Решение № 87 от 10.06.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Велико Търново, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000391 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД.

С Решение № Р-114/ 27.08.2021 г., постановено по т.д. № 16/ 2019 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр.

София, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на ищцата Й. Й. А., ЕГН**********, с постоянен адрес в гр. Велико Търново, сумата 40 393,06 лева, платена без основание по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 37367/ 12.05.2008 г., вследствие валутна разлика между швейцарски франк и български лев, за периода 10.02.2014 г. – 11.11.2014 г. и сумата 12 308,84 лева – лихва за забава върху присъдената главница за периода от 21.01.2016 г. до 20.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.01.2019 г. до окончателното изплащане; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищцата направените разноски в размер на 2 113,29 лева за заплатена държавна такса;

1

200 лева – за възнаграждение за вещо лице и 4 222 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Недоволен от постановеното Решение, ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат С.Ц. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба.

Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Твърди се, че съдът е нарушил нормите на чл. 143, т. 10 и на чл. 145 от ЗЗП приемайки в решението си, че конкретни клаузи на договора за банков кредит са неравноправни.

Твърди се също така, че е нарушен чл. 235, ал. 2 от ГПК, съгласно която разпоредба решението трябва да се основава на приетите за установени, т.е. за доказани по делото обстоятелства. Твърди се и че решението е необосновано, защото фактическите изводи на съда не могат логически да се изведат от доказателствата по делото. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло. Претендират се направените разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба. Изразено е становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че правилно в решението е установена нищожността на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора за банков кредит, като са изложени съображения в тази насока и е цитирана съдебна практика. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се разноски.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.

№ 707/ 23.01.2019 г., от ищцата Й. Й. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Велико Търново и съдебен адрес в гр. София, срещу ответника 2

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр. София, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника е сключен Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 37367/ 12.05.2008 г., с предмет – кредит от 100 000 лева, като банката предоставила сумата по специално открита за целта сметка. Въпреки че сумата по кредита е уговорена и предоставена в лева, за погасяването му банката изисквала и събирала суми в швейцарски франкове, изчислени по курс към датата на плащане като по този начин, с оглед покачване курса на швейцарския франк спрямо лева, платените през процесния период суми надвишават дължимите суми в лева с валутните разлики от промяната на курса. Ищцата твърди, че платените валутни разлики при преизчисляване на кредита в швейцарски франкове не се дължат от нея и ответникът се е обогатил неоснователно с тези суми. Иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 40 393,06 лева, с която неоснователно се е обогатил през периода от 10.02.2014 г. до 11.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането, като сумата е събрана въз основа на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора за банков кредит, които са нищожни като неравноправни, на основание чл. 26 от ЗЗД, във връзка с чл.

146 и чл. 143 от ЗЗП. Иска се също така съдът да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 40 393,06 лева, за периода от 21.01.2016 г. до датата на исковата молба, възлизащо на сумата 12 308,64 лева.

Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано т.д. № 16/ 2019 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 17.10.2019 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат А.Г. от АК – гр. София е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискала от съда да уважи исковете, като в представените писмени бележки са изложени доводи за основателността им.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете с възражения за липса на неравноправност на процесните клаузи от договора и липсата на покана за доброволно изпълнение до длъжника, като в представените писмени бележки е изложил подробни доводи за 3 неоснователността на исковете.

От фактическа страна се установява следното:

С доклада си по делото съдът е допуснал представените с исковата молба и отговорът на исковата молба писмени доказателства. Видно от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 37367/ 12.05.2008 г., сключен между ответната банка и ищцата е, че банката е предоставила на ищцата кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарски франкове на 100 000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. В чл.

6, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че погасяването на кредита ще се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/ или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в евро или в лева по своите сметки в банката, погасяването може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие. В чл. 22 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен, че превалутирането може да има за последица повишаване размера на размера на дължимите погасителни вноски по кредита в лева, като напълно поема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, като и да поеме всички вреди, както и че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл, и правните последици от разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора.

Съдът е допуснал по делото извършването на съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/, като в изготвеното заключение вещото лице Теодора Генова Бойчева е отговорило на поставените му от страните задачи. В о.с.з. на 11.03.2021 г. вещото лице е било изслушано, заявило е че подържа заключението, като не са му били зададени въпроси и заключението не е било оспорено от страните, и е прието от съда.

По делото съдът е допуснал до разпит двама свидетели.

При тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

4

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и отчасти правилно.

За да е налице съставът на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ГПК, следва да се установи по делото обогатяването на ответника за сметка на ищцата, както и липсата на правно основание за това.

От наименованието на сключения между страните по делото Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 37367/ 12.05.2008 г., както и от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от него се установява, че банката е сключила договор с физическо лице, предоставяйки му банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, а за закупуване и довършване на апартамент в гр.

Велико Търново, поради което въззивният съд приема, че ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В качеството си на потребител ищцата твърди, че клаузите на чл. 6, ал.

2 и чл. 22 от договора за банков кредит са неравноправни по смисъла на чл.

143 от ЗЗП. В чл. 1 от визираната разпоредба е посочено, че неравноправна клауза в договор с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, и потребителя.

В клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора за банков кредит е посочено, че погасяването на кредита може да се извършва в евро или лева след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева, както и че кредитополучателят е запознат с валутния риск при това превалутиране и е съгласен да го поеме. Тези клаузи се намират в типов договор, сключван от банката с всеки потребител на банков кредит, поради което не са уговорени индивидуално. Въззивният съд приема, че клаузите са неравноправни, защото не дават достатъчно информация на кредитополучателя за съществуващия валутен риск при превалутирането – информацията в тях не е конкретна, а много обща и в такъв смисъл тези договорни клаузи не са съставени на ясен и разбираем език, при положение че в информационните си брошури за сключване на банков кредит в швейцарска валута банката твърди, че процесния кредитен продукт позволявал много по евтино финансиране при минимален валутен риск, като такова поведение на банката може да се 5 характеризира като подвеждащо, заблуждаващо, т.е. недобросъвестно. В отговора на задача 14 от заключението по допуснатата ССЕ вещото лице прави извод, че въз основа на динамиката на курса на швейцарския франк на международните пазари в периода 2005 г. – 2008 г., както и на база данните за глобална икономическа криза, е било очаквано и предвидимо да се прогнозира повишение на курса на швейцарския франк на международните пазари спрямо еврото и лева след месец май 2008 г.

Като неравноправни, клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора за банков кредит са нищожни и не пораждат правно действие.

В отговора на задача 1 от заключението си по допуснатата от съда ССЕ, вещото лице Теодора Бойчева е направило извод, че сумата, включваща главница, лихва, такса за управление и други разходи /по актуален ПП/, събрана от банката по договора за кредит под формата на валутни разлики за периода от 10.02.2014 г. до 11.11.2014 г., представляваща разлика между стойността в лева на платените вноски по курс на швейцарския франк към датата на плащане и стойността в лева на платените вноски по курса на швейцарския франк към датата на преизчисляване кредита от банката от лева в швейцарски франкове, е в размер на 40 534,38 лева, като е изготвена и съответната таблица. В отговора на задача 2 вещото лице е направило извод, че законната лихва върху сумата 40 534,38 лева за периода 21.01.2016 г. – 21.01.2019 г. е в размер на 12 353,56 лева. В отговора на задача 3 вещото лице е направило извод, че при отпускане /усвояването/ на процесния кредит по договора за кредит, банката не е ползвала финансов ресурс в швейцарски франкове/CHF/. Усвоената сума в CHF е превалутирана служебно в лева и е преведена по сметка на кредитополучателя, водена в лева.