Решение № 149 от 11.12.2020, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Разград , 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Анелия М. Йорданова

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов

С.И. като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20203300500255 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. Н. Й. чрез пълномощник против Решение № 226 от 18. 08. 2020 г. по гр. д. № 2429/ 2019 г. по описа на РС Разград, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че дължи на „Ипокредит“ ООД гр. Горна Оряховица сумата от 2 310, 79 лв., ведно със законната лихва, считано от 22. 07. 19 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 203, 53 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11. 06. 19 г. до 11. 09. 19 г., дължими по запис на заповед от 11. 03. 19 г.

, обезпечаващ Договор за потребителски кредит № РЗМЮ307/ 11. 03. 19 г. , за който е издадена заповед за незабавно изпълнение № 3134/ 24. 07. 19 г. по гр. д. № 1411/19 г. на РРС. Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до необосновани правни изводи. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго от въззивния съд, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

Постъпила е частна жалба от въззивника и срещу Определение № 2340/ 02. 10. 2010 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 226 от 18. 08. 2020 г. по гр. д. № 2429/ 2019 г. по описа на РС Разград в частта на присъдените разноски. Изложени са доводи, че определението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът не е изложил мотиви, обосноваващи правния му извод и 1 че преценката на съда да остави без уважение молбата, не кореспондира с данните за фактическа и правна сложност на делото.

Въззиваемата страна „Ипокредит“ ООД чрез пълномощник е депозирала писмен отговор на въззивната жалба и частната жалба. Оспорва жалбите като неоснователни.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че по заявление на осн. чл. 417 ГПК от въззиваемата страна „Ипокредит“ ООД е образувано ч.гр.д.№1411/19 г. по описа на РРС, по което е издадена срещу длъжника П. Н. Й. заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 2 942, 11 лева, представляващи незаплатена част от сума, дължима по запис на заповед с дата на издаване 11. 03. 2019 г. и падеж 11. 04. 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22. 07. 2019 г. до окончателно плащане и 116 лева разноски по производството, представляващи 60 лева платена държавна такса, 50 лева юрисконсултско възнаграждение и 6 лева такса куриер. Длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК. Ищецът е предявил иск за установяване на вземането за сумата 2 310, 79 лв. главница и 203, 53 лв. договорна лихва от 11. 06. 19 г. до 11. 09. 19 г. , отчитайки извършено плащане от въззивника на 29. 07. 2019 г. на сумата 427, 79 лв. след образуване на заповедното производство. С исковата молба е въведено твърдение, че записът на заповед е издаден във връзка със съществуващо между страните каузално правоотношение – сключен на 11. 03. 2019 г. договор за потребителски кредит.

Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 11. 03.

2019 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № РЗМЮ307/ 11. 03.

2019 г. , според който на въззивника е предоставен потребителски кредит в размер на 3 000 лв. при ГПР 49, 365%. Срокът и начинът на издължаване, размера на възнаградителната лихва са уговорени в „Схемата на плащания – Приложение 1“ към договора. В същата схема, подписана от страните по договора е уговорено издължаване на 6 месечни вноски при 3, 4% лихва, обща сума за издължаване в размер на 3 395, 58 лв. Първата вноска е дължима на 11.

04. 2019 г. , а шестата последна вноска- на 11. 09. 2019 г.

На 11. 03. 2019 г. въззивникът е издал запис на заповед, като се е задължил да 2 заплати на въззиваемия на падеж 11. 04. 2019 г. сумата 3 395, 58 лв.

Според заключението на назначената и изслушана пред районния съд ССЕ, въззивникът е платил с ПКО № 3650/ 18. 04. 19 г. първа вноска в размер на 453, 47 лв.: за главница 351, 47 лв. и лихва от 102 лв. След като на въззивника е връчена нотариална покана на 01. 07. 19 г. с уведомлението, че в срока /седмодневен/ даден от кредитора не изплати просрочената вноска с падеж на 11. 05. 19 г. и след издаване на изпълнителен лист на 24. 07. 19 г., с ПКО № 4648/ 29. 07. 19 г. е платена сума в размер на 427, 79 лв. , от която 337, 74 лв. главница и 90, 05 лв. лихва. След извършените плащания от въззивника, експертизата е установила, че непогасената главница е в размер на 2 310, 11 лв., а договорната лихва е 203, 53 лв. за периода от 11. 06. 2019 г. до 11. 09. 19 г.

Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем от 08. 07. 2019 г. с изтичане на седмодневния срок, даден от кредитора и в който срок не е постъпило плащане от ответника и погасяване на просрочената вноска с падеж 11.

05. 19 г. Последният дължи непогасената главница, която е в размер на 2 310, 11 лв.

Безспорно предмет на издадената запис на заповед е вземането на въззиваемия – кредитор по договора за потребителски кредит. Записът на заповед е издаден на същата дата, когато е сключен договора за кредит и за същата дължима сума – главница и лихви. Явно е, че е издаден с обезпечителна функция, за да обезпечи изпълнението по договора за кредит.

Падежа на записа на заповед съвпада с падежа на първата вноска по договора за кредит 11.

04. 2019 г. Тези факти не се оспорват от въззивника. Доводът, изложен във въззивната жалба е относно недължимостта на вземането по записа на заповед, тъй като падежа му не съвпада с падежа на изпълнение на главното задължение по договора за кредит. Цитираното от въззивника Решение № 108/ 22. 07. 2014 г. по т. д. № 2418/ 2013 г. на Първо т.о. на ВКС е постановено при друга фактическа обстановка, но правните изводи в същото решение са релевантни и в случая. Както е посочено в това решение на ВКС, в производството по чл.

422 ГПК от значение за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед би могла да е изискуемостта на задължението на издателя по каузалното правоотношение между него и поемателя, ако записът на заповед е издаден за обезпечение на изпълнението на конкретно задължение по каузално правоотношение, чийто падеж не съвпада с падежа на ценната книга. В конкретния случай, записът на заповед обезпечава изпълнението на цялото задължение по договора за кредит и към датата на образуване на заповедното производство – 22. 07. 19 г. е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по каузалното правоотношение, поради което и вземането по записа на заповед с по-ранен падеж подлежи на изпълнение. Съобразено е и съгл. разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, извършеното плащане от въззивника на сумата 427, 79 лв. с ПКО № 4648/ 29. 07. 19 г. след издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и по този начин е формирана претенцията на въззиваемия и е определена от съда дължимостта на вземането.

Неоснователно е възражението на въззивника, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не били представени Общите условия. Според разпоредбата на 3 чл. 147а, ал. 1 от ЗЗП, при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.

В случая всички клаузи по договора са индивидуално договорени, договорът не е сключен при Общи условия с въззивника. Чл. 10 от договора, сключен между страните урежда и ГПР по кредита в размер на 49, 365%.

По отношение на определението, с което е оставено без уважение искането да бъде изменено решението в частта на присъдените разноски, жалбата е неснователна.

В заповедното производство разноските на въззиваемия са в размер на 116 лв. , от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Вземането е в размер на 2942, 11 лв. Според чл. 26 от НЗПП, юрисконсултското възнаграждение е от 50 до 150, 00 лв.

Заявителят е претендирал възнаграждение към определения минимален размер. В съдебното производство в което вземането е в размер на 2514, 32 лв. заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за МРАВ към момента на постановяване на решението, дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 406 лв., поради което предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, уговореното и платено възнаграждение не е прекомерно по размер. Платеното пред въззивната инстанция адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв. Основателно е възражението на въззивника, че е прекомерно по размер. Процесуалният представител на въззиваемия е изготвил писмен отговор на въззивната и на частната жалба без процесуално представителство. Съгл. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за МРАВ в този случай минималното възнаграждение е в размер на 304,50 лв. и според обема на извършената работа пред тази инстанция, въззивникът следва да заплати разноски на въззиваемия в този размер.

Предвид изложеното, обжалваното решение и определение на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 226 от 18. 08. 2020 г. и Определение № 2340/ 02. 10.

2010 г. по гр. д. № 2429/ 2019 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА П. Н. Й., ЕГН ********** да заплати на „Ипокредит“ ООД гр. Горна Оряховица, ЕИК 202175961 сумата 304, 50 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ПК ГПКг

4

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5