Решение № 1440 от 17.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1440 гр. Плевен, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430103221 по описа за 2023 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 1000,00 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 235,11 лева и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 237,85лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от “***” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** срещу И. П. А., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на 08.02.2022 г. „***” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № *** с ответника И. П. А. ЕГН:

**********. Твърди, че на основание така сключения Договор, „***" ЕАД е предоставила сума в размер на 1000 лв., който размер е посочен в чл. 7 ал.1 от Договора. Съгласно чл. 7, ал.2.1 от Договора, потребителския кредит е за общо ползване, При Потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се предоставят от Кредитора на разположение на Потребителя в срок до три работни дни, по сметка на кредитополучателя, открита в „***“ ЕАД.

Кредитът се счита за усвоен в деня, в който средствата постъпят по сметка на потребителя. Твърди, че общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 1235,22 лв., която сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски- 11 вноски всяка в размер на 102,93 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 102,99 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 40,91 % (чл. 9, ал. 1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и 1 договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, а считано от 25.02.2023 г. процесният договор е падежирал. Моли да бъде признато за установено, че И. П. А. ЕГН: **********, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № *** от 08.02.2022 г., дължи изпълнение на парично задължение към „***” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 1472,96 лв., от които: 1000 лв. главница, 235,11 лв. договорна лихва за периода от 25.03.2022 г. до 25.02.2023 г, 237,85 лв. обезщетение за забава за периода 25.03.2022 г. до 08.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (17.03.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, въз основа на което да се претендира процесната сума. Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по процесния договор за кредит. Счита, че тъй като договорът за заем е вид реален договор, то не е достатъчно само съгласието на страните, за да се счита същия за сключен, а следва и сумата, предмет на договора, да бъде реално предадена на кредитополучателя. Оспорва кредиторът да е предоставил на ответника сумата в размер на 1 000 лв. - предмет на процесния договор за кредит. Счита, че процесният договор за кредит е нищожен, поради нарушение разпоредбите на Закона за потребителките кредити. Посочва, че в чл. 11, ал. 2 от ЗПК е регламентирано, че общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница трябва да бъде подписана от страните по договора. Счита, че в случая това изискване не е изпълнено, което от своя страна води до недействителност на целия договор за кредит. Предвид обстоятелството, че общите условия не са представени по делото, счита, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че изискването на чл.

11, ал, 2 от ЗПК е спазено. Твърди, че процесният договор за кредит е в нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която в договора следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния процент на разходите, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които ответника ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите. Счита, че в процесния договор не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в годишния процент на разходите. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която договора за потребителски кредит трябва да съдържа задължително информация за „размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Твърди, че нито от текста на процесния договор, нито от инкорпорирания в него погасителен 2 план става ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част - лихва, и каква част - такса за обслужване на кредита. Счита, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК. Счита, че процесният договор е в нарушение също и на чл. 11, ал. 1, т.

20, 23 и 24 ЗПК. Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсва реда за прекратяване на договора за кредит /т. 23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т. 24/. Твърди, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен, в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно, че ако договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва или други разходи по заема.

Счита, че уговореният в договора лихвен процент от 40,91 % е в противоречие с добрите нрави, което води до недействителност на договора.

Считам, че в случая поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по процесния Договор за паричен заем. Посочва, че нищожността на клаузата, регламентираща лихвения процент представлява част от същественото съдържание на договора, поради което нищожността и води до нищожност на целия договор за потребителски кредит. Твърди, че част от вземанията са погасени по давност. Счита, че тъй като всяка погасителна вноска по кредита е със самостоятелен падеж, то съответно за всяка тече отделна погасителна давност, която настъпва от датата на падежна за конкретната вноска и е петгодишна за главницата и тригодишна за лихвите. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Договор за потребителски кредит № *** с ответника И. П. А.

ЕГН: **********, „***" ЕАД е предоставила сума в размер на 1000 лв., който размер е посочен в чл. 7 ал.1 от Договора. Съгласно чл. 7, ал.2.1 от Договора, потребителския кредит е за общо ползване. При Потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се предоставят от Кредитора на разположение на Потребителя в срок до три работни дни, по сметка на кредитополучателя, открита в „***“ ЕАД. Кредитът се счита за усвоен в деня, 3 в който средствата постъпят по сметка на потребителя. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 1235,22 лв., която сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски- 11 вноски всяка в размер на 102,93 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 102,99 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 40,91 % (чл. 9, ал. 1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Съгласно чл.9.4 от Договора при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Съгласно чл.10 ГПР по кредита, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процента на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин е в размер на 44,96.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че на 08,02,2022 г. *** ЕАД, гр.София е сключил договор с И. П.

А. за потребителски кредит №*** за сумата от 1000,00лв., същата е преведена по банковата сметка на ответника на 08.02.2022 г. Договорен е годишен лихвен процент 40,91% или за периода на действие на договора до падежа му 25,02,2023 г. изчислената сума за договорна лихва е 235,22 лв. В договора е посочен годишен процент на разходите - 44,96%, изчислен на база 12 месечни вноски и предоставена главница от 1000 лв. при ГЛП от 40,91% . Общият размер на задълженията съгласно условията на договора е 1235,22 лв., която се разпределя на 12 броя погасителни вноски по 102,93 лв. с падежни числа от 25.03.2022-25.02.2023г., както следва: Главница - 1000,00лв., Договорна лихва - 235,22 лв. /40,91%/. По процесният договор няма нито една платена сума, като падежа на задължението е настъпил изцяло на 25.02.2023 г. Към 17.03.2023 г./датата на подаване на молбата по заповедното производство/ в счетоводството на ищеца са отразени следните задължения: Главница — 1000,00 лв., Договорна лихва - 235,11 лв. за периода от 25.03.2022-25.02.,2023 г., Лихвата за забава върху главницата към заявлението - 237,85 лв. за периода от 25.03.2022-08.03.2023 г. Лихвата за забава е изчислена с договорен лихвен процент 40,91% плюс 10 пункта наказателна надбавка — 50,91%.

Експертизата изчислява лихвата за забава съгласно чл.9.4. от договора- ОЛП плюс 10 пункта, като същата възлиза на 47.78 лв. за периода от 25.03.2022¬08.03.2023 г. Плащания след завеждане на делото няма, поради 4 което непогасените суми по договора към 05.09.2023 г. /изготвяне на заключението/ са в същите размери.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/.

Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.