Акт от 10.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21130 гр. София, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110155592 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „***********с“ АД срещу „ЗАД ***************е“ АД с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумите, както следва: сумата 13 126,10 лв., която се претендира като разликата между присъдената с Решение №7676/02.10.2024 г., постановено по гр. д. №50165/2023 г. по описа на СРС, 63-ти състав сума от 1000 лв., частичен иск от вземане в общ размер от 14126,10 лв. (последната представляваща сбор от заплатено застрахователно обезщетение по щета №10023001400 и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 15 лв.), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.12.2025 г. до окончателно изплащане; сумата от 4220 лв. - мораторно обезщетение за периода от 17.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че с Решение №7607/12.12.2025 г., постановено по възз. гр. д. №14281/2024 г. по описа на СГС, II- Е състав е потвърдено Решение №7676/02.10.2024 г., постановено по гр. д. №50165/2023 г. по описа на СРС, 63-ти, с което ответникът е осъден да заплати сумата от 1000 лв., представляваща частичен иск от общ размер на вземането от 14126,10 лв., ведно със законната лихва считано от 08.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането. Ищецът твърди, че във въззивното решение, окончателно по своя характер, съдът в мотивите си е приел изрично, че претенцията му е основателна в нейния пълен размер. Поддържа, че доколкото е налице уважен частичен иск, то решението по него се ползва със 1 сила на пресъдено нещо относно пропораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг процес иск за разликата до пълния размер на вземането. Излага, че вземането му се основава на изплатено по ликвидационна преписка по щета щета №10023001400 застрахователно обезщетение от 14111,10 лв. за настъпило застрахователно събитие, при което е увреден л.а. марка „Мерцедес“ с рег. №***********, и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 15 лв. Сочи, че на 11.03.2023 г. около 13:00 ч. в гр. София, на бул. „Тодор Каблешков“ срещу №8 при управление на л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. №В*********, водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при „ЗАД ***************е“ АД, е изгубил контрол над превозното средство и е ударил спрелия л.а. марка „Мерцедес“ с рег. №*********** и му причинил материални щети. В изпълнение на задълженията си по застрахователния договор по имуществена застраховка ищецът заплатил сумата от 14111,10 лв., представляваща застрахователно обезщетение в размер на стойността на ремонт на увредения автомобил. Впоследствие предявил регресна претенция към ответника, но последният не извършил плащане в срока по чл. 412 КЗ.

При тези фактически твърдения счита, че са налице условията за ангажирането на регресната отговорност на ответника по чл. 411 КЗ и моли предявените искове да бъдат уважени в цялост, като ответникът бъде осъден да заплати претендираните парични суми. Претендира сторените в хода на производството разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „ЗАД ***************е“ АД, с който исковете се оспорват по основание и размер. Ответникът оспорва механизма на ПТП, оспорва причинно-следствената връзка между пътния инцидент и уврежданията по л.а. марка „Мерцедес“. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът на увреденото МПС е управлявал същото с превишена скорост и неговият принос към настъпване на пътния инцидент е 50 %. Оспорва стойността на твърдените имуществени щети и твърди, че регресното обезщетение е завишено. Счита, че повредените части и детайли не е следвало да бъдат ремонтирани в официален сервиз, доколкото по делото нямало доказателства, че увреденото МПС е било в гарационния си срок. При тези доводи моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение 2 по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; заплащането от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 14 111,20 лв.; противоправното действие на водач на л.а. марка „Сеат Ибиза“ с рег. №В*********; причинната връзка между него и настъпилите вреди по отношение на л.а. „Мерцедес“ с рег. №***********, както и вината на делинквента (която се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

Заявеното в настоящото производство от страна на ответника възражение за съпричиняване не подлежи на обсъждане, тъй като е преклудирано след уважения по Решение №7676/02.10.2024 г., постановено по гр. д. №50165/2023 г. по описа на СРС, 63-ти с-в частичен иск.

Съпричиняването е факт, който представлява част от правопораждащите вземането факти, защото касае причините за настъпване на увреждащото събитие. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на уважен изцяло частичен иск, предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането.

В случая не се спори и се установява от влязлото в законна сила Решение №7676/02.10.2024 г., постановено по гр. д. №50165/2023 г. по описа на СРС, 63-ти състав, че е уважен частичен иск между същите страни и за същото твърдяно в пълен размер регресно вземане, като ответникът „ЗАД ***************Е“ АД е осъден да заплати на ***********С“ АД сумата от 1000 лв., представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 14126.10 лева сбор от платеното по ликвидационна преписка по щета № 10023001400 застрахователно обезщетение в размер на 14 111.10 лева /платено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ / и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 15.00 лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба в съда 08.09.2023 г. – до окончателното изплащане на вземането.

Така постановеното първоинстанционно решение е потвърдено с Решение на СГС.

Както се посочи по-горе, постановеното между страните решение по уважения частичен иск се ползва с сила на пресъдено нещо относно установените правопораждащи факти, поради което съдът в настоящия състав е обвързан да приеме по силата на чл. 298 и чл. 297 ГПК, че в тежест на ответника е възникнало задължение за регресно вземане на ищеца по чл. 411, ал. 1 КЗ, в това число, че не е налице съпричиняване, което възражение е било заявено от ответника и в производството по частичния иск.

На преценка по настоящия съдебен спор за разликата над уважения частичен иск /1000 лв./ до пълния претендиран размер регресно вземане /14 3

126,10 лв./ подлежи стойността на подлежащите на обезщетяване вреди.

С доклада по делото изрично е било разяснено, че в тежест на ищеца е да докаже размера на причинените вреди. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за това обстоятелство. Представените от ищеца доказателства са за размера на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, което обстоятелство е различно от обстоятелството каква е действителната стойност на щетите. Решението на СРС, 63-ти състав не се ползва с подлежаща на зачитане по настоящия спор сила на пресъдено нещо досежно действителната стойност на щетите по средни пазарни цени, защото предмет на спора по частичния иск е била само заявената за разглеждане част от спорното вземане, която част пред СРС, 63-ти състав е била заявена в размер на 1 000 лв. Посоченото в съдебния диспозитив за пълния размер на спорното вземане представлява единствено разяснение за максималната стойност, до която е допустим за разглеждане последващ иск за останалата част от спорното регресно вземане. Мотивите на съдебните решения не е се ползват със сила на пресъдено нещо в отношения на насрещни страни по спора, но следва и да се отбележи, че предложеното от вещото лице остойностяване на щетите пред СРС, 63-ти състав е в два варианта, като частичният иск е приет за основателен с Решението на СРС, 63-ти състав, тъй като сумата 1 000 лв. се явява в рамките и на двете предложени от вещото лице стойности на пълния размер на щетите – посочено е искът основателен до заявения частичен размер от 1000 лева, доколкото се установява стойност на щетите от 14 111.10 лева /по средни цени/ и от 11 805. 83 лева /по средни цени с алтернативни части. Конкретно относно приетото в мотивите на въззивното решение по частичния иск („Имайки предвид, че от заключението по САвТЕ се установи, че стойността за възстановяване на имуществените вреди, причинени на част л.а. „Мерцедес“, с peг. № ***********, към момента на настъпване на процесното ПТП, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 14 111,10 лв. и с оглед обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 14 111,10 лв., което обстоятелство не е спорно между страните, то предявеният от ищцовото дружество иск е основателен и доказан до предявения частичен размер от 1000,00 лв.) следва да се отбележи, че този извод на съда представлява част от мотивите, които не се ползват с обвързваща сила.

В същия смисъл са разясненията на Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС – „ В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН… В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска 4 се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация….

След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то 9 позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано… Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.“

Доколкото спорното обстоятелство за пълния дължим размер застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, респ. пълния размер на регресното вземане, не е разрешено по предходен спор на страните, а в настоящото производство ищецът не ангажира доказателства за установяване, че пълният изплатен от ищеца размер на застрахователно обезщетение е в рамките на действителната стойност на щетите по смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ („Обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие“), съдът намира, че предявеният иск е неоснователен.

Следва да се отбележи, че съдът не е имал задължение по чл. 146, ал.

Разпечатката съдържа 23 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd6d717c-6f28-4c23-b75c-b4c4b07ac1f2