Определение № 2490 от 10.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2490 гр. София, 10.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502169 по описа за 2026 година

Образувано е по частна жалба, депозирана от С. Ш. С., А. Ш. С. и А.

Ш. С. срещу определение № 15207/15.07.2026 г., постановено по гр. д. № 7378/2026 г. по описа на СГС, I ГО, 17 състав, с което производството делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на ОС - Бургас. Излагат съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Считат, че решаващият съд не е отчел обстоятелството, че исковете са предявени срещу двама различни ответница от различни съдебни райони, на които се вменяват различни по съдържание противоправни действия и бездействия, извършени в рамките на различни законови правомощия. С оглед на това считат, че на основание чл.116 ГПК, изборът е възложен на ищец С подаване на исковата молба пред СГС ищците са упражнили избора си. Поддържат, че дори да се приеме, че спрямо МРРБ е приложим чл.108, ал.2 ГПК, то твърденията спрямо този ответник са пропуски, свързани с упражняване на централни контролни, координационни и надзорни правомощия, поради което мястото на дължимото институционално поведение е в гр. София. С оглед на това считат, че спрямо МРРБ подсъдността е на СГС. Поддържат, че заявеният в исковата молба вредоносен резултат не произтича от един – единствен, пространствено и институционално еднороден акт. Заявени са твърдения за съвкупност от противоправни действия и бездействия. Считат, че спрямо ответника Община Несебър приложение намира чл.108, ал.1 ГПК, а спрямо ответника МРРБ – чл.108, ал.2 ГПК, в която не е предвидено изключване на приложението на чл.116 ГПК. При едновременна приложимост на различни подсъдности, ищецът има право на избор. В чл.115, ал.1 ГПК е предвидена възможност за ищеца, но не и задължение за предявяване на иска за вреди от непозволено увреждане по местоизвършване на деянието, а ищците не желаят да упражнят тази възможност. Излагат съображения, че на основание чл.116 ГПК съдът не може да отмени упражнения избор от ищците. Считат, че при самостоятелно приложение на чл.108, ал.2 ГПК, искът спрямо МРРБ е подсъден на СГС, тъй като мястото на възникване на правоотношението не е автоматично мястото 1 на вредоносния резултат При деликт, осъществен чрез бездействие, мястото на деянието е мястото, където дължимото действие е следвало да бъде извършено. Това място не винаги съвпада с мястото, където впоследствие са настъпили вредите. Сочените бездействия на МРРБ са свързани с централна институционална дейност в гр. София. Ответникът МРРБ е централен орган на изпълнителна власт със седалище и централна администрация в гр. София.

Не се твърди, че териториално поделение на МРРБ в района на гр. Несебър е единствен носител на твъряното задължение. Решаващият съд не е посочил кое точно действие на МРРБ е следвало да бъде извършено в района на гр.

Несебър, кой негов клон или служител е бил компетентен, има ли териториални поделения, на което изключително е възложено това действие и защо централните правомощия, на които се основава искът, трябва да се смятат единствено в Бургаския съдебен район. Позоваването на констативен акт на РДНСК – Бургас и на справка от друга специализирана администрация може да установи местонахождението на определени строежи и съоръжения, но не установява къде МРРБ е следвало да упражни вменените му централни правомощия. Излагат съображения, че подсъдността следва да се определи от твърденията в исковата молба, без предварително решаване на спора по същество. Съдът не разрешава дали всяко твърдяно задължение действително е съществувало, който ответник го е нарушил и дали това нарушение е в причинна връзка със смъртта, тъй като това са въпроси по основателността на исковете. Ако съдът счита, че твърденията за конкретното дължимо действие на МРРБ и мястото на неговото извършване не са достатъчно ясно изложени, надлежният процесуален подход е бил да даде указания за уточняване на исковата молба не е допустимо неяснотата да бъде запълнена чрез служебно приписване на всички бездействия към мястото на крайния резултат. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Жалбоподателите са сезирали СГС с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, насочен срещу Община Несебър и МРРБ. Ищците претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща Ш. С. Н., настъпила на ******** г., при наводнение във в. с.

„Елените“. Настъпилото наводнение е причинено от пропуски от страна на ответниците. Твърдят извършване на корекция на трасето на р. Козлука и насипни работи в описан в исковата молба район, за които не са издадени строителни книжа и не е издадено разрешение за строеж. Не е одобрен ПУП за извършване на корекцията, като по този начин е нарушен чл.143, т. 1, т.2 и т.4 ЗВ. Констатираното от РДНСК незаконно строителство не е премахнато своевременно от Община Несебър и МРРБ чрез ДНСК. Твърдят липса на активни действия по превенция и обезопасяване на риска от наводнения в нужната пълнота, което е довело до вредоносното събитие. Община Несебър не е почистила наличните канали и дерета, не е организирала преустановяването на незаконните сметища и тяхното почистване.

2

Населението не е било своевременно предупредено за валежите, продължили няколко дни. Ответниците не са изпълнили задълженията си да предотвратят извършването на незаконни строителни дейности да предотвратят извършването на незаконно строителство.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на ОС-Бургас. Решаващият съд е приел, че ответникът МРРБ е държавно учреждение, за което приложение намира подсъдността по чл.108, ал.2 ГПК, която е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. Тази норма е специална и дерогира изборната подсъдност по чл.115 и чл.105 ГПК. Съдът се е позовал на констативен нотариален акт № 8/10.10.2025 г. на РДНСК – Бургас и на справка на МРРБ, Басейнова дирекция, „Черноморски район“, съгласно които вредоносното деяние, изразяващо се в незаконна корекция на трасето на р. Козлука и земните насипи, е извършено на територията на община Несебър, поради което е приел, че местно компетентен да разгледа предявения иск е ОС-Бургас. Решаващият съд е приел, че по отношение община Несебър следва да бъдат приложени критериите за държавно учреждение, с оглед осъществяване на функции на защита на по – широк обществен интерес.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото се включва искова претенция, насочена срещу двама ответника – община Несебър и МРРБ, за ангажиране на деликтната им отговорност по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.

По силата на чл.108, ал.1 ГПК искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. На основание чл.14 ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Ето защо искът, насочен срещу община Несебър, е местно подсъден на ОС-Бургас.

На основание чл.108, ал.2 ГПК искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Ответникът МРРБ е държавно учреждение. Въз основа на заявените от ищците фактически обстоятелства в исковата молба следва, че районът, в който е възникнало правоотношението, е община Несебър, в. с. „Елените“.

Ищците свързват противоправното бездействие на МРРБ с това, че незаконното строителство във връзка с корекция на трасето на р. Козлука, не е премахнато своевременно от МРРБ, чрез РДНСК - Бургас. Изрично в исковата молба ищците са се позовали на съставения от РДНСК – Бургас констативен акт № 8, поради което този факт има значение при извършване на проверката относно местно компетентния съд, който да разгледа спора, предмет на делото, без да се навлиза в съществото на спора. В исковата молба не се съдържат фактически твърдения, които да свържат възникналото спорно правоотношение с гр. София и централната администрация на ответника МРРБ. Доколкото фактическите твърдения, заявени в исковата молба, са ясни и непротиворечиви, за решаващия съд не е съществувало задължение да дава указания на ищците за уточняване на исковата молба и излагане на допълнителни твърдения. Ето защо и с оглед заявените в исковата молба фактически твърдения от ищците следва да се приеме, че мястото, където е 3 възникнало деликтното правоотношение и където е неправомерното бездействие на ответника МРРБ, чрез РДНСК-Бургас, е на територията на община Несебър. С оглед на това и на основание чл.108, ал.2 ГПК местно компетентен да разгледа спора по иска, насочен срещу МРРБ е ОС-Бургас, в каквато насока са и изводите на решаващия съд.

Доколкото и спрямо двамата ответника местно компетентен е един и същи съд – ОС-Бургас, то не е налице основание за приложимост на чл.116 ГПК при множество подсъдности. Същевременно на основание чл.118, ал.3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Съгласно последователната съдебна практика нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална и императивна, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, установена в чл. 115 и чл. 105 ГПК – определение № 620 от 23.07.2021 г. по к. ч. гр. д. № 2699/2021 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, определение № 544 от 16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4613/2019 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение № 48 от 12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 304/2021 г. на IV ГО и др. Въззивинят съд изцяло споделя тази практика.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 98875/21.07.2026 г., депозирана от С. Ш. С., ЕГН **********, А. Ш. С., ЕГН ********** и А. Ш.

С., ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр. София, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3 – адв. Н. Д., срещу определение № 15207/15.07.2026 г., постановено по гр. д. № 7378/2026 г. по описа на СГС, І ГО, 17 състав, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите при условията на чл.280, ал.1 ГПК Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4