Определение № 3334 от 22.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6672/2025
- Вид
- Определение № 3334
- Подписан
- 22.10.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- Виктор Бисеров Чаушев, Анна Кофинова, Емилия Атанасова Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3334 гр. София, 22.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Виктор Б. Чаушев
Членове:
Емилия Ат. Колева
Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20251100606672 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 270, ал. 4 от НПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. М.Д. - служебен защитник на подсъдимия А. Р. С., срещу определение от 08.10.2025 г., постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 10324/2023 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, с което на основание чл. 66, ал. 1 НПК е изменена мярката за неотклонение (МНО) на подсъдимия от „подписка“ в „задържане под стража“.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Сочи се, че действително подсъдимият не се е явил в последното проведено по делото открито съдебно заседание, но съдът е пропуснал да съобрази цялостното му процесуално поведение. В тази връзка се обръща внимание, че до този момент подсъдимият не е ставал причина за отлагане на делото, като се е явявал във всички заседания. Сочи се, че съдът не е предоставил възможност на подсъдимия да представи доказателства за естеството на причината, която е наложила неявяването му. Изложени са доводи, че съдът не е установил дали подсъдимият е нарушил изпълняваната МНО „подписка“. Формулирано е оплакване за липса на мотиви на обжалваното определение. Сочи се, че липсват данни, които да обуславят извод за наличие на опасност подсъдимият да се укрие. Развити са съображения за необоснованост на наложената МНО „задържане под стража“.
Направено е искане за отмяна на атакуваното определение.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:
1
Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК, като разгледано по същество, същото е основателно. Съображенията за това са следните:
С обвинителен акт, внесен в Софийския районен съд на 26.07.2023 г., Софийската районна прокуратура е повдигнала на подсъдимия А. Р. С. обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 195, ал.
1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Към датата на внасяне на обвинителния акт спрямо подсъдимия е била изпълнявана мярка за неотклонение „подписка“.
Въз основа на внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 10324 по описа за 2023 година на СРС, НО, 8-ми състав.
С разпореждане от 15.08.2023 г., получено лично от подсъдимия (л. 23, СРС) съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2023 г., като е указал на подсъдимия, че присъствието му в съдебно заседание е задължително на основание чл. 269, ал. 1 от НПК.
С протоколно определение от 02.04.2024 г., постановено по реда на чл.
248, ал. 1, т. 6 НПК, съдът е потвърдил действащата спрямо подс. С. мярка за неотклонение „подписка“.
По делото към настоящия момент са били проведени общо единадесет открити съдебни заседания – на 24.10.2023 г., 05.12.2023 г., 27.02.2024 г., 02.04.2024 г., 22.05.2024 г., 25.09.2024 г., 22.10.2024 г., 27.11.2024 г., 01.04.2025 г., 18.06.2025 г., 08.10.2025 г. Във всички от тях без последното подсъдимият С. се е явил.
За проведеното последно открито съдебно заседание – на 08.10.2025 г., подсъдимият С. е бил редовно уведомен от предходното заседание, но въпреки това не се е явил, като не е уведомил съда за причините за отсъствието си.
Назначеният му служебен защитник – адв. М.Д., е посочила, че няма контакт с него и не знае къде е същият. Предвид това и като е съобразил, че явяването на подсъдимото лице в съдебно заседание е задължително, първоинстанционният съд не е дал ход на делото и го е отложил за разглеждане на 19.11.2025 г. В същото време съдът е намерил, че предвид липсата на доказателства за наличие на уважителна причина за неявяването на подсъдимия в заседанието, на основание чл. 66, ал. 1 НПК действащата спрямо него МНО „подписка“ следва да бъде изменена в МНО „задържане под стража“.
Настоящият съдебен състав отчете, че подсъдимият А. Р. С. е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност, представлява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години.
Същото обуславя задължителното присъствие на подсъдимия в съдебните заседания съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК, респективно неявяването му без 2 наличието на уважителна причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните органи за това, би могло да бъде санкционирано от съда на основание чл. 66, ал. 1 НПК чрез изменение на мярката му за неотклонение в по-тежка.
Настоящият въззивен съдебен състав е на мнение, че действително е налице основание за приложението на чл. 66, ал. 1 НПК, доколкото подсъдимият не се е явил в съдебно заседание, за което е бил редовно уведомен, като не е посочил причина за неявяването си. Следва обаче да бъде съобразено, че утежняването на процесуалното положение на подсъдимия не е самоцел на мярката за неотклонение, която се изпълнява спрямо него. Дори когато става въпрос за приложението на санкционната последица на чл. 66, ал.
1 НПК, следва да се държи сметка, че мярката за неотклонение трябва да отговаря на общото изискване на чл. 57 НПК, съгласно която разпоредба мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
В настоящия случай въззивният съд намира, че такива опасности не са налице. Подсъдимият е неосъждан, тъй като за извършените от него престъпления съгласно справката му за съдимост същият е реабилитиран по право. Не е налице и опасност от укриването му, защото същият е с установен по делото адрес, на който е бил редовно призоваван както в досъдебното производство, така и в съдебното такова, като всеки път се е явявал своевременно пред съответния орган. В този смисъл основателен се явява доводът на защитата, че до момента подсъдимият е проявил добросъвестно процесуално поведение. Предвид това настоящият съдебен състав счита, че определената от първоинстанционния съд мярка за неотклонение „задържане под стража“ се явява несъответна на наличните по делото данни за личността и поведението на подсъдимия, като подходяща да изпълни целите по чл. 57 НПК продължава да бъде мярката за неотклонение „подписка“.
Въззивният съдебен състав е на мнение, че е следвало да бъдат положени процесуални усилия от страна на СРС да призове подсъдимия за следващото съдебно заседание, като при призоваването му бъдат събрани данни дали същият пребивава на адреса си, съответно да се изясни дали е била налице уважителна причина за неявяването му в последното заседание. Едва след изясняването на посочените обстоятелства би могло да се направи обоснован и категоричен извод дали подсъдимият се укрива, като извод в обратен смисъл понастоящем се явява преждевременен. Нещо повече, присъствието на подсъдимия в съдебното заседание може да бъде осигурено и чрез прилагането на друг процесуален способ, като бъде постановено принудителното му довеждане.
По гореизложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че контролираният съдебен акт е неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а жалбата на подсъдимия – уважена.
3
По тези мотиви и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.
4 НПК, Софийски градски съд, НО, XV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 08.10.2025 г., постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 10324/2023 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, с което на основание чл. 66, ал. 1 НПК е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия А. Р. С. от „подписка“ в „задържане под стража“.
ДА СЕ ОСВОБОДИ незабавно подсъдимият А. Р. С., ЕГН **********, в случай че е задържан, освен ако се задържа на друго законово основание .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на СДВР, отдел „Противодействие на криминалната престъпност“, сектор „Издирване“ за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4