Решение № 6254 от 16.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6254 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Боряна Д. Воденичарова

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ивона В. Енчева Въззивно гражданско дело № 20241100513623 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20121699 от 29.04.2024 г., постановено по гр.д. № 24772/2018 г. по описа на СРС, ГО, 161 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240 от ЗЗД искове от „Юробанк България“ АД /конституиран на мястото на първоначалния ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/ против Б. А. С. за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми по договор за потребителски заем № PLUS-10655423 от 28.03.2014 г., а именно: главница в размер на 3722,55 лева; възнаградителна лихва в размер на 1689,73 лева за периода от 20.10.2016 г. до 20.03.2019 г., мораторна лихва в размер на 369,59 лева за периода от 20.11.2016 г. до 11.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 29.11.2017 г. по ч.гр.д. № 83065/2017 г., по описа на СРС, 161 състав. Разпределени са и разноските по делото.

Решението е обжалвано от ищеца „Юробанк България“ АД с доводи за неправилност. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че процесният договор 1 за заем е недействителен поради неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно да е написан на шрифт поне 12. В тази връзка, се поддържа че към датата на сключване на договора /28.03.2014 г./ действащата уредба на ЗПК не е предвиждала такова изискване, поради което е налице валидно сключен договор. Ето защо, моли за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск.

Въззиваемият Б. А. С. не депозира отговор по жалбата.

Третите лица – помагачи „Кардиф Животозастраховане – клон България“ и „Кардиф Общо Застраховане – клон България“ не изразяват становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове по реда на чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД от „Юробанк България“ АД /конституиран на мястото на първоначалния ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/ срещу Б. А. С., с които е поискал от съда да бъде признато за установено съществуване на вземанията му срещу ответника. Твърди се, че по силата на договор за потребителски заем № PLUS-10655423 от 28.03.2014 г. е предоставил на ответника парична сума в размер на 5000 лева и закупуване на застраховка от 1200 лева, като ответникът се е задължил да погаси заема си на 60 месечни вноски, всяка по 196,83 лева. Така посочените вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно ГПР от 44,19 % и ГЛП от 34,77 %, посочени в параметрите по договора. Поддържа, че ответникът преустановил плащането на вноските си на 20.10.2016 г., към която дата бил погасил 30 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по 2 договора, за което ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение на ответника. За събиране на задълженията по процесния договор, ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 83065/2017 г. по описа на СРС, 161 състав. След депозиране на възражение по чл. 414 ГПК от Б. А. С., на ищеца били дадени указания за предявяване на иск относно вземането.

Ответникът Б. А. С. оспорва исковете. Поддържа, че е преустановил плащанията по процесния договор за заем, поради нежелана безработица.

Твърди, че се ползва от налично застрахователно покритие – „Защита на плащанията“ при настъпило застрахователно събитие /нежелана безработица/, като своевременно е уведомил на 16.03.2017 г. застрахователното дружество „БНП - Кардиф“ и банката – кредитор, за настъпването на това обстоятелство.

Поддържа и че към момента на подаване на отговора на исковата молба е безработен. В тази връзка, изразява становище за неоснователност на исковете.

Третите лица-помагачи „Кардиф Животозсатраховане – клон България“ и „Кардиф Общо Застраховане – клон България“ не оспорват, че ответникът е застрахован при тях при условията на застрахователна програма „Защита на плащанията“ по повод процесния договор за заем. Твърдят, че на 17.03.2017 г. са получили уведомление за настъпило застрахователно събитие от страна на ответника, но поради непредставяне на допълнителни документи от същия /копие от трудова книжка и служебна бележка от Бюрото по труда/, е отказано извършването на застрахователно плащане, за което ответникът бил уведомен на 21.08.2017 г.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира за установено следното:

По делото не се спори, че с договор за потребителски заем № PLUS10655423 от 28.03.2014 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ /с правоприемник „Юробанк България“ АД/, от една страна и от друга страна Б. А. С., банката е предоставила заем в размер на 5000 лева, като ответникът се е задължил да погаси заема си на 60 месечни вноски, всяка по 196,83 лева при краен срок 20.03.2019 г. По делото не е спорно и получаването на сумата от страна на Б. А. С., както и че ответникът е платил първите 30 вноски, а впоследствие е преустановил плащанията си /на 20.10.2016 г./, като по 3 отношение на задълженията му била обявена предсрочна изискуемост.

От чл. 2 от представения договор за потребителски заем № PLUS10655423 от 28.03.2014 г. се установява, че размерът на предоставения с този договор заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, в което поле фигурира сумата в размер на 5000 лева. Уговорената застрахователна премия е в размер на 1200 лева, а таксата за усвояване на кредита – 175 лева. Посоченото ГПР е в размер на 44,19 %, при лихвен процент – 34,77 %. От приложения към договора погасителен план се установява, че заемополучателят следва да заплаща ежемесечно сумата от 196,72 лева при 60 вноски и съответно посочени падежни дати.

От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение от 06.03.2024 г., издадено то „БНП Париба – Кардиф България“ се установява, че за периода от 28.03.2014 г. до 20.03.2019 г. чрез равни месечни вноски на стойност 20,00 лева е постъпвала застрахователната премия по договор № PLUS-10655423 за застраховано лице Б. С., с ЕГН **********.

Посредством приета пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза е установен размерът на задължението по процесния договор към момента на издаване заповедта за изпълнение, а именно: главница в размер на 3435,00 лева, договорна лихва за периода от 18.11.2016 г. до 20.03.2019 г. в размер на 1691,50 лева и законна лихва за забава за периода от 20.11.2016 г.до 11.11.2017 г. в размер на 334,90 лева. Установява се също така, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем по информация от ищеца, е постъпило плащане на стойност 1180,32 лева на 29.12.2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното по очертаните от жалбоподателя въпроси:

Няма спор, че процесният договор е такъв за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП. Безспорно е обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е сключен на 28.03.2014 г. поради което приложими се явяват действащите към тази дата разпоредби на Закон за потребителския кредит (Обн. ДВ. бр. 18 от 5 Март 2010 г.) и Закон за защита на потребителите (Обн. ДВ. бр. 99 от 9 Декември 2005 г.).

Съгласно чл. 22. (Обн. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) от ЗПК, действащ към момента на сключване на процесния договор, когато не са 4 спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно действащата към 28.03.2014 г. редакция на разпоредбата на чл.

10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Изискването за шрифт не по-малък от 12 е въведено в актуалната редакция на чл. 10, ал. 1 от ЗПК (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), която гласи че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. С оглед горното, в настоящия случай към момента на сключване на процесния договор за кредит /28.03.2014 г./ е била приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК към тази дата, в която не е фигурирало изискването за шрифт не по-малък от 12.

В същото време, процесният договор не отговаря на изискванията на действащата към 28.03.2014 г. разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото не е посочено какво включва уговореното между страните ГПР в размер на 44,19%. Съгласно тази разпоредба, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР по кредита са определя по императивно установен алгоритъм, заложен в ЗПК. Той изразява общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, определени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да е посочено кои са разходите, включени в определената процентно величина.

В конкретния случай, в процесния договор са посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ и на годишния процент разходи /ГПР/ по заема като двете стойности се различават една от 5 друга. Съответно кредитодателят е включил в ГПР и други суми извън ГЛП, които формират крайния общ разход на потребителя във връзка с процесния заем, но не е посочил кои са те. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, което създава възможност за недопустимо завишаване на цената на предоставения финансов ресурс. Неясно е дали в така посоченото ГПР са включени застрахователната премия и таксата за усвояване на кредита, които следва да бъдат включени. При тяхното включване, ГПР би възлизал на по-висок процент от уговорения.

Предвид установеното съдът намира, че договорът за кредит се явява недействителен поради противоречие с изискванията, залегнали в действащата към момента на сключване на процесния договор /28.03.2014 г./ редакция на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Посоченото основание за нищожност на договора обоснова наличието на предпоставките за приложение на чл.23 ЗПК, според който при недействителност на договора за кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД (така и решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д.