Решение № 31 от 27.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Бургас, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Бояна Л. Кузманова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело № 20242100201658 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 12 и следващите от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Образувано във връзка с изпратено от страна на съдебните органи на Федерална република Германия Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено във връзка с Рамково решение № 2008/909/ПВР на съвета на ЕС, от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, относно решаване на въпросите, свързани с приемането и изпълнението на съдебно решение на Областен съд Дрезден от 28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js 26002/23, влязло в сила на 06.10.2023г., с което на *** гражданин А. А. И., с ЕГН:**********, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години за престъпление, извършено на територията на ФРГ, в което е включено предварителното задържане и е посочена дата, на която наказанието ще бъде изтърпяно - 03.06.2026г.

Прокурорът изразява становище за постановяването на решение, с което да се признае и приеме за изпълнение присъдата, постановена от съда във Федерална Република Германия.

В производството пред съда осъденият А. А. И. не се явява, тъй като изтърпява наказание лишаване от свобода във Федерална Република Германия като делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл. 12, ал. 6 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Той е бил уведомен за наличието на производство за приемането и изпълнението на съдебното решение на Областен съд Дрезден от 28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js 26002/23. Ето защо в случая е налице е хипотеза на задължителна защита по чл. 12, ал. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Назначеният на И. служебен защитник адв.К.Янев предлага на съда да признае влезлият в сила съдебен акт, постановен от чуждата държава.

В производство пред Районен съд-Берлин на 14.08.2024г. осъденият А. А. И. е заявил, че не желае да бъде преместен в България за да изтърпи остатъка от наказанието си там, а желае да остане в Германия.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и условията за признаване и изпълнение, предвидени в ЗПИИСАННЛСМВЛС, намира за установено следното:

От страна на съдебните органи на Федерална република Германия е било изпратено от страна на Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено във връзка с Рамково решение № 2008/909/ПВР на съвета на ЕС, от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, относно решаване на въпросите, свързани с приемането и изпълнението на съдебно решение на Областен съд Дрезден от 28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js 26002/23, влязло в сила на 06.10.2023г., с което на *** гражданин А. А. И., с ЕГН:**********, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години за престъпление, извършено на територията на ФРГ, в което е включено предварителното задържане и е посочена дата на която 1 наказанието ще бъде изтърпяно -03.06.2026г. От изпратения от германските съдебни власти съдебен акт – заверен препис от решението на Областен съд Дрезден от 28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js 26002/23, придружен с Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено по образец съгласно приложение № 1, се установява, че решението на Областен съд Дрезден по дело 17 Kls 611 Js 26002/23 е постановено на 28.09.2023г. и е влязло в сила на 06.10.2023г., както и, че с него *** гражданин А. А. И., с ЕГН:********** е бил признат за виновен в извършване на престъпление – опит за особено тежко изнудване с грабеж, съгласно чл. 250, 253 и 255 от НК на ФРГ и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години. Удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е относимо към влезлия в сила акт – решение на компетентния орган на държава членка на ЕС, което представлява наказателна присъда на съд, с която е била ангажирана наказателната отговорност на *** гражданин А. И. и му е наложено наказание "лишаване от свобода", т. е. то представлява съдебен акт по смисъла на чл. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Този съдебен акт съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл.

4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и изискванията на приложение № 1 от *** ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Миграционните власти на ФРГ са отнели правото на И. да влиза и пребивава на федералната територия на Германия и са постановили забрана за влизане и пребиваване за срок от 7 години от датата на заминаване/експулсиране.

С решение от 11.09.2024г. 2-ри състав на Върховен областен съд-гр.Дрезден е решил да прехвърли по-нататъшното изпълнение на общото наказание лишаване от свобода за три години съгласно присъдата на Областен съд Дрезден от 28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js 26002/23, влязло в сила на 06.10.2023г. към Република България.

От записаното в обстоятелствената част на решението на Областен съд Дрезден от 28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js 26002/23 е видно, че на 21.01.2023г. около 19,10ч. на площад Amalie-Dietrch Platz 6 в гр.Дрезден А. И. решил да заговори *** гражданин Н.У. и със заплахи и насилие да му отнеме ценни вещи като за този цел го хванал и го повлякъл след себе си, впоследствие поискал да му даде пари или „трева“ и за убеждение и заплаха извадил нож от джоба на якето си. Пострадалият отблъснал ръката му и избягал.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че извършеното от А. И. престъпление съответства на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл.18,ал.1 от НК.

Посочено е че лицето се е явило лично на съдебния процес, в който е постановено решението.

Настоящият адрес на А. А. И., с ЕГН:********** в с.***, община Поморие, което определя и компетентността на Окръжен съд Бургас за признаване на съдебния акт.

Не са налице основанията за отказ от признаване на решението, предвидени в чл. 15 от Закона, а именно предоставено е пълно удостоверение по чл. 3 от Закона, лицето се намира на територията на издаващата държава, макар да не е дало съгласие. В същото време, И. е *** гражданин, има постоянно местоживеене в Република България. Признаването на съдебното решение няма да е в противоречие с принципа non bis in idem. Съдебният акт е постановен във връзка с деяния, които са престъпления и по българското законодателство. Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, И. не се ползва с имунитет, възрастта му е такава, че той представлява лице, което може да бъде наказателно отговорно, към момента на получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, съдебният акт е постановен в съдебен процес, на който осъденият е присъствал лично.

Видно от удостоверението, И. е осъден на три години „Лишаване от свобода“ следователно е налице хипотезата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, поради което остатъка от наложеното му от германския съд наказание лишаване от свобода следва да се търпи в България при първоначален общ режим.

В удостоверението е отбелязано, че към 30.10.2024. И. е бил изтърпял 515 дни лишаване от свобода от наложеното му общо наказание от 1094 дни. Съдът намира, че при изпълнението на наказанието в България следва да се приспадне изтърпяната от него в Германия част от наказанието "лишаване от свобода“ до фактическото му предаване, с крайна дата на изтърпяване на наказанието, посочена в удостоверението - 03.06.2026г.

С оглед изложеното, съдът счита, че са налице условията за признаване изпълнението на представеното влязло в сила решението на Областен съд Дрезден от 28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js 26002/23, , влязло в сила на 06.10.2023г., съобразно чл. 8 от Закона, поради което и на основание чл. 12 от Закона следва да се признае и изпълни наказанието на осъдения във вида, в 2 който е наложен от съда във Федерална Република Германия, без да се налага приспособяване на основание чл. 13 от Закона.

Предвид изложеното и на основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, СЪДЪТ РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение решението на Областен съд Дрезден, ФРГ, от 28.09.2023г. по дело 17 Kls 611 Js 26002/23, влязло в сила на 06.10.2023г., с което *** гражданин А.

А. И., с ЕГН:**********, роден на 25.06.1999г. в гр.Поморие, адрес: община Поморие, с.***, ул.*** №***, е бил признат за виновен в извършване на престъпление съгласно чл. 250, 253 и 255 от НК на Федерална Република Германия, съответстващо на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр с чл.18, ал.1 от НК на Република България, като деянието е било извършено от него на 21.01.2023г. на площад Amalie-Dietrch Platz 6 в гр.Дрезден, ФРГ, и за което му е наложено общо наказание "лишаване от свобода" за срок от три години /1094 дни/.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното общо наказание "лишаване от свобода" за срок от три години /1094 дни/.

ПРИСПАДА при изпълнението на наложеното на А. А. И. общо наказание от три години лишаване от свобода, предварителното задържане и изтърпяната от А. А. И. във Федерална Република Германия част от наказанието "лишаване от свобода" до фактическото предаване на лицето на българските компетентни власти.

Решението може да се обжалва и протестира в 14-дневен срок от днес пред АС Бургас.

След влизане в сила на решението преписи от същото да се изпратят на ОП Бургас, ВКП и на Министерство на правосъдието.

За решението да се уведоми изпращащият орган във ФРГ.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

3