Решение № 3242 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3242 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20231100513261 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 15894/04.10.2023г., постановено по гр. д. № 64989/ 2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният от Ц. Г. С. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 11 100 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, за което ищецът е оправдан с Присъда от 01.08.2017 г. по НОХД № 1707/2015 г. по описа на СНС, 3 с-в, влязла в сила по отношение на ищцата на 19.11.2019 г., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва за периода от 19.11.2019 г. до окончателното плащане.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищцата, с която се иска отмяна на решението изцяло и уважаване на така предявените искове.

Изложени са съображения, че по процесното наказателно производство въззивницата била оправдана по една част (4 обвинения) от повдигнатите обвинения, а по друга (2 обвинения) била призната за виновна. За защита в 1 цялото наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза заплатила адв. възнаграждение в общ размер на 14400лв. Поради осъждането за една част от обвиненията претенцията била за 11 000лв. В договорите за процесуално представителство били посочени номерата на делата, фазите на наказателното производство и обема на извършената работа. Нямало уговорка за това коя част от заплатеното възнаграждение за кое обвинение се отнася. Именно поради липсата на тази конкретика СРС отхвърлил изцяло исковата претенция, приемайки, че не може да установи каква част от адв.възнаграждение е за защита по обвиненията, за които била оправдана и съответно осъдена. Изводите на СРС, че при оправдаване се носи отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ били правилни, но в нарушение на т.11 ТР № 3/22.04.2005г. приел, че не била доказана причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди поради неконкретизиране на платеното адв.възнаграждение, което според жалбоподателя представлявало незаконосъобразен формализъм. Нямало практика, нито задължения по наказателните дела с повече от едно обвинение да се разпределят суми за адв.възнаграждение по обвинения в договорите.

Достатъчно било да се посочи номер на съответната фаза на наказателно производство и /или вид на процесуално следствени действия. Доколкото в процесните договори възнаграждението било договорено общо, без диференциация по отделните обвинения, то следвало да се приеме, че волята била заплащане по равно за всяко едно обвинение. В този смисъл при разделяне на платената сума от 14100лв. на 6-те обвинения, съразмерно оправдаването за 4 обвинения, то дължимата сума е 9400лв., а разликата до 11000лв. идвала от ноторното обстоятелство, че в производството пред специализираната прокуратура и съдилища се налагало предоставяне на защита в по-голям обем.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от Прокуратурата на Република България. В хода на устния състезания представителят на въззиваемия пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане Прокуратурата на Република България да плати имуществени вреди в общ размер на 11 100лв.

По делото не е спорно от фактическа страна, което се установява и от приобщеното НОХД № 1707/2015г. по описа на СпНС (и приложените ВНОХД № 97/2018г. на АСНС и КНД №583/2019г. на ВКС към същото), че с обвинителен акт № 184/2014г. вх.№ 9280/15.12.2015г. (по описа на СпНС) ищцата е била обвинена в следните престъпления: 1) чл.321, ал.1 НК /с предвидено наказание лишаване от свобода от 3г. до 10г./; 2) чл.159г,вр. чл.159а, ал.3 , вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр. ал.2, т.6, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК /с предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца /; 3) чл.159г, вр. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр. с ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК /с предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца /, т.е. обвинението е за тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т.7 НК, тъй като предвижда „лишаване от свобода повече от 5 години”.

Обвинението е изменено от о.с.з. 29.05.2017г. В хода на съдебната фаза на първа инстанция пред СнНС са проведени 21бр. о.с.з., на всички от които ищцата е присъствала лично и с адв., като доказателственият материал е в особен обем, вкл. са извършвани множество процесуално-следствени действия с участие на процесуалния представител на ищцата /разпити на свидетели, вещи лица и др./.

С Присъда от 01.08.2017г., по НОХД № 1707/2015г. ищцата е оправдана за престъпления по: 1) чл.321, ал.1 НК /ръководила ОПГ с участници Т.Г. и С.С., с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.159а, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 НК/, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години; 2) чл.159г вр. чл.20, ал.2 НК /осъществила деяние „набиране“ на бременна жена и в съучастие като съизвършител, а деянието „приемане“ да е извършила в съучастие като съизвършител, и че е осъществила престъплението в изпълнение на решение на ОПГ/, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от от пет до петнадесет години 3 и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца; 3) чл.159г, вр. чл.20, ал.2 НК /осъществила деянието „набиране“ на бременна жена и в съучастие като съизвършител, както и че е осъществила деянието в изпълнение на решение на ОПГ/; 4) чл.182а, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18,ал.1 НК /в съучастие като съизвършител, с цел имотна облага, направила опит да склони родител, чрез обещание за имотна облага да даде съгласие за осиновяване на дете, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини, а именно отказ за осиновяване/, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба до две хиляди лева, съответно е призната за виновна за престъпление по: 1) чл.159а, ал.3 вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр. ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.54, ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева; и 2) чл.159а, ал.3, вр.ал.1, пр.1 и пр.4 ,вр. ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.54 НК.

Присъдата е обжалвана и протестирана, като е потвърдена изцяло с решение № 3/19.04.2019г. по ВНОХД № 97/2018г. на АСНС, което по КЖ и протест е изменено с Решение № 160/19.11.2019г. по КНД №583/2019г. на ВКС в частта по размера на наказанието, като за престъплението по чл.159а, ал.3 вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр. ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.54, ал.1 НК с пострадал Х.М.Д. е намалено наложеното наказание на три години лишаване от свобода; за престъплението по чл.159а, ал.3 вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр. ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.54, ал.1 НК с пострадал С.Й.Й. е намалено наложеното наказание на три години лишаване от свобода, по чл.23 НК е определено общо наказание намалено на три години лишаване от свобода, като е отложено изпълнението на общото най-тежко наказание по чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 5г.

Съдът приема за доказано по делото, че ищцата е сторила разноски за адв. възнаграждение в хода на наказателното производство водено срещу нея, както следва: 1) 3000лв. адв. възнаграждение по ДП № 45/2014г. по описа на ДАНС по договор за правна защита и съдействие от 07.08.2014г. с оглед отразеното в договора, че възнаграждението е платено в брой (ТР № 6 от 2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС); 2) 3000лв. адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (л.54) от 04.01.2016г. с оглед отразеното в договора, че възнаграждението е платено в брой и 2100лв. (л.676) за платено допълнително възнаграждение НОХД № 1707/2015г. по описа на 4

СпНС от 27.07.2017г. с оглед приетото платежно нареждане от 27.07.2017г.; 3) 3000лв. адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по ВНОХД № 97/2018г. по описа на АСНС (л.52) от 19.09.2017г. с оглед приетите платежни нареждания от 20 и 21.09.2017г.; 4) 3000лв. адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по КНД № 583/2019г. по описа на ВКС (л.60) от 03.05.2019г. с оглед приетото извлечение от банкова сметка от от 17.05.2019г., т.е. общо 14100лв.

Ищцата оценява имуществените си вреди в размер на 11100лв. по съображения, че е заплатила общо 14100лв., като е осъдена по две обвинения, по които оценява адвокатската защита в общ размер на 3000лв. Твърди, че още в ДП (45/2014г. по описа на ДАНС) ангажирала адвокат, за която платила сумата от 3000лв. В началото на съдебната фаза на процеса (НОХД 1707/2015г. по описа на СпНС) също заплатила 3000лв. за адв.възнаграждение, като на първа инстанция били проведени общо 21 о.с.з., поради което допълнително платила сумата от 2100лв. С присъда от 01.08.2017г. била оправдана по обвиненията по чл.321, чл.159г и чл.182а НК, така и осъдена за престъпления по чл.159а, ал.3, вр.ал.1, пр.1 и пр.4, вр. ал.2, т.6, пр.1 вр. чл.54, ал.1 НК. По протест на Прокуратурата с искане за осъждане по обвиненията, за които е била оправдана, съответно с искане за увеличаване на наказанието по обвиненията, за които е била осъдена, както и по жалба на ищцата (с три допълнения към нея) било образувано ВНОХД № 97/2018г. на АСНС, по което заплатила 3000лв. адв.възнаграждение, по което били проведени 5 о.с.з., допуснати било съдебно следствие и били събирани доказателства, съответно адвокатската защита била против и протеста на прокуратурата (т.е. против обвиненията, по които е оправдана и против искането за увеличаване на наказанията, за които е осъдена). С решение от 19.04.2019г. първоинстанционната присъда била изцяло потвърдена. По касационен протест и касационна жалба (с три допълнения към нея) било образувано КНХД 583/2019г. пред ВКС, за което заплатила 3000лв., съответно адвокатската защита била против и протеста на прокуратурата.

Счита, че въпреки осъждането по чл.159а НК не са налице хипотезите на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ, доколкото претендира обезщетение за вреди по обвинения, за които е оправдана, без да има причинно-следствена връзка между деянията, за които е осъдена и тези, по който е оправдана, така и не е 5 допринесла за увреждането, доколкото не създала предпоставки за повдигне и поддържане на обвинения по чл.159г, чл.182а и чл.321 НК. Оценява имуществените вреди в размер на 11 100лв. (от общо сторени 14100лв.), като ползваният критерий за изчислението бил въз основа на математическа (пропорционална) логика, като доколкото по ДП пред първата инстанция била осъществена защита, по които е оправдана претендира общо адв.възнаграждение в размер на 8100лв., а през въззивна и касационна инстанция била осъществена защита, както по обвинения, по които е оправдана, така и по такива, за които е осъдена, то платената сума (от общо 6000лв.) претендира наполовина. Така формира общия размер на претенцията от 11 100лв., който твърди, че не е прекомерен с оглед значителната фактическа и правна сложност на производството.

Ответникът оспорва основателността по съображения, че доколкото за част от обвиненията е оправдана и предвид липсата на яснота по отношение на това за кое точно обвинение е сторено заплащането, то причинната връзка не била доказана, вкл. се оспорва заплащане на сумата, така и се твърди прекомерност на платеното адв.възнаграждение.