Решение № 15750 от 07.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15750 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц. Б. Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110117977 по описа за 2024 година

Предявен е иск за делба, във фаза на допускане на делбата.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдения, че притежават правото на собственост върху ½ ид.ч. от следните недвижими имоти: апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „З.Ф.“, блок № **************, с площ от 70,49 кв.м., както и от апартамент *****************, ****************, с площ от 43,55 кв.м., в съсобственост с П. В. Н.. В исковата молба са развити съображения, че съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство от Д.П.Т., починал на 12.02.2023г.

Ищците излагат доводи, че ответницата се е снабдила с Констативен нотариален акт № 56, том II, рег. № 16293, дело № 255/2023 г., по силата на който е била призната за собственик по наследствено на апартамент *****************, ****************, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Същите оспорват направените констатации в издадения в полза на ответницата нотариален акт, доколкото същата не била едноличен собственик на посочения имот, поради което считат, че актът следва да бъде отменен. Ищците навеждат твърдения, че страните не могат да се поделят доброволно.

При изложените фактически твърдения ищците молят съда да допусне до делба процесните имоти, апартамент № 10, с административен адрес: гр. София, ж.к. „З.Ф.“, блок № **************, с площ от 70,49 кв.м., и апартамент № 20, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр. София, с административен адрес: гр. София, ****************, с площ от 43,55 кв.м., при следните квоти: А. И. З. – ¼ ид.ч., Г. М. З. – ¼ ид.ч. и П. В. Н. – ½ ид.ч. Претендират отмяната на издадения в полза на ответницата Констативен нотариален акт № 56, том II, рег. № 16293, 1 дело № 255/2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Ответницата счита, че претенцията за делба на процесния имот, представляващ апартамент № 20, с административен адрес: *************************, е недопустима, тъй като по отношение на същия не е налице съсобственост с ищците.

Същата развива съображения, че ищците не са наследници на Д.П.Т.. В отговора се релевира възражение за изтекла придобивна давност по отношение на притежаваната от Д.П.Т. ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 10, с административен адрес: гр. София, ж.к. „З.Ф.“, бл. № 13, вх. „В“, ет. 3. Ответницата сочи, че е упражнявала фактическа власт върху същата в продължение на над десет години, считано от 16.12.1993г. до настоящия момент, при ясно и непротиворечиво манифестиране на намерението за своене на посочената част от имота.

В обобщение ответницата счита предявеният иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 20, с административен адрес: ************************* за недопустим. Моли съда да отхвърли като неоснователна претенцията на ищците за отмяна на Констативен нотариален акт за признаване правото на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 20, с административен адрес:

*************************.

С определение № 35213 / 25.08.2025г. Д. ********** Ц., Ц.нка В. Л., К. В. Ж., Д. Б. Д. и Т.

Б. В. са конституирани като ответници по гр. дело № 17977/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, на мястото на отв. П. В. Н..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища от 21.05.1983г., Д.П.Т. и П. В. Н. са придобили правото на собственост върху недвижим имот- апартамент- апартамент № 10, с административен адрес: гр. София, ж.к. „З.Ф.“, блок № **************, чрез правна сделкапродажба.

От представения н.а. № 34/ 26.09.1997г., т. LLXL, дело № 27425/ 1997г. се установява, че ************* е придобил правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 20, с административен адрес: *************************, чрез правна сделка- продажба.

Установява се, че ************* е починал на 12.10.2020г. и е оставил наследници по закон възходящите от първа степен Д.П.Т. и П. В. Н..

Установява се, че Д.П.Т. е починал на 14.02.2023г. и е оставил наследници по закон- К. Г.

З.- сестра. К. Г. З. е починала на 01.06.2016г. и е оставила наследници по закон низходящите от първа степен А. И. З. и Г. М. З..

С решение № 296/ 24.01.1994г. е прекратен брака между Д.П.Т. и П. В. Н..

От представения н.а. № 56/ 30.05.2023г., т. II, рег. № 16293, дело № 225/ 2023г. се 2 установява, че П. В. Н. е призната за собственик по наследство на недвижим имотапартамент № 20, с административен адрес: *************************.

При така установената фактическа обстановлка, съдът прави следните правни изводи:

Релевантните към предмета на делото са обстоятелствата има ли съсобственост между страните по отношение на процесните имоти, съответно какъв е дела на всеки от съсобствениците в имота.

Относно недвижим имот- апартамент- апартамент № 10, с административен адрес: гр. София, ж.к. „З.Ф.“, блок № **************:

Конкретиката на случая сочи, че Д.П.Т. и П. В. Н. са придобили правото на собственост върху недвижим имот- апартамент- апартамент № 10, с административен адрес: гр. София, ж.к. „З.Ф.“, блок № **************, чрез правна сделка- продажба. Продажбата на държавен имот по реда на чл. 120 и чл. 121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ административно правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент- договор. Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил.

При така установеното, съдът счита, че между страните е възникнал съсобственост, като имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Съгласно нормата на чл. 28 СК, при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Тъй като имотът е придобит по време на брака, чрез съвместен принос, то всеки от съсобствениците притежава по ½ ид.ч. от процесния имот.

Д.П.Т. е починал на 14.02.2023г. и е оставил наследници по закон- К. Г. З.- сестра. К. Г. З. е починала на 01.06.2016г. и е оставила наследници по закон низходящите от първа степен А.

И. З. и Г. М. З..

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН предвижда, че починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци. В настоящия случай сестрата на Д.П.Т. е починала преди наследодателя си, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН същата е заместена от низходящите си. Изрично в нормата на чл. 10, ал. 2 ЗН е посочено, че починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват от своите деца и внуци. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН намира приложение, когато към наследяване са призовани братя и сестри на прекия наследодател или техни низходящи, т.е. в хипотезата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 ЗН, когато към наследяване за 3 призовани наследниците от трети ред. Аргумент може да се изведе и от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, в което е прието, че кръгът на наследниците по права линия на братята и сестрите, предвиден в чл. 10, ал. 2 ЗН се разширява като те се наследяват от своите низходящи без ограничение на степените.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 8, ал. 4 ЗН когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. В конкретния случай П. В. Н. е починала на 21.09.2024г. и не е оставила наследници от втора и трета степен, нито техните низходящи, като е оставила единствено наследници от четвърта степен.

Относно възражение за придобивна давност:

Предвид изложеното, следва да бъде разгледано релевираното възражение за придобивна давност от П. В. Н. (наследодател на ответниците).

Владението по легалното определение на чл. 68 ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, т.е. действията които извършва владелецът покриват по съдържание правомощието на собственика.

Релевираното възражение е обосновано с доводи, че П. В. Н. е упражнявала фактическа власт върху имота от момента на предоставянето му за ползване с решението, с което е прекратен брака между Д.П.Т. и П. В. Н..

За да изтече придобивната давност в полза на владелеца, упражняването на фактическата власт с намерение за своене, трябва да е постоянно. За да се приеме, че то е такова, следва да е установен началният момент, както и че владелецът във всеки момент, когато пожелае, може да реализира владелческата си власт. В настоящия случай не са представени доказателства, че П. В. Н. е упражнявала фактическа власт върху имота. На следващо място, не се установява действията на П. В. Н. да покриват съдържанието на правото на собственост, нито при съчетаното им проявление те установяват признаците на владението, защото са явни- възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Не се установява владението да е постоянно (през определен период от време само владелецът, но не и трети лица да са извършвали фактическо въздействие върху имота), в непрекъснато (фактическата власт да не е изгубвана за повече от шест месеца или да не е предявен иск за собственост от собственика срещу владелеца), несъмнено (да е установено без правно основание или ако е установено на правно основание да е демонстрирана промяна в намерението), спокойно (да не е установено с насилие) и явно (да не е установено по скрит начин и фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за нея).

Изложеното обуславя извод за неоснователност на възражението за придобивна давност и неговото отхвърляне.

В светлината на изложеното, А. И. З. и Г. М. З. са придобили по 1/4 ид.ч. от 4 недвижимия имот; Д. ********** Ц. е придобил 1/4 ид.ч. от недивижимия имот, Ц.нка В. Л., К. В. Ж., Д. Б. Д. и Т. Б. В.- по 1/16 ид.ч.

След аритметично уравнение на дяловете, те са А. И. З.- 4/16 ид.ч., Г. М. З.- 4/16 ид.ч., Д. ********** Ц.- 4/16 ид.ч., Ц.нка В. Л.- 1/16 ид.ч., К. В. Ж.- 1/16 ид.ч., Д. Б. Д.- 1/16 ид.ч. и Т. Б. В.- 1/16 ид.ч.

Относно недвижим имот- апартамент *****************, ****************:

Конкретиката на случая сочи, че ************* е придобил правото на собственост върху недвижим имотапартамент

№

20, с административен адрес:

*************************, чрез правна сделка- продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил транслативния вещноправен ефект на договорите.

Установява се, че ************* е починал на 12.10.2020г. и е оставил наследници по закон възходящите от първа степен Д.П.Т. и П. В. Н.. С оглед изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗН, след откриване на наследството на ************* неговите наследници- възходящи от първа степен, за придобили по 1/2 ид.ч.

По изложени по- горе съображения, А. И. З. и Г. М. З. са придобили по 1/4 ид.ч. от недвижимия имот; Д. ********** Ц. е придобил 1/4 ид.ч. от недивижимия имот, Ц.нка В. Л., К. В. Ж., Д. Б. Д. и Т. Б. В.- по 1/16 ид.ч.