Определение № 403 от 26.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Пловдив, 26.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000277 по описа за 2024 година необ

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от "ЗАД "О**- З." АД ЕИК ********* чрез процесуален представител адв. Ш., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. Т. на основание чл. 38, ал.2 от ЗАадв за оказана безплатна правна помощ на Г. В.. Поддържа се тезата, че в случая адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи, независимо от изхода на спора, тъй като след постановяване на въззивното решение, което подлежи на принудително изпълнение, а и след влизане в сила на първоинстанционното решение в необжалваната му част ищецът Г. В. не се явява материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв.

Постъпил е отговор от адв. адв. Д. Т. като процесуален представител на Г. В. и С. В., в който искането за изменение на решението в частта му за разноските се оспорва като неоснователно.

Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в законоустановения срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за 1 оказана безплатна правна помощ е уважено на база представен договор за предоставяне на правни услуги, в който е уговорено безплатното им предоставяне на осн. чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв, поради невъзможност на клиента Г. В. да заплати адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на ПАС споделя становище, че уговорката за предоставяне на безплатна правна помощ на посоченото основание касае вътрешните отношения между страните по договора, като е извън компетенциите на съда да проверява материалното благосъстояние на клиента, с оглед на което да преценява дали същият е в затруднение или невъзможност да плати адвокатско възнаграждение. В случая няма спор, че адвокатските услуги са предоставени безплатно, поради което е налице основание за определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Освен това, дори и горната теза да не бъде споделена, няма условия да се възприеме тезата, че клиентът не е материално затруднено лице само въз основа на факта, че въззивното решение подлежи на принудително изпълнение, а първоинстанционното решение е влязло в сила в частта относно присъденото обезщетение от 10 000 лв., за което застрахователят е представил доказателства, че е изплатено ведно с дължимата лихва. За да се направи обоснован извод за това дали едно лице е материално затруднено, е необходимо да се изследват всички относими към това обстоятелства.

Аналогична хипотеза е уредена в чл. 83, ал.2 от ГПК, очертаваща кръгът на обстоятелствата, които следва да бъдат преценени от съда, за да се изведе извод дали лицето е в състояние да заплати определена сума, дължима като ДТ - доходи на лицето и неговото семейство, семейно и здравословно състояние, имуществено положение, включително задължения, и т.н. Т.е. по принцип един единствен факт за получена сума като застрахователно обезщетение не е достатъчен, за да се прецени действителното материално състояние на лицето. Но по-същественото е, че законът не предвижда подобни проверки от страна на съда именно защото се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент, които не могат да бъдат проверявани от съда.

Ето защо молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

2

Мотивиран от горното ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8700/28.10.24 г., подадена от "ЗАД "О**- З." АД ЕИК ********* чрез процесуален представител адв. Ш., за изменение на решение № 347/9.10.24 г., постановено по настояето т.д. № 277/24 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв.

Д. Т. на основание чл. 38, ал.2 от ЗАадв.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3