Решение № 234 от 19.03.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. гр. Хасково, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640101294 по описа за 2023 година

Предявени са от Е. С. М. с ЕГН:********** с постоянен адрес гр.***************, със съдебен адрес гр.София, бул.”Александър Стамболийски“ №125-2, ет.5, офис 53, еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, Булстат 177492004, представлявано от адв. Д.М.М. , против „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.”Г.С.Раковски” №147, ап.14, представляван от Виктор Георгиев Сергиев, обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 01.02.2021г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит от разстояние №121929. В договора страните уговорили основните параметри на правоотношението : размерът на заема от 500лв. със задължение да бъде погасен за 30 дни. Посоченият размер на годишната лихва бил 41%, а размерът на годишния процент на разходите – 49,65%, размерът на общата сума, която следвало да върне ищеца била 638,88лв.

В чл.14 от процесния договор било уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение, съгласно реда и условията на чл.24 от договора. Неустойката била в размер на 13,80лв. плюс 0,800% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,800% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В чл.24 било уговорено, че в срок до три дни от сключване на договора кредитополучателят следвало да предостави поръчител, физическо лице, с брутен доход поне 1400лв. и др.

1

Съгласно погасителния план, на ищеца била начислена месечна неустойка в размер на 121,80лв., тъй като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следвало да бъде заплатена по договора била в размер на 638,88лв. за 30 дни.

Целта на заема била за задоволяване на лични нужди, поради което ищецът притежавал качеството потребител, т.е. към договора били приложими ЗПК и ЗЗП.

Според ищеца, така уговорената клауза за неустойка в чл.14 от договора била нищожна, поради противоречие с добрите нрави /чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД/ и поради това, че била уговорена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.

На следващо място така уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД била нищожна. Налице било и заобикаляне на закона по смисъла на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД на разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК. В нея се предвиждало, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди.

Клаузата на чл.14 от договора била изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Независимо от изложените съображения ищецът счита, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество водило до недействителност и на самата неустоечна клауза.

Погрешно бил посочен и годишния процент на разходите и общата дължима сума по кредита.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата в чл.14 от договор за паричен заем №121929, сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 121,80лв., както и да бъде осъден ответника на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 10лв. частичен иск от общи 121,80лв., представляваща недължимо платена сума по същия договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, като намира исковете за недопустими. Твърди, че ищецът изплатил заема в гратисния период, тъй като договора бил сключен при преференциални условия, поради което не му били начислени, нито били 2 платени лихви и неустойки, а само главницата. Ето защо, намира така предявените искове за недопустими и счита, че следва да се прекрати производството по делото.

В случай, че се приемат за допустими исковете се иска тяхното отхвърляне като неоснователни по подробно изложените в отговора съображения.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца. Прави искане за задължаване на ищцовата страна да предостави банкова сметка, по която да бъдат заплатени разноските, в случай, че бъдат присъдени такива.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

На 01.02.2021г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №121929, по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 500лв., ГЛП в размер на 41% и ГПР 49,65%. Към договора е приложен погасителен план, представени са СЕФ и общи условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от *******, разписка за извършено плащане на заемната сума на 25.02.2021г. По делото са приложени и разменените електронни писма между страните по повод на изплащане на заетага сума от ищеца на ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , с който се иска прогласяване нищожността на неустоечната клауза, предвидена в договора за потребителски кредит, сключен между страните, съдът намира за допустим.

Разгледан по същество, същият е изцяло основателен като съображенията за това са следните:

Несъмнено изхождайки от предмета и страните по процесния договор физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

СЕС многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Съдът намира, че уговорената в договора за заем неустоечна клауза в чл.14 е нищожна. На първо място тя накърнява добрите нрави. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на 3 договора за заем и вида на насрещните престации. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а акцесорно такова - представянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо от изпълнението на главното, като включването на размера й в общите разходи по кредита води до значително увеличение на дължимата за връщане сума в сравнение с отпуснатата сума по кредита. Ето защо, следва извода, че уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. В чл.16 ал.1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация.

При това положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху последния. Също така се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след като заемът е отпуснат, а ако не го направи, задължението му нараства значително, което благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за противоречието й с добрите нрави.

Процесната клауза е неравноправна и съгласно чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Ето защо, на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП и доколкото няма данни да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което произтичащото от нея вземане е недължимо от потребителя-длъжник по договора за заем. На следващо място, с уговарянето на такива клаузи, се заобикаля и законът – чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с 4 предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 ЗЗД, при непредставено обезпечение.

Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Съгласно чл. 2 ЗПК, целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя – аргумент от чл. 8, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на Съвета и чл. 16, ал. 1 ЗПК. Следователно с подобни клаузи за предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на такова, чрез икономически средства кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя на С.я него, тъй като чрез тях се обезпечават евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски кредит поради поведението на кредитора. Подобни клаузи са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на потребител и търговец.