Решение № 94 от 11.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Добрич, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253230201159 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.

„***” № ***, чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: гр.

***, ул. „***” № ***, срещу наказателно постановление № 25-1717-001334 от 23.10.2025 г., издадено от Г. З. Г. – полицейски инспектор в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, с което на Р. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.

„***” № ***, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 300 (триста) лева/153,39 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.

На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. В допълнение към жалбата се твърди и, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на компетентност на полицейски инспектор Г.

1

З. Г. да издава наказателни постановления.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

През месец май 2025 г. Р. Г. Н. забелязал пред автосервиз, намиращ се по ул. „Калиакра“ в град Добрич, стопанисван от В. А. Н., четириколесно моторно превозно средство, тип АТВ. Същото не било в добро техническо съС.ие и било оставено там от познат на Н.. Н. проявил интерес за закупуването на превозното средство и провел разговор с В. Н., който го свързал със собственика му. Около месец по-късно, Н. се върнал и съгласно уговорките, които бил постигнал със собственика, взел АТВ-то, като заплатил сумата от 300 лева. За извършената покупко-продажба не бил съставен писмен договор.

След като взел превозното средство, Р. Н. извършил ремонтни дейности по същото.

На 01.08.2025 г., около 14:30 часа, Р. Н. се придвижил с отремонтираното четириколесно превозно средство от дома си, находящ се на ул. „***“, до намиращия се в близост магазин за хранителни стоки.

По същото време и място Г. С. Г. и Г. К. Г., и двамата полицейски служители при Първо РУ на МВР - Добрич, в състав на автопатрул, изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред в района, както и контролна дейност по Закона за движението по пътищата.

Излизайки от магазина, Н. поел управлението на моторното превозно средство, потегляйки по ул. „***“, в посока ул. „***“. И тъй като управляваното от Н. четириколесно моторно превозно средство нямало поставена регистрационна табела, полицейските служители решили да му извършат проверка.

При проверката се установило, че Р. Н. е правоспособен водач с издадено валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Същият обаче не представил документи за управляваното от него моторно превозно средство.

Полицейският служител Г. С. Г. съставил на Р. Г. Н. АУАН за това, че на 01.08.2025 г., около 14:52 часа, в град Добрич, по ул. „***“, до № ***, в посока ул. „***“, управлява четириколесно моторно превозно средство тип АТВ, 2 което не е регистрирано по надлежния ред, като квалифицирал нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, материалите били изпратени по компетентност на Районна прокуратура Добрич.

В хода на проверката се установило, че управляваното от Н. превозно средство е от категория „L“, съгласно Приложение № от Регламент (ЕС) 168/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно одобряването и надзора на пазара на дву, три и четириколесни превозни средства. От събраните по делото доказателства обаче, с оглед липсата на виден номер на рама и липсата на технически характеристики на превозното средство, не можело да се определи със сигурност към коя категория следва да бъде причислено същото - L6e или L7e. Поради липсата на идентификационен номер на рама, не би могъл да бъде даден и отговор на въпроса дали същото е било регистрирано или не.

С постановление от 13.10.2025 г., Районна прокуратура Добрич отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписката. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, дори да се приеме, че на 01.08.2025 г. Н. е управлявал нерегистрирано по съответния ред моторно превозно средство, процесното деяние не е престъпно по смисъла на чл. 9, ал.

2 от НК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна, което изключва неговия престъпен характер и потенциална възможност за използване на наказателна репресия спрямо извършителя.

Представителят на държавното обвинение приел, че деянието извършено от Р. Г. Н. би могло да покрива признаците на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което е наказуемо съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради което постановил, препис от постановлението, ведно с материалите по преписката, да се изпратят на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич с оглед преценка за реализирането на административнонаказателната отговорност на Р. Г. Н..

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). С него на Р. Г. Н. е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 300 (триста) лева/153.39 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 13.10.2025 г., материалите по прокурорска преписка № 3287/2025 г. по описа на Районна прокуратура Добрич, справка от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич с рег. № 851р-7472 от 22.08.2025 г., справка за 3 нарушител/водач.

Издаденото наказателното постановление (НП) обаче следва да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на компетентност на наказващия орган, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта и съобщенията, от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Видно от обжалваното наказателно постановление № 25-1717-001334 от 23.10.2025 г., същото е издадено от Г. З. Г., в качеството му на полицейски инспектор в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, упълномощен с МЗ № 8121з1632/02.12.2021 г./ № 357з-42/07.01.2016 г.

Цитираните обаче в наказателното постановление заповеди, а именно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, както и Заповед № 357з42/07.01.2016 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Добрич, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР - Добрич, които да налагат санкции с издаване на наказателни постановления по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 от Кодекса за застраховането, не делегират правомощия на полицейските инспектори, да издават наказателни постановления.

С други думи, соченият като издател на наказателното постановление Г.

З. Г., в качеството му на полицейски инспектор, не е притежавал необходимата материална компетентност да издаде същото.

Безспорно, със Заповед № 8121К-10175/15.08.2025 г. на Главния секретар на МВР, Г. З. Г. - полицейски инспектор V степен в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление Добрич при Областна дирекция на МВР - Добрич, е бил временно преназначен за срок от една година, на ръководна длъжност – началник на група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление - Добрич при Областна дирекция на МВР Добрич, със специфично наименование на длъжността старши инспектор.

Наказателното постановление обаче е издадено и подписано от Г. З. Г., в качеството му на полицейски инспектор, а не в качеството му на началник група в сектор „Охранителна полиция“ и в каквото качество същият, съобразно т.3.9. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на 4 вътрешните работи, е бил оправомощен да издава наказателни постановления по ЗДвП.

С оглед изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено като издадено от некомпетентен орган.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред с вписване на направеното плащане в договора за правна помощ, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, отчитайки и депозираното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента)/ 400 (четиристотин) лева.

По отношение размера на това възнаграждение следва да се посочи, че в случая съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.

Предвид размера на наложената глоба в размер на 300 (триста) лева, адвокатското възнаграждение следва да се определи по правилото на чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), а именно 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента)/ 400 (четиристотин) лева.

Имайки предвид изложеното, съобразявайки разпоредбата на §2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), адвокатското възнаграждение възлиза на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента)/ 400 (четиристотин) лева.