Решение № 3386 от 29.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3386 гр. Пловдив, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330105671 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. И. Д., ЕГН: **********, против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за предоставяне на поръчителство № ****** е нищожен поради противоречие с добрите нрави, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, предявена като частичен иск от общо 100 лева, представляващи недължимо платена сума по нищожен Договор за поръчителство № ******, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на ****** г. сключил договор за паричен заем № ****** с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който му била предоставена в заем сумата 300 лева, разпределена на седмични погасителни вноски. Сочи се, че в чл. 4 от процесния договор за заем било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, поръчители или банкова гаранция в полза на кредитодателя, като поръчителят следвало да отговаря на определени условия, посочени в договора.

В исковата молба се сочи, че на датата на сключване на договора между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищеца и ответника бил сключен договор за 1 предоставяне на гаранция № ******, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД поел задължението да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор ищецът се задължил да заплати на ответника възнаграждение, което било разсрочено за плащане заедно с месечните вноски по кредита. Ищецът твърди, че погасил изцяло процесния кредит. Сочат са подробни съображения за нищожност на договора за поръчителство и се претендира връщане на платената сума по нищожния договор. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с която се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се, че договорът за поръчителство е действителен, а престациите по него са еквиваленти. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание от 23.04.2024г., съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличаване на неговия размер, като същият се счита предявен вместо за сумата от 10, като частичен иск от 100 лева, за пълния предявен размер от 92, 76 лева.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на гаранция с № ******/******г. /л. 73 от делото/.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за паричен заем № ******/******г. (л. 54), се установява, че между ищеца Д. Д. и третото неучастващо по делото лице - „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил подписан договор за паричен заем за сумата от 300 лева, с уговорена договорна лихва с посочен фиксиран ГЛП по заема – 40 %, а годишният процент на разходите (ГПР) бил 49, 23 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 12 седмични вноски, в размер 26, 27 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 315, 24 лева. Според чл. 4 от договора за заем, страните се споразумяват, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с договора за заем, на ******г. е сключен Договор за предоставяне на гаранция с № ******/******г. с ищеца, с който ответното дружество се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема срещу възнаграждение в общ размер на 277, 94 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 92, 76 лева. В чл. 2 от договора е уговорено, че договорът влиза в сила при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем.

2

По делото е изслушано заключение на ССчЕ, което се кредитира от съда като обективно компетентно и добросъвестно изготвено. Видно от заключението, ищецът за заплатил по Договор за предоставяне на гаранция с № ******/******г. в полза на ответника сумата от 92, 76 лева.

Съдът приема, че между ишцата и третото лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 23 %, а възнаградителната лихва– (ГЛП) бил 40 %, но от заключението на вещото лице К. се установява, че при включване на възнаграждението за поръчител в ГПР, същото би възлизало на 1215, 18%. При това положение, съдът намира, че не може да се 3 направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 5 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР.

Становището на ответника, че дължимостта на сумата не е част от договора за паричен заем, както, че отпускането на договора за заема не е обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство, не се споделя.

В договора за паричен заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество – поръчител.

Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответника.

Договорите са сключени, чрез едно и също лице, на една и съща дата, заведени са под един номер и е уговорено плащане само в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Освен това заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД и гарантът „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството на свързани лица, защото при извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за заем.

Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставянето на заема-чл. 4, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на възнаграждението и срока на заема. Ето защо посоченият в договора за заем годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл:

Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., 4

Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.;

Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;

Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

Следователно процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

Относно недействителността на договора предоставяне на поръчителство:

Съгласно чл. 1, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно за всички задължения възникнали по договора за паричен заем, както и за последиците от неизпълнението.

Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът за паричен заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на договор за предоставяне на поръчителство.

Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство.