Решение № 150 от 12.07.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Враца, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500205 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Ф. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения му особен представител адв. И. И. от Врачанска адвокатска колегия , против решение № 145 от 14.03.2023г. по гр.д. № 1965/2022г. на Районен съд – Враца в неговата цялост, с което е признато за установено, ч е дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Б. Н., следните суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 1 800 лева - главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/25.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 06.04.2022 г., до окончателното погасяване на вземането; на основание чл.

422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 472 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 01.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 764/08.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1195/2022 г. по описа на РС - гр. Враца, ГО, VII състав и е осъден да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ***, сумата 1 073,50 лева - разноски в исковото 1 производство, както и сумата 98,50 лева - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1195/2022 г. по описа на РС - гр. Враца, ГО, VII състав.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че ищеца не е успял в условията на пълно и главно доказване да докаже възникнала валидна облигационна връзка между страните, с предмет посочения договор за предоставяне на кредит от разстояние, както и реално предоставяне на заеманата сума в твърдения размер, а въпреки това първоинстанционният съд в решението си е приел за доказани тези два факта. На първо място счита, че няма доказателства за лицето изготвило кореспонденцията по повод сключване на договор за кредит от разстояние и дали то представлява ищеца, че тази кореспонденция е получена по електронен път на електронен адрес на ответника, че посочената електронна поща в кореспонденцията е на ответника по делото, както и че не е доказана връзката на ответника с посочения от ответника email, за който се твърди като ползван за сключването на договора за кредит от разстояние. Твърди, че не е доказано, че направената регистрация на сайта на ищеца е на ответника, както и че липсват доказателства за самоличността на лицето извършило регистрацията. Посочва също, че подписването на договора е извършено в друга платформа signnow.bg, чрез използване на друго потребителско име и парола, тоест различна регистрация от тази, използвана в платформата на „Изи Финанс“ ЕООД - minizaem.bg, като не е установена взаимовръзка между ползвателя на посочения email, ползвателя на платформата на дружеството, както и с платформата за подпис на документи. Изтъква, че по делото не са приложени допълнителни доказателства, като спесимен на подписа на А. или копие на документ за самоличност, от които да се установи, че договора за паричен заем е сключен именно с ответника. На следващо място счита, че ищецът не е доказал, че има реално предоставяне на сумата по кредита. Твърди, че вещото лице по изслушаната експертиза е стигнала до извода, че със сумата 1531,39 лв. е погасен предишен кредит на ответника, а остатъка от 268,61 лв. от целия размер на кредита е получен от ответника на каса на „Изи Пей“, на база посоченото от ищеца в исковата молба, както и отразеното в самият договор – рефинансиране, без да са представени доказателства за наличие на предходен договор за заем, сключван с ответника. Поддържа, че констатацията на вещото лице по техническата експертиза, че на договор № *** от 28.12.2016 г. липсват поставени подписи, е достатъчно обстоятелство, което да породи съмнение относно сключването на такъв предходен договор за паричен заем, който е погасен с процесния такъв. Посочва също, че по делото не били събрани доказателства, които да отговарят на извлечение от счетоводни документи, кореспондиращи със ЗСч., които да отговарят на чл. 4 и чл. 6 от ЗСч., че такова извлечение или друг документ по смисъла на ЗСч., удостоверяващ пълното движение по цялата кредитна сметка, е от изключителна важност по едно такова дело, както и че не е представена 2 справка по чл. 366 от ГПК. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и реши спора по същество като уважи въззивната жалба и отхвърли исковата претенция на ищеца (въззиваеемия) като неоснователна и недоказана изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София, чрез юрисконсулт А. Г. , е постъпил писмен отговор, с който оспорва като недопустима и неоснователна въззивната жалба.

Поддържа, че обжалваното р ешение е изцяло законосъобразно и правилно и като такова, следва да се потвърди от настоящата инстанция. Посочва, че е неоснователно възражението, че не е сключен договор за кредит, тъй като от изготвената по делото СТЕ е установено, че договорът за кредит е надлежно сключен - имейлите са изпратени на кредитополучателя и в един от тях се съдържа договора, под който са положени инициалите, които вещото лице е изследвало; в противен случай е нямало да се стигне до изпълнение на процедурата по сключване. Изтъква, че договорът е сключен дистанционно по ЗПФУР под формата на електронен документ, а не присъствено, поради което възраженията, касаещи непредставяне на копие от лична карта и спесимент от подписа, са ирелевантни. Счита за неоснователно и възражението, че сумата по договора за кредит не е преведена, тъй като от изгответната СЧЕ е доказано, че сумата по договора за кредит е усвоена от А.. Твърди, че представената счетоводна справка е достатъчна, за да се приеме, че сумата е усвоена от А., тъй като това е счетоводния документ, който се предоставя при такъв тип дела, с оглед и обстоятелството, че „Изи пей“ АД не е съхранило своите данни. Моли съда да не уважава подадената въззивна жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно решение, като претендира направените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 лв.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивното начало предмет на спора.

3

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

От приложеното към първоинстанционното производство ч.гр.д. № 1195/2022 г. по описа на РС - гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София против Ф. Н. А., ЕГН ********** от гр. Враца, заявление е издадена Заповед № 764/08.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1 800 лева главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/25.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 06.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 472 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2019 г. до 13.03.2020 г., сумата от 48,50 лева платена държавна такса, както и сумата 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са събрани данни, че същият не живее на регистрираните постоянен и настоящ адрес, поради което с Разпореждане № 2314/01.06.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение против длъжника по делото.

С предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *** е поискал от съда да признае за установено, че ответникът Ф. Н. А., ЕГН ********** му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, както и да му присъди разноските, направени в заповедното и в първоинстанционното производство.

В исковата молба, уточнена с молба вх. № 10996/26.07.2022 г. , с която са предявени тези искове, ищецът „Изи Финанс“ твърди, че на 25.04.2017 г. между него, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, е сключен при условията на ЗПФУР Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, по силата на който е предоставил на ответника сумата 1 800 лева, която ответникът се задължил да върне на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер 150 лева в срок до 20.04.2018 г. Сочи, че договорът за кредит е рефинансиращ и с част от сумата е погасен предходен кредит - № ***/28.12.2016 г., като сумата, с която е рефинансиран погасеният кредит е в размер 1 531,39 лева; останалата част от сумата в размер 268,61 лева е преведена по банкова сметка на ответника на каса на „Изи пей“ АД.

Поддържа, че сключването на договора за кредит става на уеб адрес www.minizaem.bg, на който адрес са публикувани общите условия, както и подробна информация за договора, че сключването на договора става след 4 регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, след което кандидатът за кредит получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Посочва, че след одобрение на кандидата той получава отново на личния си и-мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg, както и че преди извършване на превода на отпуснатата парична сума кредитодателят се свързва по телефон с потребителя, като разговорът се записва и по този начин той отново потвърждава сключването на договора. Твърди, че в случая запис не е извършен, а само откъслечни записи. Изтъква също, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната вноска - 20.04.2018 г., като плащания по същия не са извършвани и ответникът е в забава.

В срочно подаден отговор ответникът Ф. Н. А., чрез назначения му особен представител, е оспорил предявените установителни искове като неоснователни и недоказани. Възразил е против наличието на твърдяната от ищеца облигационна връзка с ответника, с твърдения, че няма доказателства за лицето, сключило договора за кредит; оспорил е адреса на посочената като електронна поща на ответника, както и обстоятелството, че договорът за кредит е подписан от ответника. Твърдял е също, че липсват положени електронни подписи и няма данни ответникът да се е запознал и да е приел общите условия. Оспорил е също, че ответникът е титуляр на тел. номер ***, както и получаването на заемната сума. Поискал е предявените искове да бъдат отхвърлени.