Решение № 2566 от 12.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2566 гр. Варна, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20233110102003 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано от предявени от М н П срещу Л. М. Ц. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал.

2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 1) сумата от 3346,07 лв., представляваща дължими разходи за потребена ел. енергия в нает имот по Договор за отдаване под наем на ведомствено жилище от 26.02.2008 г., находящо се в *** , за периода от 01.05.2019 г. до 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и 2) сумата от 1041,93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.01.2020 г. до 21.02.2023 г.

Твърди се в исковата молба, че на 26.02.2008 г. е сключен договор между Министъра на правосъдието и Л. М. Ц. за отдаване под наем на ведомствено жилище, находящо се в***. На 27.01.2020 г. на ответника била връчена нотариална покана, с която същият е предизвестен, че договорът за наем се прекратява, с изтичане на един месец от връчването на поканата, както и че дължимата сума за разходвана ел. енергия към 13.01.2020 г. следва да бъде заплатена. На 06.03.2020 г. пред комисия в състав от служители Министерство на правосъдието ответникът предавал ключовете на жилището, за което бил изготвен и приемо-предавателен протокол. Поддържа се, че до настоящия момент ответникът не е заплатил задълженията си към Министерство на правосъдието, които възлизат на сумата от 3 346,07 лв., съгласно „потвърждение на разчети“, представляваща незаплатена разходвана ел. енергия по фактури за периода от м. май 2019 г. до 12.02.2020 г., като ищецът претендира тази сума до 06.03.2020 г. – датата на освобождаване на ведомственото жилище. Поддържа се, че ответникът дължи обезщетение за забава върху общия размер на задължението за разходи за периода от 27.01.2020 г., когато е връчена нотариална покана за освобождаване на ведомственото жилище и заплащане на неплатена ел. енергия до датата на предявяване на исковата молба в съда, възлизащо на 1 041,93 лв. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски.

С уточняваща молба от 07.06.2023 г. ищецът сочи, че Затворът – Варна има 1 разкрита партида от електроразпределителното дружество за отчитане на консумираната ел. енергия от всички сгради на Затвора – Варна, вкл. ведомствения блок, в който се намира ползваното от ответника ведомствено жилище. Консумираната ел. енергия се отчитала с по електромер на Затвора – Варна, за което ежемесечно се издавали фактури към Затвора – Варна, който плащал към електроразпределителното дружество задълженията си за ел. енергия. Твърди се, че ведомствените жилища нямат собствен електромер и нямат абонатен или клиентски номер, като във всяко имало поставен контролен електромер, по който енергетикът на Затвора – Варна снемал показанията всеки месец и ги предавал в счетоводството на затвора. В счетоводството на последния се издавала фактура, чрез която се префактурирала изразходваната от всеки наемател ел. енергия, въз основа на показанията от контролния електромер по цената за 1 kWh, взета от месечната фактура на електроразпределителното дружество.

В съдебно заседание, проведено на 15.06.2023 г., процесуалният представител на ищеца пояснява, че в исковата молба е допусната техническа грешка и наетото от ответника жилище е апартамент № 7, а не № 8. Излага и твърдения, че падежът на задължението за заплащане на ел. енергията е заложен в основната фактура, която е издавана от електроразпределителното дружество към Затвора Варна, т.е. 40 дни от датата на издаване на фактурата, поради което падежът за заплащане на потребената от ответника електроенергия е 40 дни от датата на префактурирането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. М. Ц. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага се, че според твърденията в исковата молба ответникът е бил наемател на ап. 8 на посочения адрес, а е представен договор за наем за ап. 7. Сочи се, че за периода на ползване от ответника на ведомствено жилище от 2008 г. до 2020 г. са издавани фактури за потребена от него ел. енергия и за ап. 7 и ап. 8, поради което не става ясно за кой точно електромер се отнасят показанията за потребена и незаплатена ел. енергия, както и че в този период не е било извършване отчитане на ел. енергията в негово присъствие. Поддържа се, че електромерите за двата апартамента са били контролни към общия електромер, който се намирал в сградата на Затвора Варна (или трафопост), отделно от жилищната сграда, а заплащаната ел. енергия не е била за реално отчетената на контролния електромер на жилището, ползвано от ответника. По тази причина част от фактурите за продажба на ел. енергия са били издавани за ап. 7, а друга част за ап. 8, с посочен потребител и за двата апартамента ответника. Навежда се довод, че вероятно месечното отчитане на потреблението е извършвано като от общия електромер са приспадани показанията на контролните, което е довело до неточно и некоректно отчитане и определяне на задълженията. Твърди се, че ответникът е заплатил изцяло потреблението за ел. енергия, записано като показание в предавателно-приемателен протокол от 06.03.2020 г. Излага се, че към исковата молба не са представени доказателства, от които да се установи какви са показанията на електромера на обитаваното от ответника жилище, на кое от двете жилища са записаните показания към датата на предаване на имотa, както и по какъв начин е отчетено количеството ел. енергия за дневна-нощна тарифа и по каква единична цена за киловат/час се претендира заплащането. Оспорва се правото на ищеца да продава електроенергия. Релевира се възражение за погасяване по давност на претендираните вземания с изтичане на тригодишния давностен срок. В този смисъл моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото договор за отдаване под наем от 26.02.2008 г. се установява, че ищецът е предоставил на ответника Л. М. Ц. за временно ползване ведомествено жилище, находящо се в ***, представляващо апартамент № 7, срещу насрещното задължение на ответника да заплаща наемна цена от 37 лв. и фактическите 2 експлоатационни разходи. В чл. 7 от договора страните са уговорили, че наемателят се задължава да заплаща всички консумативни разходи, свързани с ползването на апартамента, като ел. енергия, топлоенергия, вода, данък сгради, такса смет и др.

Съгласно раздел IV, чл. 11 договорът се сключва за срок от 3 години, с клауза за продължаване за неопределен срок в случай на изтичане на посочения срок.

Според разпоредбата на чл. 12 от договора за наем същият се прекратява по взаимно съгласие, едностранно с писмено предизвестие до другата страна, направено в двумесечен срок преди датата на изтичане на срока, едностранно без предизвестеие от наемодателя при неплащане на две наемни вноски или при погиване на вещта.

Приобщени към доказателствния материал по делото са Нотариална покана от 21.01.2020 г. и разписка от 27.01.2020 г., от които е видно, че на 27.01.2020 г. ответникът е известен от ищеца за прекратяването на наемното правоотношение с изтичане едномесечен срок от получаване на поканата поради системно незаплащане на разходваната от него електроенергия, остойностена към датата на поканата на сумата в размер на 3240,28 лв.

Между страните е подписан двустранен предавателно-приемателен протокол от 06.03.2020 г. (л. 12 от делото), с който удостоверяват извършването на фактическото предаване от наемателя и приемане от наемодателя на процесния имот. От съдържанието на протокола се установяват показанията на измервателните уреди към датата на връщане на наетата вещ, а именно: електромер с показания - 1/дневна 3198 и 2/нощна 64288; водомер ст. вода – 00447.

Приложена по делото е обратна разписка по пратка № ИД PS 9009 006VIP 7 на „Български пощи” ЕАД, от която е видно, че ответникът е известен за издадено от ищеца Потвърждение на разчети № 266/28.01.2022г., с което на ответника се посочва, че задължението му за потребена и незаплатена ел. енергия към 31.12.2021 г., заведено в счетоводните регистри на Затвора - Варна е в размер на 3346,07 лв. Изпратено към ответника е било и подобно писмо на 19.12.2019 г. за сумата от 3199,16 лв., без посочен период на дължимост, като пратката е останала непотърсена (л. 15 от делото).

Потвърждение на дълга от страна на ответника не е направено.

Представени от ищеца са издадени от него към ответника фактура за продажба от 12.02.2020 г. на стойност 105,79 лв. – разход за ел. енергия за м. януари 2020 г., с посочен срок за плащане от ответника – 12.02.2020 г., фактура от 09.01.2020 г. на стойност 41,12 лв. – разходвана електроенергия за м. декември 2019 г., с посочен срок за плащане – 09.01.2020 г., фактура от 11.12.2019 г. на стойност 85,02 лв. – разходвана електроенергия за м. ноември 2019 г., със срок на плащане – 11.12.2019 г., фактура от 12.11.2019 г. на стойност 95,30 лв. – разходвана електроенергия за м. октомври 2019 г., със срок на плащане – 12.11.2019 г., фактура от 15.10.2019 г. на стойност 92,72 лв. – разход на електроенергия за м. септември 2019 г., със срок на плащане 15.10.2019 г., фактура от 12.09.2019 г. на стойност 37,47 лв. – разходвана ел. енергия за м. август 2019 г., със срок на плащане – 12.09.2019 г., фактура от 12.08.2019 г. на стойност 60,82 лв. – разходвана електроенергия за м. юли 2019 г., със срок на плащане – 12.08.2019 г., фактура от 11.07.2019 г. на стойност 71,26 лв. – разходвана ел. енергия за м. юни 2019 г., със срок на плащане – 11.07.2019 г., фактура от 25.06.2019 г. на стойност 89,09 лв. – разходване електроенергия за м. май 2019 г., със срок на плащане – 25.06.2019 г., фактура от 23.05.2019 г. на стойност 26,38 лв. – разходвана електроенергия за периода 23.04.2019 г. – 30.04.2019 г., със срок на плащане – 23.05.2019 г. и фактура от 22.05.2019 г. на стойност 2641,11 лв. – разходвана електроенергия за периода от 31.01.2018 г. до 22.04.2019 г.

Приобщени към доказателствения материал по делото са представени от ответника 10 бр. фактури, издадени от Затвора – Варна към ответника в периода 2013 г.

– 2018 г., в част от които ответникът е посочен с адрес – ап. 8.

Във връзка с твърдението на ищеца, обективирано в уточнителна молба от 3

07.06.2023 г., че ведомствените жилища не притежават собствен електромер, съответно абонатен или клиентски номер, ищецът представя фактури за периода от 30.04.2019 г. до 31.01.2020 г., издадени от доставчика на енергийни услуги „Гранд Енерджи Дистрибюшън” ЕООД и задължено лице Затвор Варна ГД Изпълнение на наказанията за консумираната енергия от всички сгради на Затвора – Варна.

Изяснява се от приложената „Справка консумирана електроенергия наемател Л.

М. Ц.“, издадена от Затвора гр. Варна (л. 59 от делото), че последният е начислил задължения за електроенергия на ответника, съотвестващи на префактурираните такива от ищеца в горепосочените фактури, в общ размер на 3346,07 лв., от които в исковия период попадат начисленията за периода м. май 2019 г. – м. януари 2020 г. общо за сумата от 678,58 лв., като задължения за периода от м. януари 2018 г. до м. април 2019 г. са извън предметния обхват на настоящия правен спор, а за периода след м. януари 2020 г. до датата на освобождаване на наетото жилище от ответника – 06.03.2020 г. не са представени фактури, издадени нито от ищеца, нито от електроразпределителното дружество.

Представени са Протокол от 14.01.2020 г. и Заповед № 18/13.01.2020 г., според които определена комисия от Затвора гр. Варна в състав стоковед, енергетик и техник строителство и архитектура е установила поредността на апартаментите и съответстващите им електромери във вход „Б“ на ведомствено жилище, намиращо се на бул. „Хр. Смирненски“ № 19 в гр. Варна, които електромери следват поредността на апартаментите, като към датата на проверката – 14.01.2020 г. единственият електромер, отчитащ разход на ел. енергия е този към апартамента на ответника.