Определение № 8934 от 22.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8934 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502327 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на Гаранционен фонд срещу определение № 3808/28.01.2026г. по гр.д. №35254/2025г. по описа Софийски районен съд, ГО, 159 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на ищеца Гаранционен фонд за привличане на трето лице - помагач М.Д.Ц. на страната на ищеца.

Жалбоподателят твърди, че постановеният акт е неправилен, тъй като съдът погрешно е приел, че липсва правен интерес от привличането на трето лице-помагач на страната на ищеца, като е счел, че такъв би имал, ако ищецът предявява иск против това лице. Цитирал е практика на ВКС, според която правен интерес от конституирането на подпомагаща страна има винаги, когато с решението по делото може да се засегне или предопредели правата и задълженията на лицето спрямо подпомаганата страна, независимо от това, че между тях е възможно да бъде предявен самостоятелен иск. Наведени са аргументи, че интерес има и тогава, когато между привличащата страна и третото лице има материалноправни отношения, които биха довели при неблагоприятен изход на делото до водене на отделен процес между тях. Моли съдът да отмени определението на СРС в обжалваната част и да се конституира подпомагащата страна.

Постъпил е отговор от насрещната страна – Г.Й., която излага аргументи за неоснователност на частната жалба поради липса на правен интерес от привличането на подпомагаща страна и моли съдът да потвърди определението на СРС като е правилно и законосъобразно.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения.

Производството по гр.д. № 35254/2025 г. по описа на СРС, ГО, 159 състав е образувано по искова молба на Гаранционен фонд срещу адв. Г.Й. за осъждане на ответника да заплати сумата от 2446, 93 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за заплащане на такси и адвокатски хонорар по изп. дело №3006/2026г. на ЧСИ М.Б.. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила решение № 16/10.03.2025г. по в.гр.д. №9/2024г. на ОС- Пазарджик, с което са уважени исковете, предявени от М.Д.Ц., чрез адв. Г.Й. срещу Гаранционен фонд за обезщетение за 1 имуществени и неимуществени вреди. След като решението е влязло в сила, в периода от 29.03.2025г. до 29.04.2025г. представители на Гаранционен фонд се опитали да се свържат с адв. Г.Й., за да преведат сумата, присъдена с решението от 10.03.2025 г. в полза на М.Д.Ц., но представителя адв. Й. осуетил и не дал информация за банкова сметка – нито негова лична, нито на пострадалото лице. Въпреки това, адв. Й. поискал издаването на изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп. дело № 3006/2025 г. на ЧСИ М. Б..

С исковата молба по това производство ищецът поискал привличането на трето лицепомагач – М.Д.Ц. на страната на ищеца, като е обосновал интереса си с това, че от името на това лице е образувано изпълнителното дело, била е уведомена надлежно чрез изрична покана и при постановяване на евентуално отхвърлително решение срещу Фонда мотивите ще имат обвързваща сила за М.Ц..

По този начин се е стигнало до постановяване на обжалваното определение, с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца по чл. 219, ал. 1 ГПК поради това, че липсва правен интерес, тъй като изложените от него съображения обуславят правен интерес от предявяване на иск против това лице, а не привличането му на страната на ищеца.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав на СГС намира следното от правна.

Спорният въпрос в случая е – има ли правен интерес Гаранционен фонд да иска привличане на трето лице-помагач М.Д.Ц. в процеса на страната на ищеца, а не на ответника и отговорът е негативен. Съображенията за това са следните.

Привличането на трето лице помагач е средство за защита на привличащата страна, тъй като чрез него тя цели да улесни защитата си срещу насрещната страна с помощта на привлеченото лице. Същевременно обаче тя цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващия процес, воден между нея и привлеченото лице. При привличането привличащата страна трябва да има интерес от привличането на трето лице помагач. За да посочи кога е налице такъв интерес, разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК сочи лицата, които могат да бъдат привлечени - това са същите лица, които биха могли по своя инициатива да встъпят в делото като подпомагаща страна. В тази връзка правото на участие на встъпващия произтича от неговия интерес да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна. Наличността на такъв интерес обуславя допустимостта на допълнителното встъпване. Той е налице тогава, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице - когато по изключение силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо трето лице; когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице.

По въпросите, касаещи правният интерес от привличането на подпомагаща страна в процеса е формирана константна практика на ВКС, част от която цитирана и от жалбоподателя - Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 50021/07.10.2022 г. по т.д. № 1358/2019 г. на ВКС, I т.о., Решение № 247/13.06.2012 г. по гр.д. № 525/2011 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 106/16.07.2018 г. по гр.д.

№ 4088/2017 г. на ВКС, III г.о., Определение № 527/19.08.2013 г. по гр.д. № 4117/2013 г. на ВКС, IV г.о. и други. В практиката се приема, че за разлика от встъпването, привличането на трето лице като подпомагаща страна, става не по негов почин, а по почин на една от главните страни. То е право на привличащата страна, за да го подчини на силата на мотивите - чл. 179, ал. 1 ГПК, с оглед на бъдещия процес, който би водил срещу третото лице при неблагоприятен за него изход на делото, по който е страна. Привличащият трябва да има интерес от привличането на третото лице, с което се намира в такива отношения, които са основание за неговото встъпване, което последното не предприема поради опасенията си от неблагоприятен за него изход на делото. Затова привличането трябва да бъде поискано от заинтересованата страна най-късно в първото по делото заседание според чл. 175, ал. 1 от 2

ГПК с писмена молба, препис от която се връчва на противната страна. Този срок е преклузивен, поради което е недопустимо привличане на подпомагаща страна пред въззивната инстанция. По този начин се гарантират правата на третото лице като му се дава възможност за участие по делото от неговото начало, за да не бъде обвързано от мотивите на решението, без да е било в състояние да въздействува върху изхода на делото.

Интересът се състои от постановеното в чл.223 от ГПК действие на решението по отношение на третото лице /установително действие в отношенията на третото лице с насрещната страна и задължителна сила на мотивите в отношенията му с подпомаганата страна/. Интерес е налице в случай, че страната, искаща привличането, има регресни права срещу третото лице, спрямо които правата - предмет на първоначалните искове са преюдициални, т. е. следва да са в причинна връзка. Следователно правният интерес се определя от материалноправните отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главните искове, първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на чл.223, ал.2 от ГПК, третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение. Предпоставките на чл. 218 и чл.219 от ГПК са условия за допустимост на акцесорното процесуално правоотношение. Определението, с което те са приети за осъществени, е необжалваемо, но е оттегляемо.

В конкретния случай не е налице изискуемият от закона правен интерес за привличане на М.Д.Ц. като трето лице-помагач на страната на ищеца, тъй като между нея и ищеца не съществува такова съвпадение на интереси, което да обоснове подпомагащо участие в процеса. Макар формално да е възможно решението по спора да рефлектира върху правната сфера на това лице, този ефект не е от естество да обоснове участието му като подпомагаща страна именно на страната на ищеца. Това е така, тъй като твърдените от ищеца вреди произтичат от поведение, което се свързва не само с действията на ответника – адв. Й., но и с бездействието на самото трето лице, в качеството му на носител на вземането по изпълнителния лист, а именно – непредоставяне на банкова сметка и неоказване на съдействие за доброволно изпълнение.

При това положение между ищеца и соченото трето лице съществува потенциален конфликт на интереси, доколкото при неблагоприятен за ищеца изход на делото би било възможно последният да насочи претенции и срещу това лице, включително при условията на евентуална солидарна отговорност с ответника. Именно тази възможност изключва наличието на интерес от подпомагане, тъй като подпомагащата страна следва да съдейства за благоприятен изход на делото за подпомаганата страна. Следователно, дори да е налице материалноправна връзка между ищеца и третото лице, тя не е от такъв характер, който да обоснове участието му като подпомагаща страна на ищеца, а напротив – обуславя възможност за противопоставяне на интересите им в бъдещ процес. В този смисъл привличането на това лице на страната на ищеца би било в противоречие с института и предпоставките за допустимост на привличането на трето лице-помагач.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че при тази фактическата обстановка по делото би било по-обосновано участието на посоченото лице като трето лице-помагач на страната на ответника, доколкото именно в тази хипотеза би могло да се приеме наличие на съвпадение на интереси – при отхвърляне на иска ответникът би могъл да противопостави на третото лице мотивите на решението в евентуален бъдещ спор относно причините за настъпване на вредите, включително във връзка с липсата на съдействие за доброволно изпълнение. Независимо от това, съгласно константната практика на ВКС, съдът не разполага с правомощие служебно да конституира трето лице-помагач, нито да определя на чия страна да бъде привлечено същото, тъй като това е въпрос на процесуална преценка и воля на страната, поискала привличането. В този смисъл са например: Определение № 499/18.02.2026 г. по ч.т.д. № 2349/2025 г. на ВКС, I т.о., Определение № 221/28.03.2022 г. по гр.д. № 4478/2021 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 35/21.01.2013 г. по ч.т.д. № 942/2012 г. на ВКС, II т.о. и др. Диспозитивното начало задължава съда да се съобрази с процесуалните действия на страните, като същевременно му забранява да ги замества или коригира извън пределите на заявеното искане. Ето защо, при липса на надлежно заявено искане за 3 привличане на третото лице на страната на ответника, съдът не може да предприеме такива действия служебно, поради което обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице помагач, не подлежи на касационно обжалване - т. 9а от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3808/28.01.2026 г. по гр.д. № 35254/2025 г. по описа Софийски районен съд, ГО, 159 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на ищеца Гаранционен фонд за привличане на трето лице- помагач М.Д.Ц. на страната на ищеца