Решение № 30 от 15.02.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Велико Търново, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000238 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260015 от 30.03.2021г. по т.д. № 21/2020 г., поправено с решение от 4.06.2021г. по същото дело, Ловешкият окръжен съд е отхвърлил предявеният от Р. Т. Р. от гр. София, против „Петрешко Агро“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.

Дерманци, чрез управителя И. П. И., иск за обявяване на окончателен по реда на чл. 19, ал.3 от ЗЗД на предварителния договор за покупко-продажба на колесен трактор марка: МТЗ, модел: 952, рег. № С13***, рама № 90910235, двигател № 854852, цвят червен, инкорпориран във фактура № **********/27.09.2018 г., издадена от ЗП „Р. Т. Р.“ и получена от „Петрешко Агро“ ЕООД, с продавач ЗП Р. Т. Р., с идентификационен номер ********** за цена в размер на 40 800 лв. с ДДС, като бъде осъдено „Петрешко Агро“ ЕООД в двуседмичен срок от влизане в сила на решението да му заплати сумата 40800 лв., на основание чл. 362, ал.1 от ГПК, както и мораторна лихва в размер на 1 983 лв. за времето от 2.07.2019 г. до завеждане на настоящото дело, законна лихва върху цената на трактора от датата на завеждане на делото до окончателното заплащане на цената, а също така и разноските по прехвърляне собствеността върху колесния трактор, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от Р. Т. Р. против „Петрешко Агро“ ЕООД, на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Петрешко Агро“ ЕООД 1 да върне на Р.Р. колесен трактор, марка МТЗ, модел 952, с посочени рама и двигател, като неоснователен и недоказан.

Отхвърлен е и предявеният от Р. Т. Р., против „Петрешко Агро“ ЕООД, иск за заплащане на обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на процесния колесен трактор за периода 27.09.2018 г. до датата на предявяване на иска – 31.01.2020 г., в размер на 30 000 л. на основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.

С решението е отхвърлен предявеният от Р. Т. Р., против „Петрешко Агро“ ЕООД, иск за заплащане на основание чл. 45, вр. чл. 55, ал.1 от ЗЗД на обезщетение за вреди, нанесени на трактора в размер на 20 000 лв., респективно на основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за погиване на вещта в размер на цената на трактора, в размер на 40 800 лв., заедно с платения ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан. С решението Р. Т. Р. е осъден да заплати на „Петрешко Агро“ ЕООД разноски за настоящата инстанция в размер на 2254 лв., от които 1754 лв. адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.

78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 250 лв. депозит за вещо лице.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ищеца по делото Р. Т. Р. от гр.

София, чрез адв. Н.С.. Жалбоподателят не е доволен от решението в частите му, с които са отхвърлени исковете, предявени при условията на евентуалност. Моли да се отмени решението в обжалваните му части и да се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените при условията на евентуалност искове, като се присъдят сторените разноски по делото. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваните му части е неправилно. Съдът не обсъдил събраните по делото доказателства и пропуснал да направи следващия се от тях извод, че процесния трактор безспорно се е намирал в държане на ответника и не е взел предвид обстоятелството, че по делото нито се твърди, нито се установява, че е бил върнат на ищеца. Поддържа се довод, че след като вещта е била във властта на ответника и не е била върната на ищеца, то ответникът носи отговорност и е длъжен да върне вещта или да заплати обезщетение за нея.

Жалбоподателят счита, че ако съдът е преценил поотделно и в цялост всички събрани по делото доказателства, е щял да приеме, че към 27.09.2018 г. тракторът е бил предаден на ответното дружество, както и че същият се е намирал у него и към 5.06.2019 г., видно от писмото на ОД „Земеделие“ и към датата на изпращане на „Уведомление за прекратяване на договорена сделка за прехвърляне на МПС“ от 10.06.2019 г. и „Покана за доброволно изпълнение“ от 11.06.2019 г., като ответникът го е държал без основание.

Установявайки тези обстоятелства, съдът е следвало да осъди ответника да го върне на ищеца, или да му плати неговата равностойност, както и обезщетение за невъзможността на ищеца да го ползва. Моли съдът да има предвид, че по делото е установено, че жалбоподателят е закупил процесния трактор за сумата от 41 300 лв. без ДДС /49 560 лв. с ДДС/, видно от представения договор за покупко-продажба, както и че по делото е 2 установено, че обезщетението за лишаване на жалбоподателя от ползването на трактора за времето от 27.09.2018 г. до завеждане на делото е в размер на 33 431.84 лв., както и мораторна лихва 2413.98 лв., видно от приетата по делото експертиза на вещото лице Христина Димитрова. Жалбоподателят моли да се уважат евентуално предявените искове изцяло, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

От ответника по въззивната жалба „Петрешко Агро“ ЕООД с. Дерманци, чрез адв.

Х.Б., е постъпил писмен отговор, в който заема становище, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована. Моли решението да бъде потвърдено и да се остави без уважение подадената въззивна жалба от Р.Р.. Претендира да бъдат присъдени направените от „Петрешко Агро“ ЕООД разноски по делото пред двете съдебни инстанции, включително и заплатеното адвокатско възнагражде ние.

Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказател ствата по делото, приема за установено следното:

Пред Ловешкия окръжен съд е предявен от Р. Т. Р. от гр. София против „Петрешко Агро“ ЕООД с. Дерманци главен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на колесен трактор с посочена марка МТЗ, модел 952, рег. № С13***, рама № 90910235, двигател № 854852, цвят червен, за цена в размер на 40 800 лв. с ДДС, като бъде осъден „Петрешко Агро“ ЕООД в двуседмичен срок от влизане в сила на решението да му заплати сумата от 40 800 лв., на основание чл.

362, ал.1 от ГПК, както и мораторна лихва в размер на 1 983 лв. за времето от 2.07.2019 г. до завеждане на делото, законна лихва върху цената на трактора от датата на завеждане на делото до окончателното заплащане на цената, а също така и разноските по прехвърляне собствеността върху колесния трактор.

При условията на евентуалност са предявени и следните искове: за осъждане на ответника „Петрешко Агро“ ЕООД да му върне описания колесен трактор; да му заплати обезщетение за лишаването му от ползване на колесния трактор за времето от 27.09.2018 г. до завеждане на делото, в размер на 30 000 лв., както и законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на завеждане на делото до окончателното му плащане; за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за всички нанесени вреди на процесния трактор в размер на 20 000 лв., респективно за неговото погиване, в размер на 40 800 лв. – цената на трактора, заедно с платения от ищеца ДДС, заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на завеждане на делото до окончателното му заплащане.

От ответника на исковата молба „Петрешко Агро“ ЕООД, представлявано от управителя И. П. И., чрез адв. Х.Б., е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че никога не е водил преговори с ищеца за закупуване на процесния трактор, не е давал съгласие за закупуването му от името на търговското дружество, не е подписвал представената по делото фактура, не е получавал процесния трактор от ищеца, не е получавал нотариалните покани. На основание чл.193 ал.1 от ГПК оспорва истинността на представената от ищеца фактура от 27.09.2018г., като оспорва автентичността на документа и заявява, че не е подписан от него.

3

В срока за подаване на допълнителна искова молба от ищеца Р.Р. е постъпило становище, с което заявява, че изложените в отговора на ответника „Петрешко Агро“ ЕООД твърдения са неверни. Твърди, че адвокат Н. С.а, която го е представлявала в съдебни производства, е получила през юли 2019г. пратка по „Еконт“ с подател „Петрешко“ ЕООД, съдържаща плик с надпис Н. П., в който са се намирали два документа, отправени до негопокана за доброволно изпълнение и уведомление за прекратяване на договорена сделка за прехвърляне на МПС.

С допълнителния отговор ответникът посочва, че твърденията на ищеца в становището са неверни и представените с него документи са недопустими като доказателства, тъй като не представляват оригинален документ, а представените копие от писмо от адвокат Н. С.а, копие от плик на „Еконт Експрес“ с транспортен етикет с подател „Петрешко“ ЕООД и копие от плик на „Еконт Експрес с подател Н. С.а са неотносими по делото. Ответникът твърди, че управителят не е подписвал и не е изпращал от името на дружеството покана за доброволно изпълнение, както и уведомление за прекратяване на договорна сделка за прехвърляне на МПС. Прави искане на основание чл.183 от ГПК ищецът да представи оригиналите на представените от него документи, а ако не ги представи да бъдат изключени от доказателствата по делото.

От фактическа страна се установява следното:

По силата на Договор за прехвърляне на собственост върху техника към Договор за финансов лизинг № 15146912971/24.04.2015г., сключен на 13.12.2017г., „СожелизБългария“ ЕООД-клон Плевен прехвърля на ЗП Р. Т. Р. правото на собственост върху собствена на Сожелиз движима вещ, представлявала обекта/Лизинговата вещ/ на Договора за лизинг, а именно: Колесен трактор МТЗ-952, шаси 90910235, двигател 858452, рег. № ЕН 07***.

Видно е от Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, че като собственик на Колесен трактор МТЗ-952, червен, шаси 90910235, двигател 858452, рег.№ С13***, е регистриран Р. Т. Р..

Ищецът представя фактура № 000000016/27.09.2018г., по която ЗП Р. Т. Р. е доставчик, а получател е „Петрешко Агро“ ЕООД, за доставка на Колесен трактор Беларус МТЗ-952 шаси 90910235 двигател 858452 рег.№ С13*** на стойност 34 000 лв., а с ДДС 40800 лв. Като съставител на фактурата е посочен Р.Р., а като получил стоката И. И.. На фактурата срещу „Съставител“ и „Стоката получена“ са положени подписи. Видно от приложеното по делото платежно нареждане ищецът е заплатил на 12.10.2018г. на НАП сумата от 6800 лв. – ДДС за месец септември.

От заключението на назначената от първостепенния съд графическа експертиза, се установява, че подписът в графа „получаване на стоката“ във фактура № 16/27.09.2018г.

/индигирано копие/ не е копие на подпис изписан от лицето И. И.. От същата експертиза е видно, че ръкописният текст в индигираното копие на същата фактура, не е копие на ръкописен текст, който е изпълнен от лицето И. И..

4

На 25.05.2019г. ищецът Р.Р. е изпратил до ответното дружество нотариална покана, в която заявява, че по сключения между тях договор за продажба на Колесен трактор е следвало на 6.02.2019г. да се явят пред нотариус за подписване на договор, но на посочената дата представител на дружеството не се е явил и до момента цената на трактора по издадената фактура не е платена. С нотариалната покана ищецът поканва ответника на 21.06.2019г. да се яви в кантората на нотариус В. И. в гр.Луковит за да се подпише договор за продажба на Колесен трактор с рег.№ С13*** и незабавно след получаване на нотариалната покана да заплати цената на трактора. На 2.07.2019г. нотариалната покана е връчена, чрез залепване на уведомление.

Ищецът е отправил до ответното дружество и втора нотариална покана на 11.10.2019г., с която го кани на 19.12.2019г. да се яви в кантората на нотариус В. И. в гр.Луковит за да се подпише договор за продажба на Колесен трактор с рег.№ С13***, както и да заплати цената на трактора, съгласно фактура № 000000016/27.09.2018г. и мораторна лихва от 02.07.2019г. На 19.12.2019г. от нотариус В. И. е съставен констативен протокол, от който се установява, че на определената в нотариалната покана дата не се е явил представител на ответното дружество.

Разпечатката съдържа 39 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd70d28f-83b8-42bf-a344-82a65813be5b