Решение № 490 от 16.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Благоевград, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500245 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция.

С Решение № 36/22.03.2022г. по касационно гражданско дело № 4313/2019г. по описа на ВКС на РБ, върховният съд е отменил въззивно Решение № 46/07.01.2019г. по в.гр.д. № 840/2018г. по описа на ОС Благоевград, в частта в която въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., че Д. АЛ. Д., е собственик на 1/ 2 идеална част от коридор с площ от 7.52кв.м., разположен по протежението на партерния етаж, между гараж и работилница с площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.6 кв.м., който поземлен имот се намира в сграда на идентификатор ************.1 по КК и КР на гр.Сандански, с административен адрес: гр. Сандански, ул. „адрес“ № 35, построена в имот с идентификатор ************ по КК и КР на гр. Сандански, и са осъдени да предадат владението на описания имот, като въззивният съд е прекратил производството в тази му част.

Съставът на ВКС на РБ е върнал делото за разглеждането му от друг състав на ОС Благоевград в отменената част на въззивното решение, по предявения иск по чл. 108 от ЗС, който е приел за процесуално допустим.

Видно е от мотивите към отменителното решение на ВКС на РБ, че ако сградата в която се намира спорния по делото недвижим имот съществува, но в нея е извършено вътрешно 1 преустройство, имащо за последица присъединяване на един обект към друг, предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск за предаване владението върху един от тези два обекта, е допустим, като съдът следва да се произнесе по неговата основателност. Ревандикационният иск в подобна хипотеза е допустим, тъй като съдът извършва преценката за възможността защитата на претендираното право да се осъществи по този ред едва при постановяване на решение по съществото на спора. Още повече, между страните може да съществува спор не само за естеството и предназначението на вещта /обекта на претендираното право/, но и за принадлежността на правото на собственост, в който случай не съществува пречка предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск да бъде уважен само в установителната му част.

Особено като се вземе предвид, че според разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 4 от 06.11.2017г., постановено по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК, с предявения по чл. 109 ЗС иск, не се признава правото на собственост върху недвижим имот - вън от предмета на делото по негаторния иск са както правото на собственост върху имота, собственост на ищеца, така и правото на собственост върху имота, собственост на ответника.

На въззивния съд при повторното разглеждане на делото, с Решение № 36/22.03.2022г. по касационно гражданско дело № 4313/2019г. по описа на ВКС на РБ, са дадени задължителни указания, при произнасянето по основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС, въз основа на събраните по делото доказателства да прецени дали обектът, предмет на ревандикация, е правно обособен и представлява самостоятелен обект на вещни права или има по-особено предназначение, което сочи на правен интерес от друга по вид защита на собствеността.

За да се произнесе в рамките на правомощията си, въззивният съд в настоящия си състав, съобрази следното:

Производството пред РС Сандански е образувано въз основа на депозирана ИМ, с коеято е предявен иск по чл. 108 от ЗС от Д. АЛ. Д. от гр.Сандански срещу Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н.

ДЮШ., всички от гр.Сандански, за признаване на правото на собственост и предаването на владението на 1 / 2 ид. част от коридор с площ от 7,52 кв.м., разположен по протежението на партериня етаж на сгарада с идентификатор ************.1, изградена в ПИ с идентификатор ************, който коридор се намира между гаража и работилницата с площ от 23,5 кв.м. и мазе № 2 с площ от 16,6 кв.м., разположени в южната част на сградата и между самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************.1.1, с предназначение гараж с площ от 32,53 кв.м., като се иска съдът да осъди ответниците да предадат владението на ищцата върху тази 1 / 2 идеална част от процесния коридор.

Ищцата Д. АЛ. Д. твърди че правото си на собственост върху претендираната идеална част от процесния коридор е придобила въз основа на договор за прехвърляне на право на строеж срещу гледане и издръжка, извършен с НА № 130, том I, дело № 202/1988 год. на РС Сандански и на основание реализирано право на строеж, на учредена в нейна полза суперфиция въз основа на Разрешение за строеж № 190/19.08.1988г., като твърди пред първоинстнационния съд че е собственик на: втори жилищен етаж от жилищната сграда, построена в севеР.падната част на парцел XVI, в кв. 122, по РП на гр. Сандански от 1984 2 год., който имот е идентичен с имот с идентификатор № ************.1.2, по действащата КК и КР на гр.Сандански, с предназначение “жилище”, с адм. адрес гр.Сандански, ул.”адрес” № 35, ет. 2, ведно с 1/ 2 идеална част от прилажащи части към него мазе № 1 с площ от 18,5 кв.м., както и на самостаятелен обект в сграда с идентификатор ************.1.1 с предназначение “Гараж” с адм. адрес гр. Сандански, ул.”адрес” № 35.

Твърди се с ИМ и се поддържа от ищцата пред РС Сандански, че ответниците Н. П. Д., и дъщерите му Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., са собственици по силата на отстъпено и реализирано право на строеж и по наследство от Р.П. Д. на: първия жилищен етаж от същата жилищна сграда, както и на 1/ 2 идеална част от общите части на сградата.

Твърди се с ИМ и се поддържа от ищцавата страна пред първоинстанционния съд, че ищцата и ответниците са съсобственици на приземния етаж на сградата, изградена в ПИ с идентификатор ************, като гараж и работилница с площ от 23,5 кв.м. и мазе № 2 с площ от 16,6 кв.м., намиращи се в южната част на сградата, се владее и ползва от наследниците на Р.П. Д./ответниците по делото/, а гараж с площ от 14 кв.м., работилница с площ от 12,5 кв.м. и мазе № 1 с площ от 18,5 кв.м., които се намират в северната част на сградата, се владеят и ползват от ищцата по делото Д. АЛ. Д..

Искането за признаване на правото на собственост и за ревандикация има за предмет- 1/2 идеална част от коридор с площ от 7.52кв.м., намиращ се по протежението на партерния етаж на сградата, между гараж и работилница и мазе № 2 и обекта с предназначение- гараж, като исковата претенция е основана на доводите че през 2016г., ответниците без съгласието на ищцата са премахнали 2,95м. от стената, обща за коридора и гаража- работилница № 2, и че са премахнали 3,23м. от стената обща за коридора и мазе № 2, като така са обособили самостоятелно общо помещение, за което заявили, че е тяхна собственост. Твърди се още от ищцата, че ответниците заключили входната врата на коридора /обособеното вече като самостоятелно помещение/ от южната страна на сградата и по този начин са лишили Д. АЛ.

Д. от възможноста да ползва коридора през стълбищната клетка, за достъп до обекта с идентификатор ************.1.1 Поддържа се пред първоинстнационния съд с предявената ИМ, че коридорът с площ от 7,52 кв.м. е съсобствен между ищцата и ответниците по делото и представлява обща част от сградата, а ответниците осъществяват фактическа власт върху описания коридор и отричат правото на собственост на ищшцата върху 1/ 2 идеална част от него.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците оспорват предявения ревандикационен иск по чл.

108 от ЗС като недопустим и неоснователен. Оспорва се обема на правото на собственост на Д. АЛ. Д. върху процесния коридор, като се възразява че тя не е собственица на 1/ 2 идеална част, а на 1/ 3 идеална част от същия, като претендира права по- големи отколкото притежава. Възразява се с отговора на ИМ, че ищцата от своя страна е поставила желязна врата, от която само тя има ключ, с която е лишила ответниците от ползването на помещение за ПРУ- мазе № 1, което е съсобственост на всички етажни събоственици. Така от своя страна ищцата също е присъединила към ползваното само от нея помещение- мазе № 1, частта от коридора между поставената от нея желязна врата до северната стена на 3 сградата по протежението на приземния етаж. Сочи се с писмения отговор, че между съсобствениците не е извършвана временна или постоянна делба на сградата, респ. на помещенията в приземния и етаж.

Към производството по делото е съединено за общо разглеждане и производството по гр.д.

№ 516/2017г. на РС Сандански, с предмет предявен от Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ., срещу Д. АЛ. Д. и П. Д. Д./който не е страна по делото/ иск за признаване право на собственост и предаване владението върху 1/2 идеална част от партерен етаж- ПРУ мазе № 1 с площ от 18.5 кв.м., обект с идентификатор ************.1.1; -гараж с площ от 32. 53 кв.м. който е образуван от съществуващи на място два обекта– работилница, с площ от 12.5кв.м. и гараж № 1, с площ от 14кв.м., както и 1/2 идеална част от коридор по протежението на сградата между ПРУ -мазе № 1 от една страна и работилница и гараж № 1 от другата страна.

Писмен отговор на предявения насрещен иск е постъпил по реда на чл. 131 от ГПК от Д. АЛ.

Д., която без да оспорва наведените фактически твърдения, възразява че предявения насрещен иск е неоснователен. Възразява се, че е извършена делба на помещенята от приземния етеж на сградата, изградена в ПИ с идентификатор ************ по КК и КР на гр. Сандански, въз основа на Договор за групов строеж от 25.08.1988г., сключен между наследниците на Р.П. Д. и наследниците на Н. П. Д., по силата на който ищцата е станала собственица на ПРУ- мазе № 1, с площ от 18.5кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.6кв.м. и гараж № 1, с площ от 14 кв.м. Навадено е с писмения отговор и възражение за придобиване на помещенията върху които ищцата осъществява фактическа власт и по давност, тъй като Д.

АЛ. Д. твърди че е владее спокойно, безспорно и непрекъснато същите, със съзнанието на собственик от 1989г. до 2016г., което е владение е осъществено със знанието и без противопоставянето на ответниците Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ..

В производството пред РС Сандански са приети писмени и гласни доказателства, изслушана е и приета СТЕ.

С Решение № 1427/25.05.2018г. по гр.д. № 218/2017г. по описа на РС Сандански, съдът е признал е за установено по отношение на Н. П. Д. с ЕГН **********, Н. Н. Д. с ЕГН *********** и Д. Н. ДЮШ. с ЕГН **********, и тримата от от гр.Сандански, на адрес: ул.”адрес” № 35, че ищцата Д. АЛ. Д. с ЕГН ********** от гр.Сандански, ул.”адрес” № 35 е собственик на основание реализирано право на строеж на 1 / 2 идеална част от коридор с площ от 7, 52 кв.м. (седем кв.м. и петдесет и два кв. см.), разположен по протежението на партерния етаж между гараж и работилница с площ от 23, 5 кв.м. и мазе № 2 с площ от 16, 6 кв.м. , който приземен етаж се намира в сграда с идентификатор ************.1 по КК и КР на гр.Сандански с административен адрес гр.Сандански, ул.”адрес” № 35, построена в имот с идентификатор ************ по КК и КР на гр.Сандански, като ги е осъдил да й предадат владението на описания имот.

Признал е за установено по отношение на Д. АЛ. Д., че Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ. са собственици по наследство и реализирано право на строеж на 1/ 2 идеална част от коридор с площ от 5,80кв.м., разположен в приземния етаж на партерния етаж между мазе № 1 - ПРУ и работилница от 12, 5 кв.м. и гараж № 1 от 14, 00 кв.м., намиращ се в същата сграда, като я 4 е осъдил да им предаде владението на описания имот.

Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения насрещен иск от Н.

П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. ДЮШ. срещу Д. АЛ. Д., за признавана правото на собственост и предаване на владението на следните обекти: 1/2 ид. част от ПРУ- Мазе № 1 с площ от 18,5 кв.м. и обект с идентификатор ************.1.1– гараж с площ от 32,53 кв.м., който е образувано от съществуващи на място два обекта работилница с площ от 12, 5 кв.м. и гараж № 1 с площ от 14,00кв.м. в приземния етаж на гореописаната сграда., като е отхвърлил като неоснователен иска предявен срещу другия ответник по съединения насрещен иск- П. Д. Д. за предаване на владението на 1 / 2 ид. част от следните обекти: ПРУ– Мазе № 1 с площ от 18,5кв.м., обект с идентификатор ************.1.1– гараж с площ от 32,53кв.м., който е образувано от съществуващи на място два обекта работилница с площ от 12, 5 кв.м. и гараж № 1 с площ от 14, 00 кв.м. и коридор с площ от 5,80 кв.м., разположен в приземния етаж на партерния етаж между мазе № 2- ПРУ и работилница от 12, 5 кв.м. и гараж № 1 от 14,00кв.м., който приземен етаж се намира в гореописаната сграда с идентификатор ************.1, като е осъдил страните за разноски съобразно уважените, респективно отхвърлени части от исковите им претенции.