Определение № 2989 от 18.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2989 гр. Варна, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501313 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 вр.чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2603/22.04.2024 г. от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище в гр. София, представлявано от управителя И. М. Ш., чрез пълномощник юриск. В.М.С., срещу Определение № 207/22.03.2024 г., постановено по гр. д.

№ 20223120101121 по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба вх.№ 1843/20.03.2024г. на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 26/16.02.2024 г. в частта за разноските чрез намаляване на присъденото по реда на чл. 38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 1600 лв. до сумата от по 150 лв. за всеки един от предявените против дружеството искове.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи, че трудът, положен от процесуалния представител на ищеца е за изготвяне на четири искови молби, по които са изложени идентични аргументи. За установяване на спорните факти не са били необходими специализирани знания, поради което не е била налице необходимост от изслушване на експертиза по поставения от ищеца въпрос, като страната не е оказвала съдействие или излагала становище по изготвеното заключение, което да обоснове допълнително възнаграждение. Ищецът не е бил представляван в съдебно заседание.

Поддържа, че съдът неправилно е преценил наличието на фактическа и правна сложност на делото, като не е взел предвид ,че исковите претенции са с идентично съдържание. Сочи, че при определяне размера на възнаграждението съдът не е съобразил актуалната съдебна практика, като се позовава на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, практика на ВКС обективирана в Определение № 500015/16.02.2024г. по т.дело № 1908/2002г. , както и тази на Окръжен съд – Варна- Определение № 842/11.03.2024г. по в.ч.гр.дело № 274/2024г.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер общо на 400 лв. или в условията на евентуалност - в размер на 150 лв. поотделно за всеки от предявените искове.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК, въззИ.емият е депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна. Оспорва възражението на жалбоподателя за прекомерност, 1 като се позовава на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), съгласно които адвокатското възнаграждение се определя съобразно търсения материален интерес според вида и броя на предявените искове поотделно. Оспорва твърденията на ответника за липса на фактическа и правна сложност на делото и за обема на положения труд. Твърди, че извършваната работа не се изчерпва с изготвянето на една искова молба, както и , че при преценяване на фактическата и правна сложност на делото следва да се вземат предвид и значителният обем на материалите, поведението на насрещната страна, както и самостоятелния характер на упражняваната от адвоката дейност/без съдебно и дружествено деловодство/. Счита, че случаят не попада в някоя от хипотезите на чл. 101 § 1 и §2 от ДФЕС/не се касае за извършвана от адвоката търговска дейност, както и за нищожност на споразумение или решение, а за наредба. Излага , че в случай , че бъде прието , че НМРАВ попада в хипотезите на чл. 101 § 1 и §2 от ДФЕС, то спрямо същата е налице изключението по чл. 101 § 3 от ДФЕС,за което излага подробни доводи.

Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното определение , като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби, регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения.

Производството по гр. д. № 1121/2023 г. по описа на РС – Девня е образувано по искова молба на К.Ж.Г.. против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД , с която са предявени четири броя установителни искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за установяване нищожност на договори за поръчителство, с които се обезпечават потребителски кредити, както и един иск против „Кредисимо“ ЕАД за установяване на недействителност на договор за потребителски кредит.

С Решение № 26/16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1121/2023 г. по описа на РС – Девня, съдът е уважил предявените от К.Ж.Г.. против въззивника искове, като ответника е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл.38 от ЗАдв. да заплати адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в размер от общо 1600 лв. Сумата е определена от съда съобразно броя на предявените искове и Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /

НМРАВ/. Възражението на ответника съгласно молба вх.№ 5985/21.09.2023г. за липса на предпоставките на чл. 38 от ЗАдв. , както и възражението му по чл. 78 ал.5 от ГПК са преценени като неоснователни.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като е изложил мотиви, че с оглед критериите за определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, процесуалният представител на ищеца е представил подробна искова молба и писмени становища, изслушана е съдебно-икономическа експертиза и предвид и фактическата и правна сложност на делото, претендираното редуциране на присъдената сума не отчита квалифицирания характер на дейността на адвоката, който заплаща и осигурителни и данъчни задължения, като се позовава на практика на Окръжен съд – Варна.

Видно от материалите по делото , в хода на производството по гр. д № 1121/2023 г. по описа на РС – Девня, ищецът е представляван по реда на чл. 38 от ЗАдв., за което е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между него и адв. П. П. от САК, в който е предвидено, че правната помощ ще бъде предоставена безплатно на основание материално затруднено положение на клиента. Представено е и пълномощно за 2 учредяване на представителната власт, както и списък с разноски по чл. 80 от ГПК, като за заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение е отправено изрично искане до съда.

Безспорно, в случаите на оказана безплатна правна помощ, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатът има право на възнаграждение. Същото се определя от съда по всеки един от предявените искове и се възлага на осъдената насрещна страна. Тук следва да се има предвид, че възражение по чл.248 от ГПК, за определяне на едно общо възнаграждение по всички искове в размер на 400 .00лева, е въведено едва с частната жалба.

С оглед приложението на решение на СЕС по дело С-438/22, при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери. Преценка за основателността на жалбата следва да се направи , с оглед критерия за фактическа и правна сложност на делото и осъществения обем на процесуално представителство.

В конкретиката на настоящия правен спор предмет на разглеждане са четири иска, които макар и да са с идентично правно основание - чл. 26 от ЗЗД, касаят четири различни договори за поръчителство, обезпечаващи различни потребителски кредити, което свидетелства за не малък обем на осъществена от процесуалния представител на ищеца дейност. Наличието на практика на ВКС по идентични случаи, ниския материален интерес, както и неявяването лично в открито съдебно заседание на адв. П. П. – процесуален представител на ищеца , с депозиране на подробни молби по хода на делото и по доказателствата, не могат да бъдат в основата на извод за обезценяване на положеният от същия труд.

Ето защо, преценявайки определеното от първоинстанционния съд възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. по всеки от предявените искове в минималния размер съгласно чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ по 400.00 лева – общо 1600 лева, настоящия съдебен състав не констатира несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната при съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото по смисъла на разясненията дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Разноски в настоящото производство не са претендирани.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 207/22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 20223120101121 по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба вх.

№ 1843/20.03.2024г. на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 26/16.02.2024г. в частта за разноските чрез намаляване на присъденото по реда на чл. 38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 1600 лв. до сумата от по 150 лв. за всеки един от предявените против дружеството искове.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4