Определение № 208 от 16.02.2016, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 208 16.02.2016г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, Търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Окръжен съдия : Десислава Динкова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 287 по описа за 2015 година, за да се произнесе по реда на чл. 374, вр.чл.140 вр.чл. 146, ал.

1 от ГПК, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П.Б., гражданин на Ирландия, роден на *** год., чрез упълномощения адвокат Д., против „Сироко“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Перла“ №33, вх.А, ап.39, с ЕИК *********, представлявано от управителите Веселин Жеков и Николай Георгиев, и „Добринище ски“ ЕАД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Чайка“ №1, представлявано от изпълнителния директор Румен Димитров, за установяване по отношение на ответниците несъществуване на вземането на „Сироко“ ЕООД от „Добринище ски“ ЕАД в размер на 20 237,04 лв., включено в списък на приетите вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

Постъпили са отговори от „Сироко“ ЕООД и „Добринище ски“ ЕАД в н.

Преписи от отговорите са били връчени на ищеца с указание за възможността за подаване на допълнителна искова молба. В срока по чл.372 от ГПК е постъпила такава, подадена от адв.Д., като пълномощник на ищеца.

В срока по чл.373 от ГПК са подадени допълнителни отговори от ответниците.

При това положение, с оглед осъществената двойна размяна на книжа, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр.чл.140, вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Ищецът твърди в исковата си молба, че с решение №352/06.11.2014 год. по т..№293/2014 год. е открито производство по несъстоятелност на „Добринище ски“ ЕАД. Заявява се, че на 03.04.2015 год. синдикът на дружеството е обявил списък на приетите вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ, списък на приетите вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ и списък на неприетите вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ. Според ищеца, синдикът необосновано и неправилно е включил в списъка по чл.688 ал.1 от ТЗ вземане на „Сироко“ ЕООД в размер на 20 237,04 лв. с основание договор за заем от 23.10.2006 год., както и в списъка по чл.288 ал.3 от ТЗ вземане в неконкретизиран размер, представляващо законна лихва върху главницата от 20 000 лв. Ищецът твърди, че на 14.04.2015 год., в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ, подал писмено възражение заедно с друг кредитор „Лежър инвест“ ЕООД вх.№6970/16.04.2015 год., с което оспорил горните списъци. С определение №650/28.05.2015 год. по т.д.№293/2014 год. на БОС вземанията на кредитора били изцяло приети.

Ищецът твърди, че всички представени към молбата за предявяване на вземания от „Сироко“ ЕООД документи са неавтетнични, с недостоверно съдържание и недостоверна дата частни фиктивни, подправени и неверни документи. Излага подробни мотиви за свързаност на „Сироко“ ЕООД, „Бора 2002“ ЕООД и управителите Николай Георгиев и Веселин Жеков с длъжника и свързаните му лица Боян Бонев, Пепа Ингилизова, „Сънсет ризорт“ АД, „Агродивелъп“ ЕООД, Ноел Глин и пр. Твърди, че свързаните лица се уговарят във вреда на крадиторите си и като такива имат възможност бързо и лесно да сключват фиктивни сделки. Заявява, че договорът за заем и сключените анекси към него представляват именно фиктивна сделка между свързани лица, сключена с цел включване на „Сироко“ ЕООД в производството по несъстоятелност като кредитор. Заявява се, че договорът с приложенията представляват частни неавтентични и недостоверни документи, подписани привидно между свързани лица, които не следва да се ползват с доказателствена сила, тъй като с тях издателите злоупотребяват с цел да удостоверят изгодни за себе си факти и да извлекат финансова облага.

С допълнителна молба от 04.08.2015 год. заявява довод за погасяване на вземането по давност.

Постъпил е отговор на исковата молба от

„Сироко“ ЕООД чрез упълномощените адвокати Гагашева и Н.. Заявява се, че вземането на „Сироко“ ЕООД се основава на договор за заем от 23.10.2006 год., сключен между дружеството и „Добринище ски“ ЕАД, анекс от 22.10.2007 год. и анекс №2 от 20.10.2009 год. Ответникът се позовава на платежни документи за извършен банков превод и твърди, че от същите, както и от договора за заем и анексите, се установява дължимост на оспореното вземане. Заявява се, че първоначално е уговорена лихва в размер на 2% годишно, която е изменена с анекс от 22.10.2007 год. на 0,1% годишно, а с анекс №2 е променен падежът на задължението на 31.03.2012 год. Според ответника, от представеното банково извлечение се установява предоставяне на заемната сума еднократно на 23.10.2006 год. Твърди се, че до момента задължението не е платено. Ответникът счита, че изложените от ищеца твърдения срещу валидността на договора за заем са несъстоятелни и неверни и се позовава на реалния му характер, поради което намира, че сделката е била сключена при предаване на сумата по банков път на 23.10.2006 год. Позовава се на основанието, записано в платежния документ, а именно договор за заем. Счита, че с оглед предаването на сумата, изпълнени са били всички изисквания на закона за валидността и действителността на договора за заем и анексите към него. Намира доводът за погасяване на вземането по давност за неоснователен. Позовава се на изменението на договорната връзка, извършено с анекс №2/20.10.2009 год., с който падежът на задължението е изменен на 31.03.2012 год. Посочва, че молбата за предявяване на вземането е подадена на 10.02.2015 год., ето защо не е изтекла дори кратката тригодишна погасителна давност.

В отговора се изразява становище за невярност на твърдението за свързаност на сочените от ищеца лица, както и за неотносимост на горните обстоятелства към установителния иск по чл.694 от ТЗ, тъй като единствено в хипотезите на преферентните искове по чл.645, 646 и 647 от ТЗ свързаността на лицата е елемент от атакуваните сделки.

Заявява се, че всички, представени от

„Сироко“ ЕООД документи – договор за заем, анекси и банкови документи, са истински – автентични и верни. Твърди се в отговора, че за да приеме процесното вземане за основателно, синдикът се е позовал не само на представените от кредитора договори, но и на счетоводните книги на длъжника, от които е видно, че вземането на „Сироко“ ЕООД е осчетоводено в пълния му размер.

Постъпил е отговор и от длъжника в производството по несъстоятелност „Добринище ски“ ЕАД, с който се признава съществуването на вземането на „Сироко“ ЕООД в размер на 20 237,04 лв. – главница и лихва по договор за заем. Заявява се, че вземането произтича от договор за заем от 23.10.2006 год. и анекси към същия. Ответникът твърди, че вземането е било осчетоводено своевременно и представя извлечение от счетоводните си книги. Твърди, че всички документи са истински – автентични и верни. Счита, че оспорването им е недопустимо, тъй като документите и датите са достоверни по отношение на ищеца, последният не е трето лице по см.на чл.181 ал.1 от ГПК, доколкото макар и да не е участвал в съставянето им, не е лице, което черпи права от някой от издателите и би могло да бъде увредено от антидатирането на документа. Заявява, че не е налице свързаност по см.на §1 от ДР на ТЗ между него и другите лица, сочени от ищеца. Счита, че качеството свързаност може да бъде релевирано само в случаите на предявени преферентни искове по ТЗ.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че е налице неопровержима свързаност между двамата ответници, обоснована от официалните справки от ТР и ЕСГРАО.

По отношение на процесните договор за заем и анекси към него се заявява, че не са подписани от лицата, сочени като техни автори, не са подписани на посочените в тях дати, отразяват неверни факти и обстоятелства, че сумата от 20 000 лв. никога не е била предоставяна в заем при посочените условия и срокове, че съдържанието на документите е изцяло невярно, като че са съставени единствено с цел въвеждане на съда в заблуждение, че „Сироко“ ЕООД е кредитор на „Добринище ски“ ЕАД. По отношение на банковите документи – платежно нареждане и суифт се заявява, че нечетливи. За първия документ се посочва, че не е ясно от кого е издаден и подписан и в каква връзка, не се сочат автори и издатели, не е посочен номер или дата на документа, не отразява действително извършена транзакция. По отношение на втория документ се заявява, че е неотносим към настоящото производство, тъй като въпреки, че копието е неясно и размазано, се установява, че става въпрос за друга сума. По отношение на извлечението от сч.сметка 151 се заявява, че не се сочи издател и документът не е подписан.

Ищецът развива доводи, че във финансовите отчети за 2006 и 2007 год. са посочени задължения към свързани предприятия до 1 година, но графата за търговски и облигационни заеми е нулева, което означава, че дори и да са налице задължения към свързани предприятия, те не произхождат от договори за заем и не са предоставени като заеми. Посочва се, че след 2008 година графата за задължения до 1 година към свързани предприятия и предприятия в група е нулева, така, както е нулева и графата за задължения над 1 година. От това ищецът прави извод, че всички задължения към свързани и асоциирани предприятия и предприятия в група са били погасени, като не е налице задължение от 20 000 лв. Твърди се, че счетоводството на длъжника е било водено нередовно, съдържащата се в него информация е била манипулирана допълнително след предоставянето ѝ в НАП и не може да служи като доказателство. Заявява се, че ако са били нелице заемни правоотношения между ответните дружества, следвало е те да бъдат декларирани при свързани и асоциирани предприятия или предприятия в група, но действително не са. Заявява се, че от сключването на договора е изминал период от прибилизително 10 години, в който и двете страни са бездействали, твърденият анекс от 2009 година никога не е бил сключван, фактът, че ответникът не е декларирал задължения над 1 година явно доказвал, че такива не са били налице, най-малкото поради възможно противопоставяне на възражение за изтекла погасителна давност.

Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от „Добринище ски“ ЕАД в н. Заявява се отново, че длъжникът не е свързано лице с изброените в молбата трети лица. Твърди се, че така посочените лица не са „свързани лица“ по смисъла на §1 от ДР на ТЗ. Заявява се, че процесното вземане в размер на 20 237,04 лв. съществува, произтича от валидно сключен договор за заем с падеж 31.03.2012 год. и към момента сумата не е върната на заемодателя. Твърди се, че всички задължения са отразени надлежно в счетоводството му. Заявява се, че договорът за заем е подписан от лицата, посочени като негови автори, на посочената в него дата, отразява верни факти и обстоятелства и процесната сума е реално предоставена в заем при условията и в сроковете по договора. Твърди се, че сумата реално е постъпила в счетоводството на длъжника и отношенията заемодател-заемател са действителни. Заявява се, че процесният договор за заем има достоверна дата за ищеца, доколкото, макар и да не е издател, не е лице, което черпи права от някой от издателите и не би могъл да бъде увреден от антидатирането на документа. Заявява се, че анексите към договора са подписани от лицата, посочени като техни автори, на посочената в тях дати, и отразяват верни факти и обстоятелства.

Постъпил е писмен отговор на допълнителната искова молба от „Сироко“ ЕООД. Преповтарят се доводите за възникване на вземането. Заявява се, че доводът за погасяването му по давност е неоснователен, тъй като с анекс №2 падежът на задължението е променен на 31.03.2012 год., а вземането е предявено в производството по несъстоятелност на 10.02.2015 год. Твърди се, че трето за правоотношението лице не може да се позовава на погасителна давност, ето защо доводът за погасяване на вземането следва да се остави без разглеждане.