Решение № 721 от 03.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Пазарджик, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20265220100462 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод искова молба от Л. М. Ц., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, бул. „*****, чрез пълномощник – адв. А. А. от АК Пазарджик, против „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл.

„Оборище“ № 13 Б, представлявано от С. Н. Т., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор за потребителски кредит № 234941/20.06.2025 г. е недействителен поради неточно посочено в него ГПР и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 234941/20.06.2025 г. В условията на евентуалност иска прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит № 234941/20.06.2025 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен от разстояние договор за потребителски кредит № 234941 на 20.06.2025 г., въз основа на който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 200 лева, със срок за погасяване 10 дни, лихвен процент по кредита 36% и ГПР 42,58 %, при обща дължима сума 201,60 лева. Посочва, че в погасителния план фигурира неустойка в размер на 27,74 лева, като по този начин общата дължима сума възлиза на 229,34 лева.

Твърди, че ответникът е начислявал неустойка на ежедневна база без значение от датата на падежа.

Сочи се също, че ищецът на 30.12.2025 г. платил сумата от 300 лева, а ответникът изпращал данни в ЦКР за забавените плащания по договора за кредит, които ще са вписани 1 пет години, ако не бъде прогласен договорът за кредит за недействителен. С изложеното обосновава правен интерес от предявяване на установителния иск.

Заявява също, че в договора се съдържа конструкция за задължение за предоставяне на обезпечение – чл. 17 раздел „Обезпечения“, която задължава потребителя в кратък срок от три дни да предостави обезпечение на договора. Предоставени са две възможности за обезпечение – физическо лице, което да отговаря на Общите условия, и да се задължи към кредитора за вземането му към потребителя, като кредиторът си запазва субективното право да откаже това обезпечение. Вторият вариант бил банкова гаранция за размера на задължението. В едната хипотеза кредиторът можел да отхвърли без мотиви обезпечението на физическото лице, а в другата хипотеза липсвало житейска логика да се осигури банкова гаранция, тъй като потребителят може да се обърне към банката за отпускане на кредит при по-добри условия. Изискванията било невъзможно да се изпълнят в дадения тридневен срок.

В този смисъл с въведеното съдържание на чл. 17 в договора кредиторът не е спазил изискването за добросъвестност чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и е довел до значително неравенство между страните, защото е поставил невъзможни условия за потребителя с пълното съзнание, че потребителят няма да ги изпълни.

По отношение на клаузата на чл. 27 от Договора за дължимост на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, посочва, че това е сигурен разход за потребителя и подобна уговорка противоречи на добрите нрави поради прекомерния характер на неустойката, която е отвъд обичайната функция на обезщетението при неизпълнение на задължение по договора. Счита, че тази клауза противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК е нищожна и излага съображения в тази насока.

Сочи, че кредиторът прехвърля собствената си отговорност да преценява кредитоспособността на потребителя, като го задължава с допълнителен разход, ако не предостави въпросното обезпечение, който разход не включва в ГПР в случай на неизпълнение.

Позовава се на решение на СЕС по дело С-714/22.

Счита, че включването на подобна клауза за неустойка при липса на обезпечение на вземане е скрито възнаграждение и по своята същност е договорна конструкция, чиято основна цел е облагодетелстване на кредитора. Кредиторът съзнателно конструирал словом клаузата, така че, ако бъде атакувана, да отпадне само тя по смисъла на чл. 19, ал. 5 във вр. с чл. 21 от ЗПК – да бъде обявена за нищожна, но без да бъде обявен договорът за недействителен. Тази договорна конструкция имала за цел да прикрие действителните разходи, които потребителят ще понесе, и да заобиколи санкционната норма на чл. 22 от ЗПК.

Твърди, че предвид недействителността на договора за кредит ответникът неоснователно се е обогатил за сумата от 100 лева, предмет на осъдителния иск.

Претендира разноски.

2

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от пълномощник – адв. А. А. от АК Пазарджик, който моли съдът да уважи исковите претенции в цялост.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит.

Твърди, че в случая нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. В случая неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем и ако се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните.

Заявява, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Твърди, че са спазени и всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по реда на който е сключен процесният договор.

Излага какво представлява процедурата и какви действия се извършват за кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора.

В случая още преди подписване на договора за заем кредитополучателят бил наясно с всички условия по него, като сам е избрал параметрите и условията му. Освен това в СЕФ се съдържала и детайлна информация за всички условия, в това число за дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита. Кредитополучателят е имал възможност на всеки етап от преддоговорните отношения да се запознае подробно с условията и да се откаже от сключването на договора. Също така при ответното дружество нямало данни ищецът да е поискал условията по процесното правоотношение да бъдат уредени по друг начин. Предвид това клаузите на договора се явявали индивидуално договорени с конкретния потребител и при добросъвестно договаряне от страна на кредитодателя.

Твърди, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 60.35% и ГПР, определен в процесния договор в размер на 32.92%, в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, т. е. изначално е невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Твърди, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора ставало 3 ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това било постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това.

По отношение на неустойката твърди, че същата била уговорена като санкция за неизпълнение в случай, че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл.

11, т. 18 от ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената неустойка и без никакви други отрицателни последици. Друга възможност за кредитополучателя било удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например.

Освен това съгласно уговореното неустойката се дължала само след изтичане на срока за обезпечение и само за периода, за който кредитът не е обезпечен. В тази връзка изрично било уговорено правото на потребителя да предостави обезпечение и на по-късен етап от действието на договора, като в момента, в който бъде осигурено обезпечение, неустойката спира да се начислява.

Посочва също, че условията за предоставяне на обезпечение били напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната и не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя.

В случая не била налице и нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП, като едновременно с това клаузите били уговорени и индивидуално с потребителя, ясно и точно са описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му.

Не оспорват, признават получаването на процесната сума, но твърдят, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли исковете в цялост.

4

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, а и от представените и приети по делото писмени доказателства - договор за потребителски кредит № 234941/20.06.2025 г., погасителен план към него, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Общи условия на договора на потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Лендиво“ ООД и потребителите, се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит № 234941 от 20.06.2025 г. под формата на паричен заем в размер на 200 лева при срок за погасяване – 10 дни, лихвен процент по кредита – 36 % и годишен процент на разходите – 32,92 %, при предоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 0,9% от стойността на сумата по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Ал. 2 на същата клауза гласи, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.