Решение № 79 от 04.03.2022, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Габрово, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20214210101724 по описа за 2021 година

РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание на 22 февруари 2022 г., в състав:

Съдия: РАДОСВЕТА СТАНИМИРОВА при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА като разгледа докладваното от съдия

СТАНИМИРОВА гр. д. № 1724 по описа за 2021 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на АЛ. Н. АЛ., ЕГН********** и с постоянен адрес в гр. София, ж.к. „*********", бл. 97, вх. Б, ет.4, ап.35; Чрез пълномощник:

Адвокат Х.Р. от САК; със съдебен адрес: гр. София ***,Тел: **********;

СРЕЩУ ЦВ. Р. М., ЕГН********** , с постоянен адрес: гр. Габрово, бул. „**********" № 84, ет.2, ап.12; А.М. А.- И., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, бул.

„**********" № 84, ет.2, ап.12 и В. М. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 2, ет.5, ап.24;

Правно основание: чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС и чл. 537, ал.2 от ГПК;

ОТВЕТНИЦИТЕ депозират писмен отговор в срок.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ С настоящата искова молба, на основание чл. 124, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС), моля да 1 признаете за установено по отношение на ответниците ЦВ. Р. М., с ЕГН**********, А.М. А. - И. и В. М. Б., с ЕГН**********, че ищцата - А.Н. Л., с ЕГН **********, е собственик по силата на давностно владение в периода от 04.09.2009г. до 02.11.2019г. на 1/2 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в град Габрово, а именно: Поземлен имот с идентификатор №*** по КК и КР на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Габрово, ул.

"**********" № 143 с площ 296 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанинизира, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, заедно с построените в имота: Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 67 кв.м. и Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ от 14 кв.м. при съседи: ПИ -тис идентификатори №№ ***; ***; ***; *** и ***, съгл. скица на ПИ № 15-106151829.09.2021 г. на СГКК - Габрово и скица на ПИ № 15- 505452-15.06.2020 г. на СГКК - Габрово, (за краткост наричан нататък Имотът). Предявяваме и акцесорна претенция на основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 116, т. VII, н.д. № 1281/2020 г., по описа на Служба по вписвания -Габрово, в частта в която ответниците са признати за собственици на 1/2 ид.ч. от имота (по 1/6 ид. части на всяка).

I. Фактически обстоятелства и правни съображения по основния иск

Първоначално собствеността върху гореописания недвижим имот (представляващ празно дворно място на ул. „**********") е придобита от М.Л. с договор за покупко- продажба, оформен в Нотариален акт № 13 от 1921 г.

Наследникът му - А.М.Л. (син), наследил празното дворно място, а по силата на приращение и в режим на бездялова съпружеска общност притежавал правото на собственост върху построените върху земята еднофамилна двуетажна къща и селскостопанска постройка.

След смъртта на А.М.Л., починал на 17.03.1986 г., негови наследници станали двамата му сина М.А.М. и Н.А.Л. (баща на ищцата), както и преживялата съпруга - Б.Д. Л..

Последната е починала на 04.09.2009г. като нейните 2/3 идеални части от имота били наследени от двамата синове Н.Л. и

М.М. като двамата притежавали при равни квоти по 1/2 идеални части от имота.

Именно приспадащата се на чичото М.М. 1 / 2 идеална част от субективното право на собственост върху процесния имот доверителката ми е придобила по давностно владение, осъществявано в периода от 04.09.2009г. до 02 .11.2019г.

Считам, че доверителката ми е придобила по давност процесната 1/2 идеална част от правото на собственост върху посочения недвижим имот на основание чл. 79, ал.1 от ЗС.

След смъртта на Б.Д. Л. на 04.09.2009г., ищцата е установила самостоятелна фактическа власт върху 1/2 идеална част от процесния имот като заедно със своя баща - Н.А.Л. (притежаващ останалата 1/2 идеална част) са продължили да ползват и владеят изцяло недвижимия имот, упражнявали са фактическа власт в съвладение върху имота, като съответно са ползвали първия и втория етаж от еднофамилната къща.

Владението е осъществено от обективна и субективна страна - подменили са бравата, единствени са притежавали ключовете за нея, живели са и са своили целия имот, поддържали са го с извършването на ремонти, влагайки необходими и полезни разноски.

М.А.М. не е живял в процесния имот от 1980 г., не е участвал в поддържането на имота, в необходимите, неотложни и полезни разноски за същия.

Бил е абсолютно дезинтересиран от полагащата му се по наследство част от имота.

Още повече, М.М. е знаел, че племенницата му- А.А. владее приспадащата му се 1/2 ид. част от имота със собственически намерения и никога не се е противопоставил на този факт.

Последният не е инициирал спорове (съдебни и/или извънсъдебни) относно стопанисването, владението и ползването на целия имот, ведно с приспадащата му се 1/2 ид. част, не е участвал в никакви разноски по имота и никога не се е интересувал от него.

След смъртта на своята баба, ищцата е установила самостоятелна фактическа власт върху 1/2 идеална част от процесния имот, несъвпадаща с 1/2 идеална част на своя баща - Н.Л..

Ищцата е родена и е израснала в процесния имот, а към настоящия момент, видно от Удостоверение за настоящ адрес Изх. № 623/06.06.2017 г., продължава да е регистрирана с настоящ адрес - административният адрес на имота в гр. Габрово, ул. "**********" № 143.

2

Същият го ползва да задоволява жилищната си нужда и не притежава друго жилище.

За периода от 04.09.2009 г. до смъртта на М.М. на 02.11.2019 година (11 години и 14 дни) А.А. видно и необезпокоявано е свояла и стопанисвала приспадащата му се 1/2 ид. част, участвала е със собствени средства в извършването на ремонтни дейности по къщата (ремонт на покрива, построяване на нова едноетажна тухлена на мястото на старата селскостопанска постройка, изграждане на нова тоалетна и баня и др.), заплащала е битови сметки, правила е необходимите, неотложни и полезни разноски за имота, установила се е трайно в къщата, заедно със своя съпруг и двете си малолетни деца.

Тези действия А.А. е вършила във връзка с убеждението й, че владее процесната идеална част като своя.

Намерението си да свои имота като свои доверителката ми е изразявала ясно и нееднократно пред М.М..

С оглед на гореизложеното следва да се посочи, че съгласно българското законодателство и правна доктрина придобивната давност е оригинерно основание и способ за придобиване право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време.

За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот, каквото ищцата е установила за период от повече от 10 години.

Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя: обективен елемент /corpus/ - упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта.

Владението следва да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.

Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, т.е. придобивната давност се характеризира с два съществени елемента- изтичане на законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се свои този имот /упражняване на владение върху имота/. Несъмнено в конкретния случай са налице и двата елемента на придобивната давност.

Важно е да се посочи и, че когато едно лице упражнява фактическа власт върху една вещ, това лице може да бъде владелец на вещта, ако я държи лично или чрез другиго като своя (чл.68 ал.1 от ЗС.) Ако лицето държи вещта не като своя, то е държател на вещта (чл.68 ал.2 от ЗС).

Намерението за своене на една вещ е психическо състояние на владелеца, което е трудно за доказване, поради което в закона е създадена презумпция на чл. 69 от ЗС - „Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго".

В настоящия случай, освен приложимостта на тази презумпция, е налице и явно изразено своене на имота от страна на А.А..

II. Фактически обстоятелства и правни съображения по акцесорнияиск

В края на 2020 година ищцата е узнала, че ответниците- ЦВ. Р. М., А.М. А.- И. и В. М. Б.

(наследници на М.М.) са се сдобили с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, вписан в Служба по вписванията - Габрово под акт № 116, том VII, дело 1281, с Вх. № 2168 от 18.09.2020 г. за процесната 1/2 ид. част (по 1/6 ид. части за всяка).

Със същия нотариален акт е признат за собственик и Н.А.Л. за другата 1/2 ид. част от имота.

Това обстоятелство обуславя правния интерес на ищцата от предявяването на иска.

Считам, че горепосочения нотариален акт следва да се отмени в частта, с която ответниците са признати за собственици на по 1/6 ид. части от имота, тъй като същите представляват процесната 1/2 ид. част, която принадлежи на ищцата.

Това право на собственост на ищцата върху 1/2 ид. част от имота е възникнало още преди издаването на нотариалния акт в резултат от владението в период от над десет години, в качеството й на недобросъвестен владелец.

Началото на периода на владението е на 04.09.2009 г., така, както подробно е изложено в раздел I от настоящата искова молба.

Трите наследници на М.М. - Ц., А. и В. не са наследили имота, поради това, че към момента на смъртта му- на 02.11.2019 г. имотът не е бил част от патримониума на наследодателя.

Към посочената дата имотът е принадлежал на ищцата и нейния баща при квоти 1/2 ид. части.

Налице е поне десетгодишен период явно, спокойно и необезспокоявано недобросъвестно владение в полза на ищцата, което е осъществено от обективна и субективна страна.

Следва да се посочи, че наследниците на М.А.М. не биха могли да придобият собствеността на притежаваната и владяна от ищцата 1/2 ид.ч. от имота, доколкото не е налице наследяване, нито давностно 3 владение в законоустановения период.

Давностно владение от ответниците по настоящото делото не е осъществявано, същите никога не са живели в имота, не са адресно регистрирани в него, никога не са правили необходими, полезни или неотложни разходи за имота, не са плащали данъци за къщата, не са заплащали комунални такси. Още повече, ответниците не са проявявали никакъв интерес и грижа към имота.

ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците ЦВ. Р.

М., А.М. А.- И. u В. М. Б., че ищцата АЛ. Н. АЛ., ЕГН********** е собственик по силата на давностно владение в периода от 04.09.2009г. до 02.11.2019г . на 1/2 идеална част от правото на собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** по КК и КР на гр.