Решение № 102 от 02.03.2023, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 102 гр.Плевен, 02.03.2023 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Катя

Арабаджиева

Членове:

Снежина Иванова

Виолета Николова при секретаря Веска Андреева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 31 описа на Административен съд - Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 707 от 22.12.2022 г., постановено по анд № 20224430201538/2022 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 647585-F654581 от 15.07.2022 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция“Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“в ЦУ на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр.с 8,чл.118,ал.4 от ЗДДС на М.П.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на шестстотин лева, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за това, че на 4.05.2022 г. при извършване на контролна покупка на 10 бр.баклави и 10 бр.пасти на обща стойност 50 лева, заплатени изцяло в брой от Н.Н.А. – СИП на М. П., не изпълнил задължението си да регистрира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство чрез което да се отчитат оборотите от извършени продажби. Г., който е приел плащането, не е издал ФКБ, нито друг документ, удостоверяващ плащането. При проверката е установено, че физическото лице извършва търговска дейност-продажба на захарни изделия, без да е изпълнило задължението си да регистрира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, чрез което да се отчитат оборотите от извършени продажби.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от юрисконсулт М.Ж. като пълномощник на Началник отдел „Оперативни дейности“ –В.Търново, в която сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че обжалваното наказателно постановление е издадено от наказващият орган, без да са събрани всички доказателства, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност, като физическо лице. Счита този довод на съда за неправилен, тъй като не са взети под внимание всички представени писмени и гласни доказателства. Сочи, че проверката е възникнала на база подаден сигнал, който е предоставен пред съда. Твърди, че М.Г. неколкократно е осъществявал продажба от личният си автомобил, без да издава касови бележки и в тези случаи същият укрива данъци, а реализира приходи. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП. Претендира разноски в размер от 150.00 лева. за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът Началника на отдел

„Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция “Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт Ж., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, претендира за отмяна на решението и потвърждаване на НП, прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът М.П.Г. не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от .упълномощения адвокат Г., в което излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че делото не е изяснено от фактическа страна-не е извършена проверка на представените писмени доказателства и на обясненията на санкционираното лице, че остатъкът от получаваната продукция е била продавана от наказаното лице с цел да си набави допълнителни доходи, както и не е установено дали към датата на проверката Г. все още е бил на трудов договор към фирмата-продавач на доставената стока. Моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за изясняване на фактическата обстановка, алтернативно-за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 4.05.2022г. във връзка с извършване на доставка на захарни изделия с автомобил „*****" с per. №***** на адрес гр. Плевен, ул. Дойран №160 е установено, че М.П.Г. като физическо лице извършва търговска дейност- продажба на захарни изделия, без да е изпълнило задължението си да регистрира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, чрез което да се отчитат оборотите от извършените продажби. При извършена контролна покупка на 4.05.2022г. в 13:30ч. на 10бр. баклави и 10 бр. пасти на обща стойност 50лв., заплатени изцяло в брой от Р.Н.А. - СИП на М.П.Г., който приел плащането, но не издал ФКБ, нито друг документ, удостоверяващ плащането. При проверката се установило, че лицето няма, не е изпълнило задължението си да регистрира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, чрез което да се отчитат оборотите от извършените продажби. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Установените факти и обстоятелства при проверката били документирани с ПИП № 0467091/04.05.2022г., ПИП № 0467099/16.05.2022г. и протокол №1681846/ 03.05.2022г., съставени на основание чл.110, ал. 4, във връзка с чл. Ш 50, ал. 1 от ДОПК. АНО приел, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта и с което на Г., на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС, била наложена глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка въззивният съд приел, че се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства - св. Радослав Никифоров - актосъставител и участник в проверката, св.Н. П., както и от приложените в преписката и приети от съда писмени доказателства. Съдът приел, че показанията на свидетелите, следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления, те са установили нарушението и са очевидци на същото. Според РС показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното, не са противоречиви и няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Съдът направил констатация, че самият жалбоподател не оспорва факта, че към момента на проверката не е притежавал ЕКАФП и не е издал касов бон, но считал, че това не е негово задължение.

Съдът изложил още съображения, че в хода на административно - наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Въззивният съд установил още от доказателствата по делото следното: От представените при проверката писмени доказателства и допълнително представени в съдебното производство установил, че Г. работи по трудов договор в „Едит 12“ ЕООД - Габрово като пласьор на стока за гр. Плевен срещу определено трудово възнаграждение, а по преценка на работодателя може да се изплаща и допълнително възнаграждение в зависимост от степента на изпълнение на трудовите задължения. „Едит 12“ ЕООД ползва по договор гараж под наем в гр.

Плевен, ул. „Лозенка“ № 2 за склад. Според длъжностната характеристика за заеманата от Г. длъжност продавач/пласьор/ неговите трудови задължения се състоят в обслужване на клиенти чрез представяне, офериране и продажба на продукти, произведени от работодателя, като продажбата се извършва на търговци в търговски обекти /магазини/. Пласьорът посещава и обслужва клиенти в своя район, като доставя до магазините им произвежданата от работодателя стока.

Приема парични суми, връща рестото, след като предостави на клиентите си издадената от работодателя фактура и касов бон за доставената от него стока в съответния търговски обект. Отчита дейността си пред прекия ръководител — управителя на дружеството, като съгласува наличните количества стоки в склада; информира за адресите на магазините, които е посетил; предава отчета от продажбите и дневния оборот в края на работния ден. Лек автомобил ***** с Per.

№ *****, с който е извършена доставката, видно от свидетелството за регистрация, е собственост на М.Г..

Съдът счел, че за да е осъществен състава на вмененото нарушение, следва за извършените продажба на стоки или услуги във или от търговски обект да не е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността. Според въззивния съд легалната дефиниция на понятието „търговски обект“ е дадена в §1 т.41 от ДР на ЗДДС : Търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

В случая контролните органи са приели, че личният автомобил на Г. е такъв търговски обект и че той е извършвал търговска дейност като физическо лице, т.е. от собствено име и за своя сметка, а не за сметка на работодателя си, откъдето за него произтича задължението по чл.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. като лице, извършващо търговска дейност чрез автомобила си да монтира, въведе в експлоатация и използва ФУ за отчитане на извършените продажби.

Съобразно събраните доказателства обаче съдът направил извод, че в случая Г. не е извършвал самостоятелна търговска дейност и за него не произтича такова задължение.

Сладкарските изделия, предмет на извършената продажба са предоставяни на Г. от работодателя му „Едит 12“ ЕООД - Габрово, който е производител на стоките и разполага със собствен склад на територията на гр. Плевен. Стоките се доставят по предварителна заявка на клиенти в магазинната мрежа, като Г. извършва продажби на произведените от работодателя му сладкарски изделия на търговци в търговски обекти /магазини/ като им доставя стоката чрез личния си автомобил, приема паричните суми от клиентите, за което им предоставя издадената от работодателя фактура и касов бон за доставената стока и по този начин се отчитат продажбите.

Той съгласува и отчита дейността си пред управителя на дружеството за продаваните стоки като съгласува наличните количества на стоки в склада; информира за адресите на магазините, които е посетил; предава отчета от продажбите и дневния оборот в края на работния ден. С оглед на тези данни, решаващият състав на съда счел, че извършваната от Г. дейност може да се определи като „разносна търговия“ - продажба на стоки извън търговския обект по предварителна заявка по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба № Н - 18/13.12.2006г. По аргумент от разпоредбата на чл. 25, ал.2 от наредбата направил извод, че при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.З /извършващо търговска дейност/ и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя : на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. Съдът приел, че в случая жалбоподателят не разполага с мобилно фискално устройство, а видно от трудовия му договор стоката следва да се придружава от издадена от неговия работодател фактура и касов бон. В случая доставените сладкарски изделия, произведени от „Едит 12“ ЕООД не са били придружени от такъв документ за регистриране на продажбата.