Решение № 9356 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9356 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110154261 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

19.05.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №54261 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I- III oт ЗЗД и по чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на М. Й. А., чрез адв.В. М. от АК- гр.П., срещу кредитодателя ...... ЕИК:..... със седалище и адрес на управленеи: гр...... представлявано от Н.

П.- Управител, с искане за прогласяване нищожността на клаузите на Договор за потребителски кредит №.....г. сключен онлайн по реда на ЗПФУР между страните, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави, респ. като неравноправни, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 100 лв. като частичен иск от 503,37 лв., представляваща платена по нищожен договор, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда. Ищецът твърди, че между страните е сключен горния договор за потребителски кредит, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 1 700 лв., в полза на ищеца и кредитополучател по кредита, при ГПР в размер на 58,22 % и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 47 %. Посочено е, че е уговорена неустойка за непредоставяне с срок на договорно обезпечение от 3 243,67 лв. Моли за уважаване на исковете и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез адв.Х. М. от САК, с който оспорва исковете като исковете по основание и размер. Излага, че в процесния договор е посочен фиксиран ГЛП по кредита, както и условията за прилагането му. Оспорва като неоснователен и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете.

С доклада по делото е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между страните, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №.....г., за сума от 1 700 лв., платим на 18 месечни вноски, с краен срок за погашение: 18.02.2025г., по която отв. страна е получила частично изпълнение.

В о.с.з. е допуснато увеличение на осъдителната искова претенция до сумата от 1 703,52 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за основателни. Съображенията за това са следните:

Ищецът представя неподписан препис от Договор за потребителски кредит №.....г., за сумата от 1 700 лв., платим на 18 месечни вноски, с краен срок за погасяване: 18.02.2025г., при ГПР от 58,22 %, ведно със стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Приложени към ИМ са 7 бр. разписки за плащане в общ размер на 2 203,37 лв., чрез ....., в периода: м.09.2023г.-м.03.2024г.

Прието по делото е заключение по ССч.Е, съгласно което задълженията по кредита са както следва: главница от 1 700 лв., договорна лихва от 807,02 лв., договорна неустойка от 3 324,98 лв. по погасителен план, а по договора- 3 243,67 лв., като разликата от 81,31 лв. е отстъпка от първата вноска, с общ размер на задълженията по договора от 5 832 лв.

Установено е от вещото лице изпълнение по кредита от 3 403,52 лв., в периода: 12.09.2023г.22.02.2024г., като на 22.02.2024г. е погасен кредита с 1 509,40 лв., чрез рефинансиране.

Посочено е, че последната разписка от 29.03.2024г. се отнася до друго задължение на ищцата. Вещото лице посочва и погасените задължения по кредита, както следва: изцяло погасена главница, погасена договорна лихва от 402,15 лв., погасена договорна неустойка от 1 293,82 лв. и заплатено обезщетение за предсрочно погасяване от 7,55 лв., начислено на осн. чл.15, ал.4 от сключения договор, като не е налице остатъчно задължение. Изчислено е, че ГПР по кредита, без включено задължение за неустойка е 32,09 %, а с включено задължение за неустойка- 161,06 %.

Правните изводи на съда са следните:

2

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в случая в 2- дневен срок от сключване на договора- поръчителство от 1 или от 2 ФЛ, отговарящи на опр. условия или банкова гаранция или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора.

Срокът за предоставяне на обезпечение и възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. В чл.6 от договора е посочено, че не би бил сключен от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение.

На следващо място, съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на основание чл.23 от ЗПК. В сключения договор ГПР е уговорен на 58,22 %, като вещото лице по ССч.Е не може да посочи сумите, от които е формиран. От приетото заключение по ССч.Е се установява, че реалният ГПР по кредита, с вкл. задължение за неустойка в изчислението, възлиза на 161,06 %. За м.08.2023г. основният лихвен процент възлиза на 3,29 %, видно от справка в сайта на БНБ, поради което макс. допустимият размер на ГПР по кредити е бил 66,45 %, на осн. чл.19, ал.4 от ЗПК, в приложимата му редакция. Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Основният лихвен процент за 2023г. е в сила за периода от първия до последния ден на календарния месец, за който се отнася.

Съгласно Решение от 21.03.2024г. по дело №C-714/2022г. на СЕС, при посочен ГПР по договор за кредит, в който не са включени всички разходи за допълнителни услуги, чието закупуване е задължително за получаването на съотв. кредит и които представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита,, договорът за кредит се счита за освободен от лихви и разноски, като обявяването на неговата нищожност води до връщане само на главницата от потребителя. С оглед на това искът за прогласяване нищожността на сключения договор е основателен.

Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения, целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. Видно е от приетите писмени доказателства и от приетата ССч.Е е, че заплатена от ищеца сума от общо 3 403,52 лв., при главница по кредита от 1700 лв. При това положение осъдителният кондикционен иск за 3 надплатената сума от 1 703,52 лв. се явява доказан и следва да се уважи изцяло.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е сторил разноски за следното: сума от общо 298,17 лв.- заплатена държ. такса, вкл. върху увеличения размер на иска, депозит за експертиза от 391,17 лв. и се претендира адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. В тежест на отв. страна следва да се възложат разноски от общо 689,34 лв. Надплатената държ. такса от 31,86 лв. по делото подлежи на връщане на ищеца при писмена молба в 1-годишен срок от влизане в сила на краен съд. акт.

При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 880 лв. в процесния случай и осъжда другата страна да го заплати. Твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, с който са предоставени процесуални права на адвоката пред съда е достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно съдебната практика.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ...... ЕИК:..... със седалище и адрес на управление: гр...... представлявано от Н. П.- Управител, по иск на М. Й. А., ЕГН:**********, Договор за потребителски кредит №.....г. сключен онлайн по реда на ЗПФУР между страните, поради противоречие със закона по чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД.

ОСЪЖДА ...... ЕИК:..... със седалище и адрес на управление: гр...... представлявано от Н. П.- Управител, да заплати на М. Й. А., ЕГН:**********, сумата от 871 /осемстотин седемдесет и едно/ евро, представляваща недължимо дадено по недействителен Договор за потребителски кредит №.....г. сключен онлайн по реда на ЗПФУР между страните.

ОСЪЖДА ...... ЕИК:..... със седалище и адрес на управление: гр...... представлявано от Н. П.- Управител, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на М. Й. А., ЕГН:**********, сума в размер общо на 352,45 /триста петдесет и две евро и четиридесет и пет стотинки/ евро, представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.

ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото в размер на 449,94 евро/ 880 лв.

ОСЪЖДА ...... ЕИК:..... със седалище и адрес на управление: гр...... представлявано от Н. П.- Управител, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв. В. В. М. от АК- гр.П., личен №**********, сума в размер на 449,94 /четиристотин четиридесет и девет евро и деветдесет и четири стотинки/ евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.