майка си - В. У., от бащата на бебето – И. М., както и неговата майка - Р. Ж.. В. У. и Р. Ж. пожелали, но не били допуснати от д-р Т. да присъстват на прегледа. При прегледа д-р Т. преслушала ДСТ.

Предала на ищцата лист със запис от кардиотокографското изследване на ДСТ и дала указания ищцата да се явява в болницата в рамките на една седмица всеки ден, без 29-ти септември, за слушане на ДСТ и ако в рамките на тази седмица не настъпело раждане, ищцата щяла бъде приета в болницата, с цел да се предизвика раждане. Указанията били съобщени от д-р Т. и на майката на ищцата.

След като и на 29-ти септември ищцата нямала индикации за настъпващо раждане, на 30.09.2016 г. след 17:00 се явила в болницата, придружена от бащата на детето. Била приета от д-р Д., която извършила прегледа - преслушване на ДСТ и уведомила бременната, че честотата им е около 115-120 удара в минута (уд/м). Обяснила, че макар и да са по-ниски от предните дни, нямало никаква опасност за майката и бебето, но предложила хоспитализация. Ищцата поискала да й се обясни, защо трябва да остане в болницата, след като няма никаква опасност и дали щяло да се предизвика раждане, на което д-р Д. отговорила, че ако влезе в болницата единствено щели да й слагат „системки" за увеличаване на притока на кислород и да й дават „витаминки". Изрично било пояснено от д-р Д., че ако ищцата желае, тези дейности могат да бъдат осъществявани и от нея самостоятелно у дома, но за предизвикване на раждане изобщо не можело да става дума. По 2 настояване на ищцата бил проведен разговор по телефона между д-р Д. и д-р Т., като последната не пожелала да се запознае с резултатите, за които в исковата молба се твърди, че според външен експерт – гинеколог в рамките на извършената от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО), са били разчетени погрешно от д-р Д.. По този начин д-р Т. потвърдила дадените от др Д. препоръки като правилни и адекватни, като хоспитализацията била по желание на бременната и при липса на опасност за бебето, постъпването в болницата било само за наблюдение, но нямало да се предизвиква раждане. Др Т. препоръчала ищцата да се явява в болницата за слушане на тонове и през следващите дни, като освен назначените до момента добавки изписала и лекарството „Дузофарм" за увеличаване на притока на кислород. След приключването на прегледа, д-р Д. съставила амбулаторен лист (АЛ), като в графа обективно състояние записала - „отказва хоспитализация".

Предоставила АЛ на ищцата и изискала от нея да се подпише в празната графа „декларирам, че не съм хоспитализирана". Д-р Д. указвала бременната да се яви и на следващия ден - 01.10.2016 г., за преслушване на ДСТ и издала рецепта за лекарствения продукт „Дузофарм", който ищцата закупила и започнала приема му незабавно.

На 01.10.2016 г., около 18 часа ищцата, придружена от бащата на детето и майка си - В. У., посетила отново АГ кабинет на МЦ „Дева М." ЕООД. Този път била прегледана от д-р М. Й., която извършила запис на ДСТ и обяснила, че са много добри, усещало се движение на плода, липсвали данни за страдание на плода и отразила тези си констатации - „ОСЧ 140 уд/мин на монитор“, в записа, който бил предаден на ищцата, но без да е бил съставен и да й е бил предаден АЛ – такъв бил съставен по късно, съгласно извършената проверка от ИАМО, но без съдържащ се в него подпис на ищцата. В отговор на изказаните от ищцата тревоги, д-р М. Й., без да се консултира с д-р Т., както това сторила д-р Д., уверила ищцата, че всичко с бебето е наред, няма основание да се безпокои и може да се прибере спокойна у дома, тъй като няма основание да я приемат в болницата до изтичане на една седмица от термина. Предвид уверенията, че ДСТ са добри и всичко е наред, ищцата не настояла да за консултация с д-р Т.. Въпреки всичко ищцата се прибирала в къщи с чувство на безпокойство и през цялата вечер следила, дали плодът се движи.

Ищцата и майка й не знаели, че д-р Д. и д-р Й. били със статут на специализанти, поради което, както и с оглед проследяването на бременността от д-р Т., се доверили на тяхната компетентност и не потърсили мнение от други специалисти. Едва през 2017 г. ищцата и майка й узнали факта, че д-р Й. и д-р Д. към по време на извършените прегледи на ищцата са били със статут на специализанти, без придобита специалност, което ако им е било известно, са щели да настояват за становище от лекар със специалност „АГ" и нямало да се доверят на констатациите им.

На следващия ден - 02.10.2016 г., рано сутринта, ищцата била силно 3 обезпокоена, тъй като не усещала ясни движения на плода през нощта. Заедно с бащата на детето отишли към 8.30 ч. в болницата, за да бъде прегледана ищцата и с твърдото решение да настояват за предизвикано раждане.

Изчакали пред кабината като едва час по-късно със случая се заел д-р Г..

Същият започнал проследяване на ДСТ, но бил извикан по спешност в родилна зала, поради което акушерка /а според становището на медицински надзор - дежурен лекар-специализант/ продължила да мери тоновете на плода и й съобщила, че „са много лоши", но не и че липсват. Около 10 часа, при опит да извърши кардиотокография д-р Г. не установил сърдечни тонове и уведомил за това Д. Б., която го понесла изключително тежко. Била хоспитализирана едва в 11:09 часа - повече от 3 часа, след като е отишла в ответното лечебно заведение и след като недопустимо е чакала пред лекарски кабинети. Между 11:00 часа и 13:00 часа продължило измерването на ДСТ, но всички резултати показали категорично, че плодът е мъртъв. Едва към 18.00 часа било извършено и доплерово изследване от д-р А., който потвърдил становището, че бебето е мъртво, но не съобщил да е видял увита пъпна връв около плода. Д-р А. уведомил ищцата, че ще бъде поставена система с „Окситоцин", рано сутринта на 03.10.2016 г. и, ако до късния следобед не настъпи раждане, плодът щял бъде изваден посредством цезарово сечение, защото по-дълго изчакване би било рисково и опасно за живота и здравето на ищцата.

Навеждат се доводи, че резултати от записите на ДСТ на 30.09.2016г. и на 01.10.2016г. са били неправилно разчетени и въпреки наличните данни за страдание на плода в рамките на двата предходни дни, не било предложено и извършено доплерово и/или ехографско изследване, макар болницата да е разполагала с необходимата медицинска апаратура. Доплерово изследване е можело да установи категорично фетално страдание и да се предприеме спешно родоразрешение за спасяването на плода. Дали вътреутробната смърт на детето е настъпила през нощта или сутринта на 02.10.2016г. ищцата не знае, но твърде, че вероятно сутринта все бебето е било живо и имало шанс да бъде спасено с помощта на компетентна медицинска помощ, каквато не й е била оказана своевременно. Твърди също, че е невъзможно да не е била видЯ. увитата пъпна връв при извършеното доплерово изследване.

Сутринта на 03.10.2016 г. система не била поставена, а към 07:30 часа преместили ищцата до родилните зали на петия етаж и я настанили на легло.

Към 08:30 часа ищцата сама потърсила служители на болницата, като намерила акушерка, която й поставила система, а малко по-късно се появил др И., който обяснил на майката на ищцата, че ако на 03.10.2016 г. не настъпи раждане по естествен път, това щяло да продължи и на следващия и ако се наложи и на по-следващия ден, и така, докато не настъпи естествено раждане.

Майката на ищцата изразила опасения, дали това не било опасно за дъщеря й.

Твърди се, че д-р И. се държал изключително грубо и нехуманно, не желаел да дава никакви адекватни обяснения, заявил, че поема цялата отговорност по случая, като след среща с управителката на болницата и в нейно присъствие 4 провел разговор с по-спокоен тон, като обяснил, че според него естественото раждане е по-благоприятно за Д., с оглед възможностите за бъдещо забременяване и раждане на друго дете, но щял да направи всичко възможно раждането да се осъществи още на 03.10.2016 г.

След като Д. Б. получила хапче за предизвикване на раждане, заплатено от майка й, тя успяла да роди около 19:00 часа вечерта на 03.10.2016 г., като раждането било водено от д-р И.. Преди раждането, по настояване на майка й, била извършена консултация с психиатър, който след проведен разговор с Д.

Б. констатирал, че тя се намира в шок. Раждането приключило относително бързо, след което съобщили на ищцата, че е родила мъртво момиченце, увито три пъти в пъпна връв, като вероятната причина за смъртта му е задушаване.

Съгласно аутопсионния протокол от 07.10.2016 г., причината за смъртта на плода била механична асфиксия, вътреутробна, предвид намерената и увита пъпна връв около врата и тялото, предвид промените в пъпната връв и в органите на плода, както и липсата на интраутробна инфекция.