Решение № 262359 от 14.07.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……………… гр. София, 14.07.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ГОСПОДИН

ТОНЕВ при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №5102 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение № 30804 от 30.01.2020 г., постановено по гр. д. № 18287/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав са отхвърлени исковете на О.Г.Д.,

ЕГН: **********, с постоянен адрес *** и

М.Г.Д., ЕГН: **********,*** и двамата със съд. адрес: чрез адв.З..Г., гр.София, бул. *********– СТЦ "Интерпред", офис 102 Д предявени против Н.Г.Д., ЕГН:**********,***/, настоящ адрес,*** и съдебен адрес: чрез адв. Д.Л.,***, партер за обявяване нищожност на саморъчното завещание на М.Н.Д., б.ж. на гр. София, починала на 06.10.2012г., с дата на изготвяне 05.05.2011г. и обяве­но от нотариус Ц.С.№030 по peг. на НК, с Протокол от 05.05.2013 година, за намаляване на завещателните разпореждания в него и за допускане до делба на следните недвижими имоти:

АПАРТАМЕНТ № 31, на III етаж, вход Б, състоящ се от две стаи и кухня и ГАРАЖ № 11, с адрес съгласно Заповед № УК- 3458/30.08.1974г. на Председателя на ИК на СГНС: гр.София, м."******* *********и с адрес към днешна дата; гр. София,ж.к."*********вх."*********и

ДВОРНО МЯСТО с площ от 1183 кв.м. в с.Кокаляне, СО, м.

"Кокалянски ханчета", състав­ляващо УПИ XXIV — 114, кв.15, заедно с построената в това място, на за­падната му граница, на калкан със съседа ВИЛНА СГРАДА на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв.м. и състояща се от стая и антре в eтажа и кухня и столова в сутерена.

С постановеното решение са осъдени О.Г.Д. и М.Г.Д., да заплатят на Н.Г.Д., разноски -3290

/три хиляди двеста и деветдесет/ лв.; осъдени са О.Г.Д. и М.Г.Д., да заплатят по сметката на Софийски районен съд държавна такса в размер на 100.00 /сто/ лв.

С определение № 7258/16.03.2020 г. съдът е изменил на основание чл.248 ГПК постановеното решение в частта на разноските, като е отменил решението в частта, с която са осъдени О.Г.Д. и М.Г.Д., да заплатят по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 100.00 /сто/ лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците О.Г.Д. и М.Г.Д. с излагане доводи за неправилност, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Според жалбоподателите неправилно СРС е приел, че исковете за обявяване нищожност на саморъчното завещание са неоснователни. Изложените в тази връзка правни и фактически доводи от ищците не са обсъдени от съда и са довели до постановяване на неправилен резултат. Доколкото в случая са нарушени разпоредбите на ЗН относно начина и реда за съставяне на саморъчното завещание, считат същото за нищожно.

При условията на евентуалност заявяват, че при положително становище на съда относно редовността на завещанието, съдът е следвало да уважи предявените при условията на евентуалност искове по чл.30 ЗН относно двата имота, описани в исковата молба – апартаментът, находящ се в гр.София и вилната сграда – находяща се в с.Кокаляне, описана в пункт 2.1 на исковата молба. Неправилно, според жалбоподателите, съдът при формиране на изводите си за предявените от тях искове по чл.30 ЗН, както и на възражението на ответника по чл.30 ЗН е възприел, че общия наследодател М.Д.се е разпоредил безвъзмездно в полза на прекия им наследодател с апартамент № 57, находящ се в гр.София, кв.****** бл.** и гараж № 3, находящ се в гр.София, кв.Сухата река. Дарение е било извършено действително от М.Д.в полза на Г. Д., но на ½ ид.ч. от дворно място с къща, находящи се в гр.София, район Подуяне, ул.****************, а не на описания апартамент и гараж. Последните са придобити от прекия им наследодател Г.

Д. на собствено основание /отчуждаване на дарената му ½ ид.ч. от дворно място и къща и обезщетяване с апартамента и гаража/, което е установено в производството чрез събраните доказателства. Тези имоти са придобити от Г. Д. по време на брака му с Р.Д.в режим на СИО. Поради това и последните имоти нямат отношение към наследството на М.Д.и предмета на спора по делото.

Отправят искане за отмяна на решението на СРС и уважаване на исковете за нищожност на завещанието, при условията на евентуалност – за уважаване на исковете за намаляване на завещанието и допускане до делба на описаните в пункт 2 и 2.1 недвижими имоти при посочените квоти. Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата Н.Г.Д. е подал отговор на въззивната жалба. Заявява, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съответно, постановеното от СРС решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, като обосновано и постановено при спазване процесуалните правила и материалния закон. Саморъчното завещание е действително и при изготвянето му са спазени изискванията на ЗН. С оглед това правилно съдът е отхвърлил като неоснователни същите. Съответно, исковете по чл.30 ЗН правилно са отхвърлени като неоснователни, доколкото с извършените в полза на ответника безвъзмездни разпоредителни действия по универсалното завещание от страна на общия наследодател М.Д.не е накърнена запазената част на ищците, като преки наследници на Г. Д.. Последното, доколкото с постановеното решение съдът правилно е отчел, че в полза на прекия наследодател на ищците е било извършено от страна на М.Д.на дарение на ½ ид.ч. от дворно място с къща, срещу отчуждаването на които са получени апартамент и гараж, които правилно са били остойностени. Поддържа, че поради грешка с постановеното решение съдът се е произнесъл за дворното място в с.Кокаляне, в която се намира вилната сграда, предмет на исковете. Същото не е предмет на делото и по отношение на него ищците не са предявили искове. Поддържа, че предмет на проверка от въззивната инстанция не е произнасянето от съда по исковете по чл.30 ЗН доколкото доводи срещу решението в посочената част не са изложени. При условията на евентуалност заявява, че решението в посочената част е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Срещу постановеното от СРС по реда на чл.248 ГПК определение, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното решение в частта на разноските е подадена и частна жалба от ищците, с която същото се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.

Софийски районен съд е сезиран с искова молба подадена от О.Г.Д. и М.Г.Д., с която против Н.Г.Д., са предявени искове по чл.42, б“б“ ЗН вр. чл.25,ал.1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчното завещание на М.Н.Д., б.ж. на гр. София, починала на 06.10.2012г., с дата на изготвяне 05.05.2011г. и обяве­но от нотариус Ц.С.№030 по peг. на НК, с Протокол от 05.00.2013 година, тъй като завещанието не е написано и подписано от завещателя; при условията на евентуалност искове по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания по саморъчното завещание на М.Н.Д., б.ж. на гр. София, починала на 06.10.2012г., с дата на изготвяне 05.05.2011г. и обяве­но от нотариус Ц.С.№030 по peг. на НК, с Протокол от 05.00.2013 година, с които е накърнена запазената им част с оглед възстановяването й от следните имоти: 1. АПАРТАМЕНТ № 31, на III етаж, вход Б, състоящ се от две стаи и кухня и 2. гараж

№ 11, с адрес съгласно Заповед № УК- 3458/30.08.1974г. на Председателя на ИК на СГНС: гр.София, м.***** *******, *********и с адрес към днешна дата; гр.

София,ж.к."*********вх."*********и 3. ВИЛНА СГРАДА на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв.м. и състояща се от стая и антре в eтажа и кухня и столова в сутерена, находяща се в дворно място с площ от 1183 кв.м. в с.Кокаляне, СО, м. "Кокалянски ханчета", състав­ляващо УПИ XXIV — 114, кв.15, която вилна сграда е построена в това място, на за­падната му граница, на калкан със съседа; при уважаване на исковете по чл.30, ал.1 ЗН – за допускане до делба на двата посочени имота при квоти съобразно правата на съделителите.

Ищците поддържат твърдения, че със завещание от

05.05.2011г. , обявено по надележния ред с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 05.08.2013 г. на Нотариус Ц.С., с № 030 в НК, с район на действие - района на PC – София, общият на страните наследодател М.Н.Д., починала на 06.10.2012г. в гр. София, е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника Н.Г.Д.. Видно от така представеното завещание, дата и годината на съставяне са поставени след подписа на завещателя, независимо, че се съдържат и в началото му. Поставянето им в края на завещанието буди съмнение относно коректността на тези реквизити, задължителни за завищателните разпореждания, които следва да са несъмнени.

Поддържат, че поради това и така съставено завещанието е нищожно, тъй като не отговаря на формалностите, обективирани в чл. 25, ал.1 от ЗН.

Поддържат, че при невъзприемане на така изложените доводи и отхвърляне на претенциите за обявяване на нищожност на завещанието, молят за разглеждане на исковете по чл. 30, ЗН, като излагат следните съображения: Със саморъчнота завещание наследодателяД.се е разпоредила в полза само на един от наследниците с право на запазена част - ответника, с цялото си движимо и недвижимо имущество, като от това следва, че е извършено универсално завещание по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН, с което го е направила свой универсален наследник. Това означава, че от момента на откриване на наследството лицето, в чиято полза е извършено универсалното завещание, придобива и става титуляр на целия комплекс наследими, прехвърлими имуществени права на завещателя. С този си разпоредителен акт приживеД.се е разпоредила над разполагаемата си част от 1/3 ид. Част, с което е накърнила запазената им част.

Съответно, поради това че е извършено с универсално завещание, възстановяването следва да се извърши в обема на определените права по чл.29 ЗН. Намалението следва да се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството, която в случая е 1/3 ид. част за ищците, съответно по 1/6 ид.ч. за О.Г.Д. и 1/6 ид.ч. за М.Г.Д., по отношение на недвижимия имот, посочен в пункт 2.1 от исковата молба. За последния имот сочат, че общият наследодател е притежавал 1/3 идеална част, ответникът е собственик на 1/3 идеална част, съгласно съдебно- разделителния протокол, а ответниците, като низходящи на починалия си баща по 1/6 всеки от тях. При това положение и в случай на уважаване на иска с правно основание чл. 30 ЗН за ищците, съответно квотите следва да бъдат определени на по 4/9 ид.ч. за О.Г.Д. и 4/9 ид.ч. за М.Г.Д. и 10/18 за ответника.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Н.Г.Д. е оспорил като неоснователни исковете по чл.42, б“б“ ЗН вр. чл.25,ал.1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчното завещание, оспорил е като неоснователни исковете по чл.30 ЗН и е направил възражение, че при определяне запазена и разполагаема част следва да бъде съобразено извършеното от М.Д.по нот.акт № 133/1967 г. дарение в полза на прекия наследодател на ищците Г. Д. на ½ ид.ч. от дворно място с къща в гр.София, ул.******срещу които последния е получил в обезщетение апартамент № 57 и гараж № 3.

С постановеното решение СРС е отхвърлил исковете за прогласяване нищожност на завещанието на посоченото основание, отхвърлил е исковете за намаляване на завещанието и исковете за делба. Изводите са обосновани със спазване на разпоредбите на чл.25, ал.1

ЗН при съставяне на саморъчното завещание от страна на общия наследодател М.Д.липса на накърняване на запазената част на ищците от наследството на М.Д.с извършеното разпореждане по саморъчното завещание в полза на ответника и съответно липса на съсобственост по отношение на двата описани в исковата молба недвижими имоти.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: